кг., чувал фураж за зайци. А и не забравяйте срока на годност на фуража. Твърдия хляб е полезен за зъбите на зайчето. Вече споменатия твърд хляб, изсушен хляб се третира като добавка към храната. Понеже той е произведен от същите подобни фуражни култури, както и концентрирания фураж, хлябът представлява един по-облагороден фураж и за това съдържа същите хранителни вещества. Освен това той служи и като средство за изтриване на непрекъснато растящите заешки зъби, чрез гризането му. Но не бива да му се дава пресен хляб, причинява храносмилателни проблеми. Груб фураж. Втората група фуражни продукти е грубия фураж. Също като концентрирания фураж и грубия фураж е сух фураж. Той за разлика от богатия на калории концентриран фураж съдържа много по-малко хранителни вещества. Той не служи просто за снабдяване с хранителни вещества, а изпълнява и друга функция за гризача. Поради влакнестия си строеж грубия фураж е частично смилаем и служи на зайчето като баластно вещество. Тези баластни вещества са от жизнено значение за него, понеже като див заек то е било така подготвено, че да изяжда огромни количества богата на баласт храна, за да може изобщо да покрие потребността си от хранителни вещества. Вследствие на това храносмилателния тракт на зайчето е пригоден за смилане на обемни количества храна. Ако давате на вашето зайче само концентриран фураж, вие обременявате неговия чревен тракт поради липсващите баластни вещества, които заека сам си търси, когато е на свобода и е в естествената си среда. Болестите, които могат да се развият в резултат на подобно неправилно хранене, са запек и кампания. Основния груб фураж е сеното. В зоомагазините то се предлага като ливадно сено и се състои от изсушена трева, косена от морава. Други видове сено са люцерната, детелината (с високо белтъчно съдържание, да се дава само примесена с ливадно сено) и листната шума, както, подсказва името и се състои от изсушени листа. Освен това на селскостопанските пазари се предлага фуражна слама. Тази слама се състои от стъблата на житните култури и е много по-бедна на хранителни вещества в сравнение със сеното. По правило купувайте само овесена слама, тъй като на зайчето ви не ще се усладят другите видове слама. За цяла бала се нуждаете от сухо място, а и боклука е неизбежен, за това внимавайте при покупката. За това един съвет: след като купите бала сено я пъхнете в чувал и чак тогава срежете връвта. Така ще си спестите много ядове. Разбира се можете да се снабдите и със сено от фирмени производители, но само ако искате да платите повече пари. Със споменатото люцерно сено понякога можете да се снабдите и от селския пазар, но и от да се дава само комбинирано с ливадно сено или с фуражна слама и надали това представлява интерес за вас. Но надали някой ще складира бали със сено. Сено от шума можете да си направите сами, като шумата се разпростира като ливадното сено, обръща се и се суши на слънце. Шумата давайте на животните едва след 6 седмично сушене, за да сте сигурни, че е приключил процесът на ферментация. Трябва да се пристъпва към производството на подобно сено с внимание и само ако зайчето ви уважи вашия труд. Сочен (пресен) фураж. Третата група фуражни продукти е сочния фураж. Самото наименование подчертава, че този вид храна се намира в прясно състояние, поради което е с ограничена възможност за съхранение. И сочния фураж като грубия служи като баластно средство, но зайчето може и трябва да бъде хранено само със сочен фураж. Този вид изхранване не е невъзможен, защото в сочния фураж с високо съдържание се намират витамини и минерали, за нуждите на вашето зайче. В резултат на сушенето пресните растения губят голяма част от хранителните си вещества. Ето защо зайчето ви не трябва да се храни само с груб фураж, докато изхранването на зайчето само с пресен фураж е възможно. Сочния фураж е най-важния източник на витамини от всичките три фуражни групи. Като давате сочен фураж вие можете да компенсирате липсата на част от витамините, при изтекъл срок на годност, при фуражните смески. Годишния сезон определя вида на сочния фураж, с който можете да разполагате. Морковите са най-популярния сочен вид фураж. Днес те почти постоянно се намират на пазара, а високото им съдържание на витамин А предпазва от авитаминоза. друго преимущество при изхранването с моркови е голямата им трайност (повече от една седмица), липсата на миризма и вкусът им, който много се харесва на зайчето и то е в състояние да унищожи цяла връзка. По подобен начин моите зайчета се възхищават от зелевите листа. Без значение дали в хранилката има цветно, бяло, брюкселско, къдраво или дори листа от китайско зеле, моите животни изяждат всичко без остатък. За съжаление зелето има неприятното свойство да намирисва, поради което ви препоръчвам да почиствате тоалетния ъгъл още в деня когато сте хранили зайчето със зеле. Съществува голяма неясноти около това дали да храним зайчето си със зелена салата. Не е препоръчително, въпреки че животните, които са свикнали да се хранят със пресен фураж, няма да се разболеят от един лист салата (маруля). Освен това всяко зайче обича трева и най-вече глухарчета и детелина. Ако през лятото изнасяте зайчето на вън в заграждението, то може да си набавя само част от своята храна, като си пасе най-спокойно. В подобен случай след неколкочасово хранене не се налага да давате на зайчето допълнително концентриран фураж или все пак в много малки количества. Ако не разполагате със собствена градина, може те да берете трева за зайчето. Набраната трева или трябва веднага да се даде на зайчето, или да се сложи на хладно място за съхранение. Ако дадете на зайчето нагорещена и слепена трева, например направо от моравата, ще му причините ужасни мъки. Ферментиралия фураж пораства газове, от които тялото на зайчето се издува като балон и се втвърдява. Тъй като дългоухия не може да повърне, той ще страда