Благодаря за кавалерския жест!
Принципа на огледалото действа и при човешките отношения,
така, че тона, който те е обидил е дошъл от поговорката "каквото повикало, такова се обадило".
Мисля, че Пригожин не вземаше отношение към цитати, които ловят "на парче" определена мисъл, без да схванат или отразят главното. Така и в упрека ти към Ема има прескочени нещица - цитираш частично някои мои думи, изказани като контратеза на нейни и (в случая) в защита на доктора...
Сега, когато интензитета на емоционална възбуда намаля до допустими норми, може и да се получи някаква обмяна на информация, касаеща различия в наши позиции.
По т.1
Явно не четеш достатъчно история.
а) Паметникът на ФМ не е за Пловдив;
б) Родината ни е съществувала по това време, макар и не тук (спомняш ли си кой е дал слънчевия календар на Китай и по кое време?);
в) относно Фол - запознат съм със становището му, изложено пред комисията по култура в НС. Може и нещо да съм пропуснал, но в Пловдив поканихте не когото трябва, като не допуснахте НИКАКВА ДИСКУСИЯ! Така не се прави "обсъждане"...
По т.2
а) Някой беше казал, че "пътят към ада е постлан с добри намерения";
б) явно нещо не разбираш - нивото на доходи е ниско, социалното напрежение е високо. Дори и аз не мога да си позволя лукса да си купувам вестник (дори най-интересния: Марица), камо ли да си губя време да ходя на разни места, за да ровя в не знам какви кабинети, да ме гледат подозрително, пък кога съм уцелил нечии почивки, пък едната сграда - тук, другата - там, третата - на другия край на града... Евентуално вечерта за малко видя най-важното по новините и толкоз. Въпросът ми е - как средните хора да разберат какво е намислила администрацията? И дали е необходимо да знаем всичко, което се планира, за да имаме собствено мнение по въпроси, които разискваме?
в) ако искаш да си от полза за този клуб и хората, които го посещават - отвори рубрика, в която да споделиш информацията, която знаеш, както и къде могат да се намерят подробности (за тези, които ги интересува).
г) Ако сте ни го взели на нас доктора, то поне да е безплатен. Мисля, че би пожънал повишаване и на рейтинга и на доверието на бедните, ако един ден в седмицата даваше безплатен прием като доктор...
По т.3
а) Съдейки по тона, срещу който възразих, мисля, че ако имаше как, би ни отнел гласа. Добре е, че няма.
б) Стряскането и караницата влияят на по-слабите психики. Те се съгласяват, за да не влизат в конфликт. Ти с депресирани хора ли искаш да побеждаваш?
Защото това е временен успех - утре някой ще ревне по-силно и те ще се съгласят с него...
в) анонимчиците са ми чужди като нагласа, а как да ги уважаваш, когато се и карат и искат да те вкарат в "правия път"? Неща сами по себе си противоречиви.
г) когато човек се гледа дори в огледалото, пак е различен. Сутринта, като се видиш, пипни си сърцето и виж на отсрещния къде е то... (навремето така си обърках наклона на косата - държах да е противоположен на Хитлер, пък тя стана...) Извод: зависи кой си избрал да ти е огледало, често предоверяването довежда до пълна подмяна на посоките.
По т.4
а) Сега пък ще ме караш да чета Сталин...
Не че нямам негови съчинения, но досега все ги подминавах... Предполагам, че не си е писал речите сам.
По принцип съм любознателен - по биология, когато учехме за видовете, просто за информация (за да си изградя представа как му е дошло на ум) прочетох труда на Дарвин (имахме си го в домашната библиотека). По-късно, в 10-ти клас по обществознание по същия начин прочетох Капиталът, от който най-ме впечатли уводът, а за да имам база, прегледах и трудът на Т.Павлов, както и етюдите на Енгелс за отделянето на палеца... Като студент се запознах със стенограмите и изказванията на Людмила, които ме впечатлиха.
б) не крия, че съм запознат с реториката, както и с някои световни образци на това изкуство. Голям пропуск на образованието ни е, че не се изучава дори като СИП. Естествено е да съм продукт на системата и да съм самоук в това направление. Но бъркаш, ако мислиш, че правя речи. В състояние съм да подготвя и произнеса такива, но няма защо. Тук просто взимам отношение.
Владея и късия изказ, но той предполага една по-тясна аудитория със сродни нагласи или речников фонд.
Здравето не е достатъчно - то е необходимо.
Примирението не е достатъчно - то не е необходимо.
Диалогът е необходим, дори когато се води през зъби.
|