НОВОТО ДОМАШНО ЗАЙЧЕ – ЗАЙЧЕТО ДЖУДЖЕ
ПРЕДПОЧИТАН ГОСТ ВЪВ ВСЕКИ ДОМ

Домашното зайче е селекционирано в по-ново време. Само преди около 30 години първи холандските зайцевъди популяризираха "джуджетата". Днес малките домашни зайчета са едни от най-любимите дребни животинчета навсякъде по света. Много са причините за тази голяма привързаност, която подтиква децата да искат "зайче".
Домашните зайчета се гледат лесно. Те се чувстват добре навсякъде и вътре в жилището, и на балкона, и в градината, при условие че им е предоставено достатъчно пространство за движение и често се занимавате с тях. Храненето на малкият гризач не представлява проблем и освен основните изисквания зайчето не се нуждае от ежедневни грижи. Това е от съществено значение най-вече от родителите, които се опасяват от загуба на време и средства.
Сравнително дългата продължителност на живота на зайчето 7-8, а често и над 10 г е гаранция, че след 2 г няма да има сълзи заради загубата на любимото животинче, както обикновено става при много други домашни любимци. Често се случва закупеното през детството зайче да доживее като стар приятел във вече зрялата възраст на човека.
Подобно на хората и зайчетата са активни през деня, т. е. те искат да се грижим и играем през деня. Вечер и зайчетата са уморени, така че децата могат да спят необезпокоявани, въпреки присъствието на зайчето в стаята им. За децата и особено при по-малките от тях, които са и по-несръчни, от значение е и големината на зайчето, тъй като те могат да го носят на ръце без да се уморяват, само животинчета с определена големина и тегло както и същевременно те трябва да са достатъчно издръжливи, за да понесат без нараняване едно падане например. Домашното зайче в голяма степен отговаря на тези изисквания, независимост че все пак неговата гъвкавост не може да се сравнява с тази на котката, която винаги се приземява на четири лапи. За децата, а навярно и за възрастните, особен интерес представлява "способността на зайчето да учи". Това му дава възможност да запомня команди, по които да прескача препятствия или да се изправя на задните си крачета.
И не на последно място зайчето е приятна гледка за очите. Пропорциите на главата с късите уши, големите тъмни очи и характерната душеща муцунка извикват у всеки чувствителен човек майчинска загриженост, така че при вида на животинчето постоянно се чувстват определения от рода на "сладко" и "мило". От опит знам, че почти няма човек, който да не пожелае да погали или да вземе в ръце пухкавото бяло създание.
И така налице са много добри основания за отглеждане на този симпатичен гризач. Настоящата статия е предназначена за всички, които намират радост в отглеждането на домашното зайче и се нуждаят от помощен справочник, към който да се обръщат при всички възникващи въпроси. Произход и развитие. На домашното зайче.
Днешният питомен заек, "по-големия брат" на вашето животинче, произхожда от дивия заек с латинското обозначение "Oryctootagus cuniculus", което в превод означава: "заек, копаещ подземни проходи". Впрочем: Опитите да се изтъкне родствената връзка с полския заек са неоснователни, тъй като последният принадлежи към друг род в семейството на зайците /Leporidae/. И ако поради тази широко разпространена заблуда дори и в специализираните магазини за животни ви предлагат млади "полски зайчета - джуджета", можете да бъдете напълно убедени, че се касае за млади домашни зайчета. Родът "полски заек" обхваща толкова големи различия във външния вид и поведението, че дори не е възможна и често описваната кръстоска между него и домашния заек.
И така дивият заек е прародител на днешният домашен заек, независимо че често не съществува прилика в окраската на козината. Той представлява заек с тегло от 3 до 5 кг., с "натурален" цвят на козината, като сравнение с нашето домашно зайче дребосъче е по-голям и носи еднородна жълто кафява окраска, която от долната му страна преминава в бяло. Този вече наш познайник произхожда от Иберийския полуостров. Оттам той се е разпространил почти по целия свят.
Първоначално хората са използвали заека за храна под формата на вкусно печено, но това е станало хилядолетия след появата на първите домашни животни. Той е бил привлекателна ловна плячка, която много скоро в резултат на целево залагане на капани в подходящи райони винаги се е оказвала на "разположение". Тъй като този способ на снабдяване с месо не е бил работа за всеки, хората са пристъпили към отглеждане на зайците в оградени парцели в т. нар. заешки градини. Още на този етап от единия тип див заек започва да се очертава отделяне по цвят и големина. Действителното начало на развъждането на различни породи е станало възможно с опитомяването на заека и отглеждането му в зайчарници. Определени предпочитания на стопаните и желанието им да притежават по-едър заек, който дава повече месо, стават фактори за непрекъснато диференциране на зайцевъдството. Основата на много от развъжданите днес породи е поставена през средновековието предимно в манастирите, където много целенасочено са се използвали само отбрани, съответстващи на идеала екземпляри за развъждане.