часове наред и дори може да умре от спиране на кръвообращението. Не бива също така да го храните с мокра трева, тъй като тя има същия ефект. Когато берете трева или глухарчета, избягвайте местата край пътищата и там където има изпражнения на други животни, пренасят се заразни паразити. Не се чудете на странния вкус на вашето зайче. Почти всички зайчета предпочитат да ядат листа на дървета (те не трябва да са пръскани), а някой от моите зайчета не се отказват и от розови листа и набързо ги излапват. Но зайчетата не винаги лесно са отървават след своите хранителни "подвизи". Вече се е случвало зайчетата да си похапнат от един кленов лист, който е вреден за тях. Затова прехвърлете познанията си по ботаника преди да донесете от вашата разходка някакво лакомство на заека си. Тропическите растения в по-голямата си част са отровни, но и местните храсти могат да бъдат опасни. Затова давайте на зайчето си да се храни само с листа от дървета или храсти, които са безвредни (орех, кестен). През зимата може да се дават и елхови клончета и ще бъдете изумени колко чевръсто излапват острите иглики на елхата. Време за хранене и количество на храната. Трябва да храните зайчето два пъти дневно, сутрин и вечер. Разпределянето на количеството храна се налага за да не се натоварват храносмилателните органи на животното. Напълно е възможно едно лакомо мъниче да изяде всичката си храна само за четвърт час и по този начин ще натовари стомаха си до краен степен. Дори и да не получи стомашни болки, през целия ден то ще стои гладно пред празната паничка и ще бъде в съответното мрачно настроение. Разбирасе през това време можете да подхвърляте по някое и друго лакомство за поощрение. Количеството храна зависи от вида на фуража. Концентрирания фураж не бива да се зарежда в прекалено големи количества, защото се преяжда именно от него. И тогава вашето зайче ще бъде едно дебело животно с кратък живот. Освен това има съставки във фуража, които разгонват зайчето и то става много нервно. Подмяната на овесения фураж с пресован подобрява общуването с "подивялото" животно. На едно хранене (два пъти на ден), моите цветни джуджета получават по една равна или супена лъжица концентриран фураж в зависимост от използвания фураж. По принцип зайчето трябва веднага да дойде и да изпразни паничката си. Ако обаче животното виси на мрежата по цял ден, или трудно го хващате за тилната гънка, увеличете количествата концентриран фураж. Наблюдавайте обаче малкия просяк: той много бързо е схванал, че сърцераздирателното и упорито просене винаги осигурява някакво лакомство. В този случай животното ви ще се превърне в дебело и тромаво същество с грозен външен вид. По правило наднорменото е опасен недостатък, докато поднорменото тегло бързо може да се качи. Ако животното ви не се трогва дори и от най-вкусните лакомства, веднага го отведете при ветеринарния ви лекар. Често грубия фураж не се наслажда на животните така добре като концентрирания, ето защо те го изяждат едва след като приключат с пресния фураж. В нормална обстановка вашето мъниче няма да преяде с груб фураж, затова можете да пълните хранилката до ръба един път на ден. Освен пресния кураж, който подхожда за ежедневно хранене на зайчетата има и друг сочен фураж, който в по-голями количества е непоносим за тях. Ето защо него трябва да го подавате на малки порции като деликатес. При това следва да се ръководите от вкуса на вашето мъниче: ако нещо не му се наслажда, просто не му го давайте. Особено любим деликатес са малките резанчета ябълка и парченца от царевични кочани. Винаги, когато подхвърляте на зайчето подобни неща мислете, за дозата, която трябва да е нищожна в сравнение с другите пресни фуражи. Една малка огризка от ябълка страхотно се наслажда на гризача, но ако вие се размекнете и му подадете огризката от втората си ябълка, можете да стигнете до тежки заболявания. Понеже пресния фураж се разваля много бързо, трябва така да го дозирате, че да се изяжда до следващото хранене. Почти разваления фураж можете да го познаете по гнилите участъци. При такъв случай премахнете с нож лошите участъци, а другото дайте на зайчето си. Ако обаче фуражът не става за нищо го изхвърлете веднага. Обикновено в търговските магазини или в зеленчуковите магазини можете да получите листа от зеле или отпадъци от корени. Внимавайте листата да не са пръскани или окаляни в такъв случай всичко трябва да се измие и подсуши. Ако съхранявате големи количества пресен фураж, го дръжте в по-хладно помещение и го сортирайте от загниващи участъци. Зайчетата, които получават пресен фураж по всички тези правила са много здрави и жизнени. Вода за пиене. Не бива да се тревожите за нуждата от вода за пиене на вашето зайче. Пълната половин литрова поилка е достатъчна за зайчето, тъй като то може само да си дозира водата която пие, трябва само да пълните поилката с прясна и охладена вода. Само когато има опасност от замръзване на водата във външния кафез, трябва да използвате топла вода. И един съвет в края на тази глава, наблюдавайте дали зайчето ви пие от поилката. Ако не пие положете зайчето пред тръбичката на поилката и пръснете върху муцуната му. При по-чести опити, то ще свикне бързо да пие от поилката си. Грижи за зайчето. Как правилно да държим зайчето си. Домашното зайче лесно може да бъде хващано с ръце. Големината му и теглото му позволяват то да бъде обслужвано от по-малки деца, които обикновено са доста несръчни и дори безпомощни в трудни ситуации. Мъничето е доста яко, за да понесе благодарение на физиката си падане или скок от скута на дете, без да се нарани. Причината за еластичността се крие в гъвкавият гръбнак и дългите пружиниращи крака. От друга страна вашето животинче може много лошо да се нарани, ако се приземи в положение, при което не може да отскочи, например по гръб или странично. Това падане често се случва, когато животното се опитва да