Нашата чинчилка също е женска и я взехме точно нея защото ни казаха че женските са по-любопитни, по-игриви, и не на последно място по-контактни. По лесно свикват с хората. Нашата свикна с нас буквално за седмица. Подадеш ли и ръка в клетката веднага идва и се покатерва в нея. Позволява да я подържиш известно време и след това хуква да обикаля из стаята. Лошото е че никак не и се прибира в клетката и трябва да я дебнем за да я хванем и приберем. Иначе когато е в клетката и посегнеш с ръка към нея не бяга, а идва при ръката ти. Чака да и дадеш нещо вкусно. Специално за храната не сме имали проблеми. Ако и сложа в купичката нещо непознато не го яде, но ако и го подам с ръка идва, взема го и го изяжда без проблем. Разбира се не всичко яде с еднакво удоволствие. Определено предпочита плодовете / сухите/, овесените ядки, и зърното. Много обича леко засушени листа от глухарче. Витаминизираните гранули не са и много по вкуса, но когато и ги подам с ръка ги изяжда. Не знам с какво са я хранили там от където дойде, но не обича нищо свежо. Четохме че банана били деликатес за чинчилите, но нашата дори не го близва.