Днес разполагаме с богато разнообразие от селекционирани породи от едрите зайци, които на тегло надхвърлят 7 кг, рунтавите зайци и накрая пигмейските породи, които удобно могат да се носят на ръка и към които принадлежи и вашето малко другарче. Разбира се тези дребосъчета са се появили не като месодайни животни или заради козината им, а демонстрират стремежа на много зайцевъди да пренебрегнат полезността заради външния ефект. Зайчетата- джуджета спадат към тези, ако можем така да ги наречем "състезателни селекции", чиято основна задача е да забавляват хората като вас и мен, без да са "от полза". Тези от вас, които полагат достатъчно грижи за зайчето си и внимателно се отнасят с него, ще изживеят много радостни мигове и приятни моменти със своя нов домашен любимец, нещо което не може да се купи на никаква цена. Ето защо аз съм благодарна на селекционерите на зайчето джудже, тъй като те са направили възможна появата на "зайчето играчка". Размисли преди покупката.
Ако вече сте решили да си вземете зайче за себе си или вашите деца, и в двата случая навярно предварително сте позамислили дали желанието да си имате малко домашно зайче е изпълнимо или не. Тези предварителни размисли са важни, тъй като независимо от факта, че нашето зайче е един от най-непретенциозните и при това не много скъп домашен любимец, като при всяко друго животно трябва да сме наясно, че преди покупката даже и на "безпроблемно" животно трябва да се обмислят няколко неща: Разполагаме ли с достатъчно място за подслоняване и извеждане на зайчето?
Ако обитавате къща с двор или част от градина вие разбира се имате идеалните условия за вашия домашен любимец. Безпроблемно е и приютяването в жилище с тераса или с балкон. Ако живеете в тясна градска квартира, зайчето трябва да може свободно да се разхожда из жилището, съобразно потребността му от движение. При това не бива да се разстройвате твърде много от замърсяването, издрасканите тапети или мебели! Имаме ли достатъчно място за животното?
Зайчетата са активни през деня и стават напълно общителни и доверчиви ако по-често можете да се занимавате с тях. Ето защо през деня животното се нуждае от компания, някой който разполага с достатъчно време, за да се грижи и да играе с него. При положение че през целия сме извън дома или сме професионално заети, можем да си помислим дали да не си вземем две зайчета. Кой ще се грижи за зайчето?
Обикновено зайчето се купува за деца, които не са имали възможност сами да отглеждат и да се грижат за някакво животно. Ако от самото начало карате децата да се включват в грижите за малкия гризач и да ви помагат, те със сигурност много скоро ще се научат правилно да се отнасят с него. Никога не бива да оставяме детето само да се грижи за своето животно, преди то да е получило съответните указания и инструкции. Само когато зайчето се храни нормално и правилно, клетката му се почиства при нужда и играейки с него, не го стряскаме и плашим, то може да стане любим "член на семейството". В случаи, че животинчето е предназначено за по-малко дете, трябва да имате в предвид, че домашното зайче въпреки здравото си телосложение може лошо да се нарани при падане. За съжаление това често се случва при деца под 6 г, тъй като те не са в състояние правилно да постъпват с животното във всяка ситуация. Наред с това те все още не са развили достатъчно добре необходимото при отглеждането на всякакви животни отговорно съзнание. И в този случаи родителите следва да поемат основната част от грижите за зайчето. Къде да оставим зайчето през отпуската?
През отпуската е важно или да настаним животните у познати, или пък някой да го наглежда на всеки два дни. Въпреки, че вторият вариант е осъществим благодарение на предлаганите на пазара хранителни автомати и по-големи поилки, все пак аз бих искала да препоръчам да оставите зайчето в друго домакинство, за да осигурите постоянен контакт с животното и заболяванията му веднага да се откриват. В този случаи зайчето не приема твърде зле смяната на хората, които са грижат за него. Ако не разполагате с нито една от посочените две възможности, трябва да потърсите други предложения за подслон на животни. В наше време е напълно възможно зоомагазинът, от който купувате своето зайче, да предлага услуга приемане на зайчето в своите помещения по време на вашата отпуска. Тази възможност заслужава да се спомене, именно защото можете да бъдете сигурни, че за животното ще се полагат професионални грижи. Още при покупката се информирайте за подобна оферта и ако приемането е възможно, от рано резервирайте място, тъй като тази ваканционна услуга се предлага рядко и поради това обикновено се изчерпва бързо. За по-голяма сигурност поискайте да ви дадат тарифата за за гледане на животното за един ден.