се измъкне от неудобно положение. Ето защо едно от първите неща, които трябва да научите, е как да държите зайчето си. Съществуват различни възможности за правилното носене на зайчето, когато го обслужвате, транспортирате или играете с него. Най-простия и важен похват е повдигането, което се използва постоянно при общуването с животното. И тъкмо това елементарно хващане се извършва най-неправилно. Първото заблуждение, което трябва да се премахне напълно, че зайчетата се носят за ушите. Въпреки, че съм почти уверена, че притежателите на малки домашни зайчета даже няма да се опитат да носят зайчетата си за ушите, дълги само 5 см, искам да апелирам към стопаните на зайче, което не спада към рода на домашните пигмей. Правилото: "По-дълги уши -по удобно носене" означава за беззащитното животно само болезнени уши и моменти на страх, което трябва да стане пределно ясно на всички. Освен ушите има и други стърчащи части на тялото -предните и задните крака. Те обаче също не са подходящи за носене и хващане на зайчето поради допълнителната опасност от изкълчване на крайниците и дори "обесване надолу с краката". ЕТО ЗАЩО ОБЕЗАТЕЛНО ТРЯБВА ДА ПОВДИГАТЕ ВАШЕТО ЗАЙЧЕ САМО ПО ЕДИН ОТ НАЧИНИТЕ, ОПИСАНИ ПО-ДОЛУ: Зайчето внимателно се повдига с коремна хватка, при която едната ви ръка го подържа под задницата, а другата придържа предницата и по-специално предните крака, за да следи на къде иска да тръгне зайчето -да не избяга. Или го подхващате с едната ръка отстрани, а с другата го придържате, или просто го хващате за тилната гънка и го издърпвате. Според личния ми опит втория начин е по-добър, понеже животното "виси" по-спокойно и по-сигурно. Тилното хватка е възможна само при зайчета заради рехавата съединителна тъкан, което прави възможно "разтягането" на кожата в тази област. За да държите зайчето по този начин, трябва да хванете "пълна шепа кожа" зад главата на мъничето и да го вдигнете, без да забивате нокти в кожата му, докато задните крака се отделят от пода. Тогава с другата ръка придържате долната част на тялото. При тази процедура зайчето ви ще остане спокойно, тъй като тилната хватка спада към сковаващите хватки. Напротив, при коремното хващане зайчето започва да се мята. Ето защо по-малките деца и страхливите хора следва да хващат зайчето за тилната гънка. Това хващане е по-удобно и за самото животно, тъй като не се притиска коремът му. Особено бременните зайки трябва да се вдигат само откъм тила, за да не се увредят малките. За да пренасяте зайчето на дълги разстояния, трябва да се запознаете с различните техники за транспортиране: Най-сигурният, но затова пък най-неудобен за зайчето е придържането за тила. За целта, след като се повдигне, зайчето се полага върху сгънатата ръка, а с другата, с която все още държите тилната гънка го притискате леко. Всеки опит на зайчето да изскочи или да се изправи се възпрепятства от опънатата кожа на тила и дланта, която лежи върху раменете му. Може да носите зайчето само върху свитата ръка, но тогава то е в състояние да скочи долу или да се изправи. В подобен случай опасността от падане е много голяма. Според собствената ми практика всичко зависи от моментното състояние на животното. Така, че напълно е възможно, ако зайчето внезапно се раздразни, със свободната си ръка леко да го дръпнете за тилната гънка и да го накарате да стои мирно. Зайчето ви засвидетелства пълно доверие и задоволство, когато свободно се изтегне и пъхне главичката си в пакетната свивка. Тогава не бива да го притискате твърде силно към тялото си, за да може да диша. Когато мъничето е неспокойно и досадно, можете да използвате само тилната гънка -не и ушите -за да коригирате поведението му посредством леко придърпване. Избягвайте да пляскате животното ви по главата -това наказание ще го заплаши. Освен това от опит знам, че не може да се премери и балансира силата на удара съобразно малкото телце на зайчето и тъкмо ударът по главата може да има много тежки последствия (нараняване на очите и увреждане на тила). По същия начин можете да обучите зайчето да захапва дрехите и кожата, което то прави от скука или защото е гладно. Ако транспортирането е по-дълго, заради тези прояви използвайте преносим кафез. При преглед ветеринарния лекар, за да държи здраво зайчето използва, хватката в странично легнало положение. Впрочем вие не трябва да използвате този начин на хващане на зайчето, нито пък да го натискате легнало неподвижно по гръб. За вас е от значение да го държите така, че то да стои спокойно, когато му режете ноктите или пък правите оглед на корема му. За целта вземете животното в скута си в поседнало или в полегнало положение, което не създава никакви неприятни усещания на зайчето. Или обхващате с ръце предните му лапи, или пък с една ръка поддържате и обездвижвате задните му лапи. В това положение е най-безопасно да се погрижите за зайчето, например да му режете ноктите. Подрязване на ноктите. Преди да дам по-подробно описание на тази манипулация, която навярно ще породи известни колебания у вас, искам да ви върна към думите, с които започнахме: "Домашното зайче се отглежда лесно." В този случай те означават още, че с тази единствена по-трудна процедура вече са описани почти всички аспекти на грижите за зайчето! Изрязването на ноктите се извършва с остра ножица за нокти или нокторезачка. За целта хващате неподвижно крайника на зайчето и отрязвате ноктите на няколко мм от "живото" място. Тази чувствителна част на нокътя много добре се вижда при слабо пигментираните нокти като червена линия в роговата материя. Всяко нараняване на тези пронизани с нерви и подобно на корена на зъб много чувствителни места се разбира по-много силната реакция на животното и появата на капка кръв, трябва веднага да дезинфекцирате мястото, а при по-продължителна кървене да потърсите ветеринарен лекар. При правилно отмерено и бързо отрязване подобно нараняване