|
Нашето зверче редовно изтърсваше си обръщаше купичката и после си играеше с нея. Даже един път я ползва за възглавница - беше заспал с главичка върху нея. Обаче му намерих цаката. Сложих му метална купичка с ушички за закачане и я закрепих неподвижно на решетката на клетката с едно допълнително телче. Пак я дъвче, но не може да я обърне и да си разсипе храната. Сега го уча да ползва една решетка за сено, за да не му седи сеното на пода на клетката. Все още му е любопитно каква е тази джаджа и я гризе, но се надявам скоро да свикне.
Хич не обича моите нововъведения в неговата клетка. Преди няколко дни му купих някакъв минерален камък с вградено телче, за да го закача на клетката. Много старателно усуках телчето и закрепих добре камъка. Издържа точно една нощ - още вечерта започна да го гризе настървено и да го бие с лапички, а на сутринта камъкът беше на средата на клетката. Представа си нямам как е успял да го откачи и то без да прегризе телчето.
Ричи не може да си отваря клетката (слава Богу!), защото вратичката се затваря доста стегнато. Обаче като си проси разходка така си вре носа между решетките, че имам чувството, че ще го счупи. Изобщо, голяма е скица вечер. Драска по клетката, боксира се с поилката или трака по купичката - опитва се да привлече внимание горкичкото. После сменя тактиката - хваща се с лапички за решетката и започва да гледа жално-милно. И така, докато го изведем на разходка. Като излезе го хващам да го занеса да се разхожда в другата стая и той си седи кротичко за около минутка, колкото да се подмаже малко. Ако го задържа повече, отколкото му се иска, ме гризва леко по пръстта - само ме докосва със зъбки, колкото да покаже, че иска вече да го пусна. Досега не ме е хапал силно нито веднъж, колкото и да ми е бил ядосан. Обаче е един малък побойник. Като го спра да гризе нещо и да прави пакости, се обръща към мен, хваща ме с четирите си лапички по почва да ме драска и гризка лекичко. Много е смешен. Не може нищо да ми направи, обаче се прави на силен.
Май наистина не обичат чужди хора да им се подвизават наоколо. Ричи много се изнерви тези дни от едно хлапе, което все го ръчкаше през решетката, а аз не посмях да му забраня. Може би вторият пристъп, който направи, беше точно от стрес заради това хлапе. Като си е само с нас двамата изобщо не се притеснява. Търчи си от единия край на спалнята до другия, подскача по нас, минава ни през главите, краде ми шнолите от косата или разделителите за книги. Като захапе нещо малко по-голямо, няма как да търчи на четири крака с нещото в уста и хуква на два крака като кенгуру.
Тези дни ще ви пусна няколко снимки да го видите какъв е смешко.
Между другото, първият пристъп на нашето зверче беше от прегряване, така че не му позволявай да стои под радиатора. Чинчилите нямали потни жлези и отделяли топлина през ушите. Ако забележиш, че ушите са му розови/червени и са горещи, значи му е доста топло. Ричи също се вре непрекъснато под завивките и понякога под радиатора, но го гоня оттам, за да не ми повтори оня припадък, че беше много страшно...
To hear, one must be silent.
|
Re: Ето ги и нашите чинчилотки! [re: фъp]