Втората алтернатива е да дадете зайчето на пансион в някое специализирано за целта заведение. Срещу определена дневна такса животното ще бъде хранено и почиствано. Когато всички въпроси са изяснени и вие сте твърдо решени да си гледате зайче, преди самата покупка трябва да се помисли и реши въпроса с неговия подслон. Категорично трябва да се отхвърли непрактичното временно убежище за първите дни както от хигиенични съображения /дъното на картонената кутия е пропита с урина/, и по технически причини /зайчето ще прегризе картона и ще изскочи навън/. Малко по-нататак в статията ще разберете как да подслоните вашето зайче. У дома се настанява зайче!
Настъпил е решителният ден. Сега цялото семейство трябва да избере новия домашен любимец.
Съществуват две сигурни възможности да попаднете на младо и здраво зайче. За целта трябва да купите зайчето или направо от зайцевъда, който охотно и подробно ще ви информира по въпросите на покупката и поведението на зайчето, или пък се насочете към някой добре поддържан зоомагазин. И двете възможности ви дават гаранции, че действително ще получите животното, което сте искали.
След като се спрете на някое от животните, накарайте продавача да определи пола му, което в последствие може да се окаже много важно във връзка с покупката на второ животно другарче от същата порода. По разстоянията между ануса и гениталния отвор продавача ще различи дали сте си избрали мъжко или женско зайче. По-късно сами ще можете да го определите, тъй като тогава тестисите на мъжкия заек ясно се открояват на слабините му. Зайчето трябва да е здраво!
Осведомете се за възрастта на екземпляра, който сте си избрали, тъй като като животното, което е по-малко от 5 седмици, е било отбито от майката твърде рано и все още не е в състояние да се храни самостоятелно с твърда храна. Тези малки "пухени топки" са потенциални жертви на всякакви болести, тъй като те не се снабдяват с необходимите имунни вещества, които при нормални обстоятелства получават посредством майчината кърма. Ето защо, за да си спестите ненужните притеснения и страхове, купете си зайче на 6 седмици, което е не по-малко сладко и пухкаво.


Нормални мерки / показатели на здравото домашно зайче.


Брой зъби. 8 предни 4 задни
Брой на цицките. 8 при женските
Нормално тегло. 1200 г до 1500 г
Дължина на ушите. Най-много 7 см
Големина. Около 30 см по дължина


Здравото зайче бебе е жизнено, чисто и има напълно цилиндрично телосложение, т. е. предната му част е също толкова широка, колкото и задната му част. Трупът трябва да изглежда компактен, без да стърчат ръбове от издадени кости. Когато зайчето се изправи високо на задните си крака, предните му крака са разположени направо и успоредно едно до друго. •
Кръглата глава е като присадена на трупчето без шия. Линията на гърбът образува лека дъга, която не се прекъсва от изпъкнал кръст. •
Ноктите са безцветни, а при екземплярите не албиноси те са кафяви "Опашчицата", правилно обозначавана като "цвете" пухче е захваната леко за тялото и се държи изправена. •
Козината е гъста и плътна. Когато я докосвате обратно на растежа на косъма, поради добре развитата долна вълна космите не се връщат веднага в нормалното си положение. Слепвания и нечистотии по козината на дупето и корема са показатели за разстройство! В никакъв случай не бива да купувате изтощено от диария зайче. •
Очите трябва да са ясни и чисти и не бива да сълзят. •
Носът също така трябва да е сух и без секрети и преди всичко зайчето не трябва да киха непрекъснато. •
Заешките уши са много подвижни и чисти. •
Важно е добре да огледате зъбите: Те не бива да са твърде дълги, извити или израснали накриво, тъй като в противен случай зайчето ще се храни трудно. И тъй като вие търсите компаньон, а не топ модел, потенциален победител в киноложки изложби, не бъдете твърде придирчиви и най-добре си вземете животното, което лично на вас ви се струва, че е най-симпатично и сладко. Породисто зайче или смешен мелез.
Домашните зайчета, които понастоящем се предлагат на пазара, спадат към породите "Хермалин" или "цветни джуджета". Зайчето Хермалин е изцяло бяло животно /албинос/ с идеално тегло 1000 1200г. Ушичките, които едвам се подават от козината, са с дължина най-много до 5 см. Поради липса на пигменти очите му не са кафяви, както при екземплярите не албиноси, а са червени или сини. При това червено оките са от по-добрата селекция. Впрочем тези албиноси рядко се предлагат в специализираните зоомагазини, тъй като поради еднообразната си окраска и цвета на очите тези животни са малко привлекателни за децата.