не може да се случи и поради това то се среща само при несъобразно и набързо изрязване на ноктите на зайчето. Нормално е ноктите на предните крайници да израстват по-бързо в сравнение на тези на задните крака. Ето защо вие съответно ще трябва да изрязвате ноктите на предните лапи. Причината за това е, че в диво състояние ноктите на предните крайници се "износват" повече от тези на задните вследствие на риенето и "прокопаването" на подземни тунели и поради това те израстват по-бързо. Вашето домашно зайче не може да изглажда посредством риене ноктите си, за това ножицата трябва да замести естественото триене. На предните лапи зайчето има по 5 нокътя. От тях трябва да се изрязват само четирите, които са издадени напред, тъй като петия е разположен от вътрешната страна на лапата и рядко израства твърде дълъг. Това са най-отговорните грижи за зайчето ви, иначе то само се справя с всички останали грижи около себе си. Подържане на козината си. Ежедневните грижи за тялото, които се състоят от поддържане на козината и почистване на отворите на тялото, зайчето полага самостоятелно. То почиства и масажира с език всички достъпни части на тялото. Главата се обработва с крайниците, при което задните крака масажират "брадата", а носът се почиства с предните крака. Сладострастно търкаляне на вашия скокливец помага да се премахнат всички паднали косми от козината. Ето защо вие трябва само през време на най-интензивната смяна на козината да вземете малка мека четка и да решите косъма по посока и обратно на растежа на корена. За да разхладите животното, което носи кожуха си и през горещите дни, може да го къпете в плитък съд или да му намокрите крайниците и ушите. Препоръчваме изцяло да намокряте зайчето, тъй като дебелата вълна под козината отблъсква водата и не настъпва очакваното охлаждане на кожата. Когато външните температури бързо падат, зайчето ще се простуди на всичкото отгоре поради трудното и бавно изсъхване на козината му. Затова не бива да оставяте мъничето да плува в дълбока вода -от опит знам, че зайчетата не могат да плуват. В случай, че зайчето ви се нуждае от почистване, което обикновено е показател за някакво заболяване, по-добре с гъба да изтриете мръсните места или да измиете с топъл душ засегнатите части на тялото. Много е важно след това подсушаването на всички мокри места, за да се избегне простудяване особено през студените дни. За да може животното успешно да се справя с грижите за себе си, е нужна чиста и просторна клетка. Само тогава зайчето ще може да подържа големите си задни "ходила" действително чисти и сухи, което е задължително, ако искате с обич да го гушкате в скута си. Ето защо не бива да пестите от настилката в клетката и наистина основно да я почиствате. Добре подържаната настилка окуражава зайчето да се търкаля, тъй че козината му да се освобождава от окапалите косми и да става мека и лъскава. Редовно движение! Важен момент в ежедневните грижи за зайчето е ежедневното движение. Още в глава "Хранене" говорихме за връзката между състоянието на фуража и податливостта на заболявания. Същите увреждания както при прехранване се наблюдават при хроничен недостиг на движение. Животните губят апетита си и трябва да се прилъгват да приемат храна с подбрани храни, те стават апатични и не са в състояние да се движат по-продължително време без видима умора. Редовните търпеливи занимания с животното помагат за ограничаване или спиране на подобни явления. При това зайчето трябва да се движи много само, а не само да се пренася от едно място на друго. Идеалния вариант е свободното разхождане в стаята или във външното заграждение, което не винаги за съжаление е възможно. Животното обаче трябва да може да се раздвижва поне по 15 минути всеки ден. Не забравяйте, че ласките и храненето не могат да заместят движението. Младите зайчета особено настойчиво се нуждаят от движения, за да се развиват нормално и здраво. Така че давайте на вашия малак скокливец поне малка възможност да се налудува, защото, когато е на свобода, той може да бяга със светкавична скорост на зиг заг и с дълги скокове да се измъква от враговете си. Вероятно вие няма да можете да усетите този порив за движение като вродена основна потребност, но когато друго зайче засегне "честолюбието" или пък наличието на повече свободно място разрешава беснеенето, дори и най-леннивият и дебел лакомник ще ви изненада с няколко акробатични подскоци във въздуха или светкавични кросове. Ако разполагате с външна мрежа, можете да инсталирате в нея масивни препятствия, например изциклени дъски или неподвижни тухли, съндъче с пясък за ровене или тръби за провиране. Пъргавината и активността на вашето мъниче се разгръщат напълно, особено когато донесете и други зайчета. "Чисто" зайче. При по-продължително пребиваване на зайчето извън своята клетка в жилището възниква проблем, който не е така очевиден сред природата или на открито: Обикновено след "загрявка" от около 10 минути то започва в движение да отделя твърди, кръгли изпражнения. С един малък трик можете да попречите на оставянето на тези следи, които не са толкова неприятни, но затова пък отстраняването им е трудоемко. По време на разузнавателните излизания от клетката внимателно наблюдавайте ново придобитото животно, като след първите признаци на нервност и усилено ровене или щом се запъти към някой ъгъл на заден ход трябва да го хванете и до го поставите в неговия тоалетен ъгъл в клетката. Това е целесъобразно обаче само тогава когато зайчето само може да достига и влиза в клетката или е на разположение някакъв заместител, например котешка тоалетна. По този начин след известно време вашият любимец ще се научи при нужда да отива в кафеза си без покана. Трябва обаче да ви предупредя да не храните големи надежди в това отношение. Не всяко зайче се превръща в "чистник", колкото последователно и търпеливо да провеждате обучението. Въпреки че е по-лесно на чистотата да се приучи женското зайче отколкото мъжкото, все пак аз допускам, че някои животни не са в състояние да проумеят напътствията или просто не искат да ги разберат. В този случай полът няма абсолютно никакво значение, важен е "характера" на отделното зайче. Навън със зайчето. Следващото указание се отнася само за притежателите на зайче, които не разполагат със стабилни заграждения от мрежа на открито, но желаят да извеждат своето зайче на въздух. Ако спадате към тази категория "зайчари", възможния изход за вас е да наденете на вашия любимец хамут (повод). Това е приспособление от кожени каишки, които се закопчават на животното и улесняват улавянето му. За целта се съединяват два котешки нашийника за клуповете (желязото) със свързваща халка или каишка. Единия нашийник се закопчава и надява свободно през главата на зайчето, а втория се поставя зад предните крайници и през корема, като се закопчава умерено притегнато. Към клуба на тази "коремна каишка" се закача каишка дълга един метър. Всички части на хамута трябва да са кожени и по възможност подплатени. Поводът трябва да е захванат с лека кука, за да не натоварвате животното излишно или да го предпазите от нараняване, освен кожена каишка можете да използвате и въженце, което също така не бива да е дълго повече от един метър. Използването на верига или тел е изтезание, което не може да се оправдае при никакви обстоятелства. В случай че вашето зайче прегризва хамута си, не ви остава нищо друго освен да се откажете да го използвате. Важно е нашийника да е хлабав и да не притиска гръкляна. Снабдения с такъв хамут ваш любимец може свободно да се разхожда и пасе в незаграден участък и лесно да го хванете ако се отдалечи твърде много. Не бива до го водите обаче като куче на каишка, тъй като зайчето не разбира това упражнение и може да се нарани. Освен това завързването на каишката е излишно и предизвиква само раздразнение у зайчето. Може да се случи, дърпайки се назад то да се освободи от коремната каишка. Ето защо напомняме още веднъж: Хамутът служи само за хващане, а при извънредно спокойни животни той може да се окаже излишен. Трябва само да внимавате вашия любимец да си пасе в тревата на известно разстояние от трънаци или други скривалища, където той може да изчезне много бързо. Наред с това постоянно трябва да наглеждате зайчето, защото проточилата се връв много лесно може да се закачи някъде и тогава то да се измъкне от кожените ремъци. Не забравяйте и безпомощността на животното, тъй като кучето и другите врагове не се държат настрана от телена мрежа! Опасности в жилището и в градината. Всъщност опасностите възникват само поради небрежността на стопанина. Ако винаги сте наоколо, когато зайчето се разхожда, не би могло да се случи всъщност нищо. Опасностите в дома коренно се разграничават от тези навън сред природата. Зайчето не може да мисли като хората, но разбира се то притежава инстинкт, който го предпазва от естествените опасности. Ето няколко съвета, за да можете по-добре да преценявате и премахвате евентуални източници на опасност: Зайчето не познава електрическите кабели или подобни неестествени опасности, но затова пък то знае що е куче или друго хищно животно. Електрическия шнур, по-скоро поражда у него любопитство и тъй като любопитството е по-силно от страха, възникват инциденти. Разбира се, за да избегнете подобен риск, не бива да отстранявате всички кабели, достатъчно е винаги да държите мъничето под око и да не го оставите да се разхожда, без да го наглеждате. Друг, но не така опасен източник на опасност са отворените врати. Първо те позволяват достъп до други стаи, които са табу за зайчето, а освен това, докато зайчето лудува и се провира през вратата, тя може внезапно да се затвори от течението или поради чужда намеса и да го нарани. Ето защо винаги внимавайте всички врати да са затворени и всеки член на семейството да е предупреден, че зайчето е пуснато извън клетката. Съвсем друг проблем са отровните растения, чиято зеленина за зайчето е с вълшебен цвят. Често зайчето си харесва не друго, а тъкмо отровното цвете. Домашното куче или котка също така могат да представляват опасност за зайчето ви. Дори когато нееднаквите животни се разбират, никога не бива да ги оставяте сами, тъй като и в най-миролюбивите кучета и котки е вроден ловен инстинкт, който може да се разпали в даден момент на невнимание. По отношение на такъв голям хищник, зайчето ни няма друго защитно средство освен бягството, а в жилището то е твърде ограничено. Това е валидно и когато сте навън: постоянното наблюдение е най-добрата защита. В моя опит с домашните зайчета особено полезни се оказаха външните заграждения и хамутите, тъй като и по двата начина животното има ограничена възможност да се движи, но все пак е на чист въздух. Поведение. Както вече споменахме, вашия домашен любимец произхожда от дивите зайци. И въпреки, че като, че ли домашното зайче има малко общо със своите предци, все пак са съхранили удивително много качества и поведенчески модели на дивото зайче. То е било същество, идеално пригодено към естествената среда. Като "тревопасен" гризач то има силна захапка и постоянно нарастващи резци, което обяснява гризаческия му нагон за изтъркване на зъбите до необходимата дължина. Понеже зайчето не разполага с ефикасни оръжия и същевременно е заплашвано от голям брой естествени врагове, то трябва да може бързо да бяга. За тази цел дивия заек е снабден със здрави задни крайници, които му позволяват светкавично да спринтира и с дълги високи скокове или посредством непредвидими зиг-зази да се измъква то своите врагове. Също така прокопаването на бърлоги е възможно, понеже изтърканите нокти на предните лапи нарастват още по-бързо, нещо, което налага често да се подрязват ноктите на домашното зайче. Зайчето трябва достатъчно навреме да открива неприятелите, които го нападат