Повечето от предлаганите в зоомагазините цветни джуджета притежават окраската на "породистите" зайчета. Те се разпознават по белия си цвят като цяло и тъмно обагрените места по носа, ушите, крайниците и опашката. Освен това има и "Hototfarbzwerg". Той също така е бял, има обаче тесен тънък кръг около очите, поради което за радост на децата изглежда като гримиран. Кафявото зайче "Marder", което обичайно е с по-тъмна окраска по муцунката, ушите, лапите и опашката, също така често се намира в специализираните зоомагазини. Много се търси също така "джуджето чинчила" "Zwergchinchilla", което заради фино прошареното си черно бяла козина изглежда като посребрено. Откъм корема то е снежно бяло.
Впрочем повечето от предлаганите на пазара домашни зайчета са с отклонения в окраската си, които обаче в известна степен са желани от развъдниците, и обикновено мелезите са с най-красивата окраска. Тъкмо цветното джудже "Marder" с петно на носа или пък цветното джудже "Аляска" със своето наситено черно одеяние, дръзко "осквернено" от няколко бели косъма", обикновено изглеждат двойно по-привлекателни и симпатични в сравнение с един образцов, но донякъде скучен цветен пигмей.
Ако искате да проучите към коя порода едри зайци се отнася вашият в повечето случаи пъстрия скокливец и дали оцветяването по-различните части на тялото са присъщи на чистокръвната раса, трябва да си намерите специализирана литература за породите зайци.
Но да се върнем отново към вашите желания при покупката: За да сте сигурни, че вашият любимец не ще се превърне в някоя едра порода зайци, следва да измерите дължината на ушите: Максималното разстояние от основата до върхът на ушите не бива да надхвърля 7 см. Само в този случай можете да сте сигурни, че вашето зайче джудже няма да се развие като "великан". Не бива да разчитате само на късмета и щастливото попадение! Моят собствен опит в това отношение беше, че след два месеца купеното от мен пухено клъбце се превърна в млада зайка от категорията на средно големите породи. Преди да се отправите към къщи с кутията с новата си придобивка, заради здравето на животното трябва да се осведомите с какво се е хранило то досега. По този начин си спестявате на следващата сутрин да се изправите пред усложнения, например разстройство. Впрочем не бива да се оставяте да ви убедят, че зайчетата не се нуждаят от питейна вода. Животните трябва да получават вода при изхранването с готова фабрична храна. Колкото и големи количества да давате на вашето зайче, те не могат да компенсират голямата нужда от вода, породена от сухия фураж. Ето защо се погрижете вашето зайче да има винаги прясна вода. Привикване.
Следват няколко съвета как да се държите с новозакупеното или с по-старото зайче:
За да спечелите бързо доверието на вашата нова придобивка, трябва да се държите със зайчето, както впрочем и при другите животни, спокойно и с много обич. През първите дни вашето дребосъче трябва да свикне с новото си убежище, както и с евентуалните "нови членове на семейството" други домашни зайчета или морски свинчета. През тази фаза на адаптиране не бива да извеждате зайчето от клетката му, където то се чувства на сигурно място. Вместо това подхвърляйте на новодошлия лакомства в клетката му и тихичко му говорете. По този начин зайчето ви възприема като безопасни, тъй като то не е насилвано или пипано. За зайчето вие представлявате нещо много приятно, което раздава лакомства. Затова то самото ще потърси контакт с ръката ви. Сега вече можете лекичко да го погалите и ако сте достатъчно предпазливи да не го уплашите, то няма да се противопостави на този контакт.
Никога не бива да забравяте първичния страх на зайчето, което трябва да бяга от враговете си, за да оцелява. Не бива светкавично да протягате ръце към бедното създание, защото то с право ще се свие като пред граблива птица и в резултат на няколко дни ще се превърне в кълбо от нерви. За да извадите спокойното животно от клетката, използвайте един от двата начина за вдигане на зайчета, които са описани по-долу. Когато тилната гънка още не се напипва добре е при малко или болно животно да го хващате през корема! И когато го държите в ръце, когато сте го пуснали на свобода, неопитното младо животно не бива изведнъж да се подлага на стрес посредством твърде много впечатления. Ето защо през първите седмици избягвайте да показвате новата си придобивка пред широка аудитория, тъй като новото животно няма да бъде оставено на мира. По-късно всеки жизнен дребосък ще се научи как да се брани от прекалената натрапчивост, но боязливия младенец не притежава тази самоувереност. Впрочем не бива дълго да чакате, когато някакъв "враг" на зайчето, например вашето куче или котка трябва да свикнат с него. Внимателно наблюдавайте "хишника" и не оставяйте зайчето без надзор, когато то е на свобода, ако поведението на месоядното животно все още не е ясно и еднозначно установено. Ако се окаже, че вашето мъниче се възприема като специален деликатес, в негов интерес и да го махнете или задържите, но при условие че вземете основни мерки за сигурност. Тъй като втората възможност означава доживотен затвор в клетката, по-доброто решение е да дадете животинчето на други приятели на животните, при които подобен проблем не съществува.
Дали вашето зайче се ориентира добре в клетката, възприема ли то тази среда както преди това в своя кафез, се познава по една жлеза, която се намира на долната челюст. По това време значително нараства и неговата самоувереност. Понякога може да се случи вашия скокливец да прояви нахалство и да захапе нещо. Обикновено грешката са отстранява като го упрекнете със строг тон, но ако това не помага, хванете напълнила за гънката на тила и го върнете обратно в клетката. Едно то неприятните качества на зайчето се поражда от неговата закачливост: то се хвърля да улови с уста този, който се грижи за него, или по-бързо движещи се предмети. Това несвойствено поведение се предизвиква от това, че на животното се показва някакво лакомство и веднага след това му се отнема. С право раздразненото животно се ядосва и се опитва да захапе лакомството и да го защити от натрапници. Също така когато зайчето бъде хванато натясно, така че да няма никакъв изход да се измъкне, то може и да се опита да захапе в пристъп на отчаяние. Това се случва много рядко, но е важно да знаем защо в извънредни ситуации животното може да се държи и по този начин. НОВИЯТ ДОМ. Подходящата клетка е едно от най-важните условия, за да бъде вашето зайче здраво и да се радва на дълъг и добър живот. В едно добро убежище животното трябва да се чувства в безопасност и същевременно да може да бъде хранено. По този начин заешката клетка се превръща в място, подобно на подземните бърлоги на дивите зайци, които живеят на свобода. За да отговаря на тези изисквания, жилището на зайчета трябва да бъде с определена конструкция и да е разположена на подходящо място. Преди да ви информирам за различните варианти и изпълнения на убежището на зайчето, искам отново да ви върна към препоръката още в глава "Размисли преди покупката". Първо клетката а после зайчето. Обикновено не си даваме сметка колко е важно, пристъпвайки към покупка на някакво животно, преди всичко да сме осигурили неговия подслон. Наред с неприятните ни впечатления от зайчето, което ще прегризе картонената кутия и ще се измъкне навън, както и от влажните петна по килима поради липса на водонепропусклива основа, самото животно ще запази своя плахост по-продължително време, тъй като само за няколко дни то ще бъде премествано поне два пъти. При всяко местене зайчето се оказва на непозната територия, която го плаши. По принцип две са възможностите за приставане на домашното зайче: в клетка която се държи вътре в жилището или във външен кафез. Подходящата заешка клетка за дома. Може да купите готова вътрешна клетка от магазина или с малко повече сръчност бързо и евтино сами да си конструирате и направите такава. И в двата случаи размерите на основата трябва да са 70-35 см, тъй като по-малката клетка значително ще ограничава свободата на движение на животното. Височината следва да е 40 см, за да може зайчето да се изправя на задните си крака. Не съществуват ограничения за по-големи размери и не можете изцяло да разгърнете конструкторските си умения, в случай че сами майсторите клетката на зайчето. Да видим какви модели се предлагат на пазара: Препоръчително е да купите клетка, която е снабдена с водонепропусклив леген, устойчив на течности с висока температура и дълбок поне 8 см. По този начин решавате проблемите с неприятната миризма от попилата урина и свързаното с това развитие на болестни микроорганизми. При наличието на подобен леген много лесно и основно се дезинфекцира с горещи разтвори, което е задължително след прекарано заболяване. Препоръчаната дълбочина се обуславя от това, че вродената си потребност да рие и да дращи, като и поради безгрижното подскачане насам натам, зайчето лесно ще изхвърля насипната слама от клетката. Обикновено клетките, които се предлагат в зоомагазините, в голяма степен отговарят на тези изисквания, тъй като пластмасовите легени имат всички предимства. И по отношение на горната част на клетката трябва да се вземат под внимание някои основни правила, особено като се има в предвид, че при надстройката съществуват големи различия в годността. По принцип решетката трябва да е направена от неръждаем материал и то така, че да може да се почиства безупречно. Един специален съвет: За да се ограничи появата на ръжда по особено застрашените долни разпънки, препоръчваме кафез, чийто пластмасов леген е леко издаден встрани, като по този начин решетката не започва, както обикновено, направо от височината на основата на легена. Поставена върху тези первази решетката не е в досег с влагата и сламата, което донякъде я предпазва от ръждата. Боядисаната решетка е за предпочитане пред металния блясък, който след известно време започва да ръждясва по местата на заварките. Клетката трябва да се затваря с капак отгоре, който се вдига и сваля. Зайчето, особено добре гледаното мъниче, е в състояние да подскача на височина 80 100см и поради това то може да преодолее без никакви усилия височината от 40 см. Клетката трябва да се отваря посредством вдигане на покривната решетка, за да можете лесно да хващате вашето мъниче и да го изваждате без опасност от наранявания. Обърнете внимание на стабилното затваряне на капака, тъй като едно решително зайче може да се измъкне навън и през капак, който е заключен само от едната страна. Настойчиво ви съветвам да не се подлъгвате по-специални оферти с отстъпка, които имат малки отвори отпред. Клетка с подобен отвор не е предвидена за зайче. Животното е твърде "опърничаво" и може да се нарани, когато се издърпва през отвора. В заключение можем да обобщим, че съвременните клетки са подходящи жилища за вашето зайче. Единственият недостатък е цената, която за съжаление може да се окаже двойно по-висока от цената на самото животинче. Алтернативата е тогава сами да си измайсторите клетка.