от въздуха и по земята и го дебнат, за да го уловят с различни техники, за да успее да се скрие в бърлогата си. За целта са нужни високоразвити сетивни органи. Най-важните предупреждения зайчето приема по акустичен път. Косо разположените подвижни уши засичат посоката на шума. Освен това "безмълвните" животни разполагат с безподобна система за сигурност. Като леко изопнат задните си крака и силно чукат по земята, те многократно бият аларма, най-често косо изправени. Този ударен сигнал предупреждава другите зайци, които внимателно се ослушват. Когато някое животно побегне, и другите заедно с него правят по няколко скока. Когато е обезпокоено, вашето мъниче също бие тревога и в такъв случай трябва да внимавате да не подскочи внезапно. Очите се използват сравнително по-малко. Те служат главно за възприемане на движещи се обекти, за да е готово зайчето за бягство. Неподвижните неща почти не се забелязват. Наблюдавайте зайчето, когато му подхвърлите някакво лакомство в клетката. То подскача по посока на хвърлянето, но не вижда веднага храната, а с нослето души и опипва мястото долу, докато намери лакомството. В този връзка по-добре ще разберете зайчето, което е посегнало да захапе нещо, ако то често въобще не открива дадения предмет, а захапва по посока на движението. Споменатото вече обоняние е изключително добре развито. Наред с търсенето и подбирането на храната, при което впрочем вашият домашен любимец показва само ограничен инстинкт за самосъхранение, обонянието има и социална роля. Живеещите в свободни обединения диви зайци имат определени форми на поведение, които правят възможно съжителството. По изпъкващи предмети и неща зайците оставят миризмата на секрета на под челюстната си жлеза, което за останалите зайци означава, че този район е заграден. Така постъпват и двата пола -мъжките и женските зайци. Готовите за чифтосване зайки (женски) също така се разполагат по миризмата. Когато се срещнат две зайчета, взаимното подушване играе съществена роля. Ако се окаже, че съотношението на силите не е изяснено, при което по-слабото животно демонстрира смирение, двете зайчета настръхват едно срещу друго. Впрочем и двете действия рядко отнемат 15-20 секунди. След това или по-страхливото животно избягва и по този начин се покорява, или едното от зайчетата започва борбата и посяга да захапе другото -обикновено по посока на рамото. Ако то приеме битката, тогава двете взаимно си отскубват големи кичури козина и с яростно "ръмжене", вкопчени едно в друго бясно се въртят в кръг. Това е един от малкото случаи, когато зайчето издава звук. В зависимост от агресивността битката приключва след секунди или след минути. Ако разправията продължава по-дълго, двете животни могат да се захапят до кръв по тила и по ушите. Боят между възрастни непознати мъжки може да бъде много ожесточен, поради което трябва да се намесите и да ги разтървете, дори с риск да бъдете захапани и вие в разгара на битката. Интересно също така е и усещането за допир на зайчето. Дългите "мустачета" от двете страни на главата, които са разположени на муцунката, над и под очите, действат като антени, които при докосване привеждат заспалото животно в състояние на пълна "бойна" готовност. В тъмнината те служат като ориентири, които предотвратяват сблъсъка с неочаквани препятствия. Езикът на телата на зайчето. Дивият заек притежава качествата да се изразява пределно ясно посредством езика на тялото, като по този начин показва на другите зайци моментното си състояние. Тези възможности за изразяване са се запазили напълно и при малкото домашно зайче. Вече споменахме заплашителната поза, която се характеризира с присвити уши и напрегната стойка на тялото. Обикновено мъничето се намира в приветливо състояние на духа, което се изразява с високо вдигнати и обърнати към интересния обект уши и изправена горна част на тялото. Със своето типично състояние на покой зайчето демонстрира доволство и отпусналост. Вие сами можете да усетите как се отпускат мускулите на зайчето, което носите, то е "разтегливо" и така се нагажда към очертанията на ръцете, че цялото му тяло се сгушва в тях. При голямо изтощение или високи температури животното пада настрани и видимо пръхти. При това тялото, което по-скоро е закръглено, се издължава и изтънява по удивителен начин. Покорното животно се сгушва и навежда глава с прибрани уши. Това поведение на смирение и покорство е много важно при съжителството на повече домашни зайчета, тъй като подчинявайки се, те се предпазват от постоянното преследване на другите. Ако при появата на зайчето също така заемат стойка на покорство, трябва няколко дни да се отнасяте особено внимателно и обичливо с него, докато то отново започне да демонстрира повече самоувереност. По описаните форми на поведение ще установите, че не бива да оценявате зайчето по човешки критерии. Мъничето, което веднъж е посегнало да ви захапе, не желае да ви стори нищо лошо на вас лично, нито пък то ви приветства вас лично, когато се появявате, за да го храните. При положение, че добре се държите с него, вие представлявате за зайчето само едно интересно същество, което му осигурява разнообразие от храна, излизане на открито или просто приятни ласки. Ако на тази база сте постигнали добри резултати със зайчето си, ще се предпазите от разочарование поради твърде големите очаквания за привързаността на вашия домашен любимец. Развъждане на зайци. В тази глава ще се спрем кратко на размножаването на зайчетата. Понеже тази статия не е писана за професионални зайцевъди, а за притежателите на едно или две зайчета, тази глава е кратка, предимно информативна. Можете да развъждате зайчета, само ако сте в състояние да отделите достатъчно време за малките, за да можете веднага да констатирате някакво заболяване. Освен това младите зайчета трябва възможно по-бързо да се привикват към ръцете и гласовете, за да са подходящи по-късно