Как да си направим клетка за зайчето. Не е нужно клетката, която се държи вътре в къщи, да бъде със специална изолация и защита от натрапници. С малко повече сръчност можем сами да си измайсторим подобна клетка. Най-добре е така да конструираме кафеза, че той да се състои от горна и долна част. Основният материал е дърво, достатъчно здрава и целесъобразна гъста телена мрежа, както и покривна мушама или поцинкована ламарина, която се поставя на дъното, за да го направи водонепропускливо. Основата на клетката образува нейното дъно. То се снабдява с рамка, висока минимум 8 см, за да не може зайчето, риейки и ровейки, да изхвърля всичката слама. Този сандък се уплътнява със съразмерно пасваща ламарина или за по-лесно с покривна мушама. Покривната мушама се опъва също така и по краищата. Тя предпазва дървото от изпражненията и зъбите на животното. Прекъсването на покривната мушама по ъгловите сглобки може да се избегне, като се подложат триъгълни дървени трупчета /первази/. Препоръчваме също така ъглите да се покрият с дървена летва, защото в противен случай зайчето пак ще изтръгне покривната мушама, гризейки си само за удоволствие. Използваните летви и всички останали дървени части трябва да бъдат импрегнирани, за да се противодейства на гризаческата стръв на вашия "дългоушко". Горната част на убежището, което ще инсталираме в жилището, трябва да е с добра видимост от всички страни. Тя се конструира с телена мрежа и четириъгълни дъски от твърдо дърво. Най-напред изготвяме четири рамки, които представляват четирите стени. От вътрешната страна на рамките закрепваме телената мрежа. След това с винтове за дърво завиваме рамките към основния сандък. За капак служи петата рамка, която се закрепва с клавирна панта и е снабдена с кука за отваряне. По този начин капака се отваря нагоре като при купените кафези. Готовата "надстройка" просто се поставя в "основата". Стопанинът на зайчето трябва да може лесно да борави с ключалката на тази клетка, което обаче не бива да важи и за зайчето. След като сте свършили с изработката, непременно проверете още веднъж за стърчащи пирони или трески. Често се случва саморъчно направените клетки отвън да изглежда много шик за разлика от доста претупаната изработка от вътрешната страна. Не само дългоухият обитател, но и вие самите можете да се нараните от стърчащите парчета мрежа и т. н., когато изваждате животното или почиствате клетката. Когато понякога изваждате зайчето на полянка, бихте могли да използвате мрежестата надстройка на саморъчно направения кафез като "подвижен кафез" за тревата. Впрочем, ако за вас миризмата на импрегнираното вещество е приятна, не забравяйте, че вашият малък гризач и твърде чувствителен. Ето защо свежо боядисаната заешка "квартира" трябва добре да се проветри, преди отново да върнете вашия любимец в нея. Подходящото място. И готвите, и самодейните заешки клетки за жилището не осигуряват затворено и изолирано пространство. Ето защо при разполагането им на определено място трябва да се внимава зайчето да не е изложено на течение. Тези животни много добре понасят температури под нулата, но постоянното течение предизвиква простудни заболявания. Правилното местоположение на клетката е на светло и проветриво място, практически достъпно за човека, който се грижи за зайчето. Избягвайте да държите зайчето в стаята на кърмачето или болният, за което навярно вече сте получили указания. Обикновено клетката се държи на пода. Ако обстоятелствата позволяват това, първоначално настанете животното малко по-високо като по този начин вие съществено ще ускорите неговото приспособяване и приобщаване към вас. Едно малко и беззащитно животно като нашето зайче естествено се страхува, когато вижда над себе си непознати същества, които на всичко отгоре искат и да го хванат. В началото е целесъобразно да се приближавате "на колене", тъй като по този начин в опитите си за контакт вие идвате повече отстрани а не отгоре. Тогава у зайчето не се поражда впечатлението за непосредствена опасност. Външният кафез. Външният кафез можете да изработите само собственоръчно, тъй като на пазара не се предлагат подобни съоръжения за единични притежатели на зайчета. Преди да се спрете на подобен кафез, добре още веднъж да претеглите и съпоставите предимствата и недостатъците на такава форма за подслон на зайчето: Навън зайчето е изложено на неблагоприятни климатични условия! За да бъде предпазено и защитено, конструкцията трябва да е масивна въпрос на средства и умения. И все пак зайчето, което се отглежда навън, е по-здраво и по-малко податливо на болести в сравнение с "нежните" стайни джуджета, което без съмнение е важно предимство на тази форма за подслон. Освен това не се усещат миризмите, които могат да се появят вследствие на хранене със зелеви продукти, нещо което касае стопанина, но не и "дългоухия". Ако предвидите скара за зайчето, разположена върху сюрме, в което да се събира урината и "нечистотиите", ще си осигурите още едно улеснение за по-удобно почистване. Трябва само да изхвърлите съдържанието на сюрмето и след като го застелете със свежа слама, отново го пъхвате пад скарата. Въпреки това обаче съществуват и недостатъци, с които трябва да се съобразяваме, особено ако отглеждаме само едно зайче. Външният кафез трябва да се държи на място защитено от непосредствените атмосферни влияния! Така например вратичката на кафеза не трябва да гледа на запад или на север главната посока на вятъра. Също така кафеза не трябва да се държи на припек или без засенчване, тъй като зайчетата страдат именно от горещината през лятото. Гъстата козина на зайчето пречи на нормалната топло регулация /изпотяване/, нещо което хората преодоляват просто като събличат част от дрехите си. Подходящо е да разположим външният кафез под издаден покрив или навес, който спира дъжда и преките слънчеви лъчи. Преди да изберете място за външният кафез, следва да обърнете внимание и на различните почвени условия под него според годишния сезон. Така например мястото, което през лятото е сухо като барут, през зимата може да се превърне в кална дупка и то само защото сте поставили кафеза на по-ниско място, където се стича повече дъждовна вода. В никакъв случай в кафеза не бива да прониква влага, защото дървото загнива, а зайчето може да се разболее от постоянната влага. Ето защо кафезът трябва да се повдигне на "крачета". Повдигнатия на високо кафез има и това предимство, че няма да ви се налага непрекъснато да се навеждате. Тогава могат и да се инсталират и междинни поставки, на които да държите фуража или другите принадлежности на зайчето. Срещу особено досадните насекоми колчетата се облепват с залепващи ивици. За да се направи жилището на зайчето достатъчно стабилно, колчетата се забиват в земята, като за целта те трябва да бъдат специално обработени, за да се предотврати преждевременното им изгниване. Можете да намажете краищата с катран или пък, ако не ви се занимава, направо да купите колове, импрегниране под голямо налягане. Постарайте се така да подберете мястото на външния кафез, че да можете да посещавате вашия любимец по всяко време на годината и деня. Мислете за възможността, ако сте пропуснали някое от храненията, то да може да се компенсира около 22 часа. Освен това, когато температурите са много под нулата, вие сигурно ще загубите всякакво желание да нахраните, да не говорим за игри с бедното създание. Изобщо добре трябва да се помисли за храненето през зимата, тъй като само след 15 минути водата замръзва до дъното на паничката. Понеже през зимата водата в поилките замръзва и те се пукат, трябва да се насочите отново към старата изпитана паничка за вода. Ето защо пътят от жилището до кафеза не трябва да е много дълъг, за да не се налага да ходите няколкостотин метра с купичка, пална с гореща вода, при това два пъти на ден! С оглед на всичко това най-подходящо е мястото до самата къща, където малкият скокливец не е толкова лесна плячка и за дребните хищници. И един последен съвет, който вероятно е извън обсега на вашите планове: Вашият кафез със сигурност не е "противен" наглед, но ако имате съседи, които са на друго мнение по въпроса, следва да преместите кафеза далече от очите им. Заешка покъщнина. С набавянето на клетката все още не сме решили всички въпроси, защото правилното и удобното подслоняване е възможно само с наличието на необходимото "вътрешно обзавеждане". Вашият скокливец ще се чувства най-добре върху мека и топла настилка. Тя му вдъхва доверие да се изтяга и търкаля. Освен това настилката прикрива изпражненията на животното. За да отговаря на тези условия, настилката трябва да е съставена от определени материали. Наред с най-често срещаните на пазара готови опаковки с дървени трици и стърготини се предлагат още торф, слама и понякога пясък, предимно за застилане на външният кафез. Не препоръчваме да се използва сено, тъй като някои животни го ядът дори когато то е замърсено. Съветваме ви да не постилате на зайчето само слама тя не попива