за по-малки деца, тъй като те най-много желаят да си имат мили питомни зайчета. Втория "риск" при развъждането са купувачите. Преди да пристъпите към развъждането за първи път, осигурете изкупуването на младото поколение зайци в зоомагазините. Едва когато имате яснота по тези два въпроса, можете да се захванете с първия си опит за развъждане. При любовната игра животните се замирисват и душат взаимно. Съвкуплението е приключило, когато чуете своеобразно "ръмжене" от мъжкия заек. За да сте сигурни, че съвкуплението е било успешно, повторно пуснете женската при мъжкия заек. Ако вашето зайче забременее, от втората седмица трябва да увеличите количеството концентриран фураж и допълнително да поставите в клетката му солен и варовиков камък за близане. При зайчетата бременността трае около 28-31 дни. Обикновено броя на новородените е около 4-6 зайчета. За подслоняване на младенците винаги е необходимо гнездо. По възможност то трябва да е разположено в най-тихия и топъл ъгъл на клетката, като върху него се постави здрава дървена касетка със страничен отвор. Като материал за гнездене оставете в клетката на зайчето слама и най-вече сено. За допълнително "тапициране на гнездото" зайчето си изскубва меки косми от козината на гърдите и корема, за да създаде удобство и уют за своите малки в бърлогата им. При раждането малките са големи приблизително колкото кибритена кутия, те са слепи и напълно голи. След около 5 дни бебетата се покриват с първия мъх, по който може да се отгатне и цвета на козината им след това. Поради късите кръгли уши и първата козина животните изглеждат по-скоро като малки кученца, а не като малки зайчета. След 10 дни зайчетата отварят очите си и вече са изцяло покрити с мека мъхната козина. По-късно вече те се покриват с истинска бебешка козина, която ги прави да изглеждат като малки кълбета вълна. Особено заради голямата кръгла глава с черните очи като копчета човек веднага се чувства привързан към животинчетата. Като станат на 6 седмици, зайчетата трябва да се отбият. Тогава те не са зависими повече от кърмата на майката и преминават на обикновен концентриран фураж. не бива да отбивате по-малки животни, тъй като те не са още в състояние да произвеждат достатъчно собствени защитни вещества. През този период малкото зайче получава своите имунни вещества (тела) все още чрез майчиното мляко. Зайчетата, които са били отбити твърде рано, по-късно са по-податливи на заболявания и обикновено не порастват колкото другите себеподобни. Най-късно след около 8-10 седмици трябва да разделите младите зайчета, тъй като поради половото им съзряване много бързо и лесно могат да възникнат съперничества. За да сте сигурни, че ще получите здраво поколение, женската трябва да е по-възрастна от 7 месеца, а мъжкият заек да не е по-млад от 5 месеца. Обикновено на тази възраст се е оформила специфичната физика на половете, която при мъжките зайци се характеризира с широка глава, а при женските с чувствително по-тясна глава. След около 5-6 години овулацията при женската отслабва т. е. тя повече не е в състояние да ражда. Напротив, мъжкия заек може да се използва за разплод до дълбока старост. Ако развъждате зайчета само като хоби, не бива да разплождате (пускате) женската по-често от 1-2 пъти годишно. При разплождането женската трябва да се въвежда при мъжкия, а не обратно. Ако пуснете мъжкия заек при женската, тя с нокти и зъби ще брани своята територия. Противно на това мъжкия нищо не прави на женската, тъй като той проявява определен интерес към нея. Впрочем: Колкото и да са сладки малките зайчета, развъждането винаги е свързано с определени неудобства. Помислете само: от една двойка можете да получите до 150 зайчета, включително потомството и на заешкото потомство. Болното зайче. В тази част от статията ще получите информация за някои заболявания, техните причини и борбата с тях. Следва обаче да имате предвид, че повечето болести се появяват само при некомпетентно отглеждане и поради това могат лесно да се избегнат посредством хигиенично и правилно отглеждане на зайчето. Най-честите заболявания се класифицират в пет категории: 1. Вирусни и бактериални болести. 2. Паразитни болести. 3. Заболявания вследствие на неправилно хранене. 4. Заболявания вследствие на неправилно отглеждане. 5. Наранявания. По-долу за всяка група са обяснени причините, симптомите, възможностите за лечение и евентуалните мерки за профилактика. Впрочем само по отклоненията в нормалния външен вид вие можете да констатирате, че вашето зайче е болно. Сплъстената козина, мокрия нос и слепналите очи без блясък вече трябва да бъдат повод за безпокойство. Все пак болестта не се открива само по външни белези, но и по поведението на животното. Зайчето, което се храни с апетит, непрекъснато се движи и подскача и следи с внимание всичко, което става наоколо, едва ли е болно. Всяко отклонение в това отношение вече може да е някаква болестна проява. Заешка чума. Първата болест, на която ще се спрем, е миксоматозата или наречена по народно "заешка чума". Тя се причинява от вируси, които се пренасят от маларийни комари както и от зелен фураж, замърсен от дивите зайци. В повечето случаи заешката чума е неизличима и за да спестим големите мъки на зайчето, трябва да го приспим със смъртоносна инжекция. Миксоматозата се разпознава по зачервяването на конюктивата на клепача и отоци по кожата, което се изразява в т. нар. "лъвска глава". Освен това животното е много тихо, седи апатично и очите му са слепнали. За да предпазите вашето зайче, можете да го имунизиране срещу "заешката чума". Установено е, че миксоматозата "пламва" само през няколко години, на което не бива да се уповавате безусловно. Малко по-ефтина защита срещу това заболяване е обикновената мрежа против комари, тъй като тя се явява преграда пред комарите, които принасят заразата. Освен това трябва да внимавате вашето зайче да не яде от изпражненията на диви зайци и по този начин да се зарази. Заразеното зайче обезателно трябва да се отдели от другите зайчета, тъй като миксоматозата не случайно е наречена "чума". Възпаление на червата. Друго срещащо се бактериално заболяване е възпаление на червата. То се причинява от храна с твърде високо съдържание на белтъчини. Друга причина за тази болест е прехранването и изхранването с детелина без добавка на сено. Вследствие на нездравословното хранене се нарушава храносмилането, в резултат на което се увеличават чревните бактерии. Те имат разрушително въздействие на чревния тракт. Зайчето изпитва силни болки и в тежки случаи може да умре. Лечение: преминаване към изхранване с качествено сено, евентуално чай от лайка. И при това заболяване животното трябва да се отдели от останалите зайци. След всеки допир до болното зайче стопанинът трябва да си мие ръцете, тъй като и чавекът също може да бъде преносител на болестта. Следващата група, която трябва да споменем, са паразитните т. е. причинените от паразити заболявания. Паразитите могат да се появят във или извън тялото на зайчето. Кокцидиоза. Кокцидиозата спада към вътрешно паразитните болести. Този едноклетъчен паразит разрушава чревната стена и образува различни форми, които посредством замърсения фураж отново се приемат от зайчето. Така възниква един кръговрат, който може да бъде прекъснат само посредством постоянното почистване на клетката. Кокцидиозата се проявява в силно разстройство, а в някои случаи тя уврежда и черния дроб. Зайчето силно отслабва. За да се прекъсне вече споменатия омагьосан кръг, клетката трябва да се почиства по възможност всеки ден. За сигурна диагноза трябва да заведете зайчето на лекар, който ще му назначи подходящо лекарство. Глисти. В стомашно чревния тракт могат да се появят различни глисти и тении, които според степента на поразяване могат да предизвикат различни здравни смущения. Глистите се пренасят посредством приемане на замърсен с изпражнения фураж. И в това отношение профилактиката срещу глисти и тении е постоянно изриване и почистване на зайчарника. Паразити по кожата и козината. Извън телесните паразити се проявяват в различни форми. Зайчето може да бъде поразено от акари, въшки, бълхи и в по-редки случаи от кърлежи. Те му причиняват кожни струпеи и сърбеж, които засягат главно главата и трупчето. Лекуват се с подходящи контактни инсектициди, които се предписват от ветеринарния лекар. И гъбички магат да поразят кожата на зайчето. Симптомите са подобни на описаните по-горе. И в този случай трябва обезателно да приложите лечението назначено от ветеринарния лекар. Неправилно хранене. Грешките при изхранването се причиняват само поради невниманието и незнанието на стопанина. Те могат да се избегнат, ако се съблюдават няколко неща: 1. Избягвайте внезапни промени в храната на зайчето ви. 2. Зайчето винаги се нуждае от сено като допълнителна баластна храна. 3. Водата за пиене трябва да е винаги чиста и прясна. 4. Давайте такова количество храна, което да се изяжда до следващото хранене. Едно от заболяванията, които се причиняват от неправилно хранене, е препълване на стомаха. Вследствие на претоварване на разположените в стомашно чревния тракт мускули се получава запек, който е изключително болезнен за зайчето и може да завърши смъртоносно без намесата и помощта на ветеринарния лекар. Обикновено симптомите се забелязват веднага. Животното престава да се храни и скърца със зъби. Можете да спасите зайчето, незабавно го отведете на лекар, като внимателно го транспортирате. Запекът вследствие на приемане на големи количества концентриран фураж, т. е. фураж без баластни вещества, протича подобно на препълване на стомаха и в тежките форми завършва със смърт. Друго, също така опасно чревно стомашно заболяване, е тимпанията. Животното има храносмилателни смущения и втърдяване на коремната стена поради образуване на газове. Неправилно отглеждане. В категорията грешки при отглеждането се срещат и заболявания, които се дължат изключително на вината на стопанина на зайчето. Тук апелираме предимно към "начинаещите" зайчари. Едно от заболяванията, които се причиняват от неправилно отглеждане, е топлинният удар. Тук естествено трябва да се знае, че зайчетата безпроблемно понасят студ до -20°С, но при температура от около+ 20°С вече не се чувстват много добре. През горещите летни дни задължително трябва да се избягва излагането на животните на пряка слънчева светлина или пък да се държат на задушно, топло място без вода. Ако не се спазват тези указания зайчето може да получи топлинен удар вследствие увреждане на мозъка. При това животното се изпречило на земята и пръхти, за да вентилира с белия дроб. В такъв случай веднага трябва да отведете зайчето на проветриво и прохладно място и да охладите крайниците му с вода. Освен това веднага дайте на зайчето да пие вода. Ако не настъпи подобрение веднага (проверка: дишането се успокоява), по най-бързия начин трябва да заведете животното при ветеринарния лекар. Наранявания. Последната категория, която ще разгледаме в тази статия, са външните наранявания. Най-често те се появяват след свада между животните. Ако нараняването е по-малко, раната внимателно се почиства и се нанася мехлем за рани. Ако обаче все пак нараняването е по-голямо, животното внимателно се отвежда на лекар. Раните по крайниците трябва незабавно да се лекуват, тъй като краката на зайчето постоянно са в допир с нечистотии и изпражнения и по този начин отворените рани бързо могат да се инфектират. И още нещо в заключение: Не забравяйте, че всички споменати и неспоменати заболявания се проявяват изключително рядко, а при правилно отглеждане изобщо не се срещат. tete


Т. е. здравето и жизнеността на вашето зайче изцяло са във вашите ръце и вашата компетентност.
Край.

Обичам да си казвам квото мисля. Обичам свободата на словото....обичам и тебе....