урината и не поема миризмата. В този случай в мокрия ъгъл на клетката може да прибавите попиващ материал торф или трици. През много горещите летни дни посипвайте пясък в клетката на зайчето. Иначе пясъкът не е много препоръчителен, тъй като неговите спояващи свойства са незначителни и подобна настилка обикновено изглежда мръсна и създава усещане за студ. Храненето на животното се извършва само с подходящите панички. Впрочем модерния стопанин все по-вече се ориентира към използване само на хранилка за фуража, а водата се подава със специална поилка, приспособление удобно за вас и вашето зайче. Паничката за хранене трябва да е тежка, достатъчно широка, да не може да се прегризва и лесно да се почиства. На всички тези изисквания отговарят глазираните керамични чинии с дълбочина около 5 см. На пазара се предлагат специални панички, които са с по-голяма устойчивост и здравина. Не мислете, че можете да използвате чиния от сервиза за чай. Вашето зайче много лесно ще я замърси и прекатури. Неподходящи са хранилките от дърво или пластмаса, които зайчето с удоволствие ще изгризва. За да става храненето с груб или сочен фураж лесно и чисто, поставете в клетката ясла. Можете спокойно да си я закупите от някой зоомагазин. По-много прост, но ефективен начин, тя предпазва фуража от замърсяване, което е потенциален източник на зараза с паразити. Ежедневната потребност от вода, която зайчето не може да си набави от храната, трябва да се задоволява с помощта на поилка, от която жадния гризач да може да пие, колкото вода му е нужна. Паничката за вода, подобно на съда на хранене, не е много за препоръчване, понеже зайчетата и вашия любимец включително обичат да си играят с тях, като ги прекатури или пък ги цапат, "заривайки" ги. Ето защо поставете шише поилка, което наред с хигиеничните си качества има и преимуществото, че трябва да се пълни с вода през интервали от няколко дни. От предлаганите на пазара от собствен опит ви препоръчвам най-вече "шишето с двоен сферичен вентил", тъй като то е единствената поилка, която наистина не капе. Не купувайте поилки, които са с стъклена тръбичка често жадните животни захапват края със зъбите и той се счупва в резултат техните поривисти и неочаквано енергични движения. Подберете поилка с голяма вместимост. Много удобни са половин литровите шишета, които и аз самата предпочитам. По-малките поилки с форма на епруветка са предназначени по-скоро за хамстери и други подобни животни. Ако все пак се спрете на подобно шише, ще се налага ежедневно да го пълните с вода. В допълнение към тези приспособления препоръчително е да поставите в клетката дебела тояжка за гризане или дървено пънче, за да може зайчето да задоволява гризаческата си потребност върху подходящ предмет. Особено "вкусни" и безвредни са клончетата от кестен, върба и различни плодни дръвчета. Те не бива да са пръскани и обработени с химикали, тъй като зайчето изяжда отделни дървесни влакна, допълвайки потребността си от хранителни вещества, а не подходящите клонки могат да предизвикат отравяния. За да сме напълно изчерпателни стигаме и до солището, което закрепено с помощта на държало, следва да бъде неотменен елемент от оборудването на клетката. Макар и много игриви, зайчетата не са животни, които се нуждаят от играчки в клетката. Топката, която веднъж пуснах в клетката, предизвика у зайчето краткотрайни прояви на интерес. Само моята стара и малко агресивна зайка се бъхтеше систематично да прави на парцали и "зарива" топката от поропласт, единственото нещо, което зайчетата правят с досадните предмети в клетката им. Извеждане навън. Ако сте от щастливците, които имат градина, през топлите годишни сезони давайте възможност и на зайчето да се радва на това преимущество. Освен че можете да оставите животинчето на вън "под похлупак" и под надзор, което е описано по-подробно в глава "Грижи", можете да го оставите свободно да се движи в един ограден участък. Това заграждение може да се състои от отделни колове, опасани с телена мрежа, или от стабилна рамка с подходяща мрежа. И двете заграждения могат да се преместват според нуждата и затревяването. Обърнете внимание на това, че заграждението трябва да е достатъчно високо /поне 50 см/ и да е покрито отгоре. Понеже като пещерни животни зайчетата сами дълбаят своите жилища, те са много "сръчни" в прокопаването на дупки. Това може да доведе до продължителни акции за залавяне, поради което навреме трябва да се попречи на капането. Най-простия начин е да разстелете рядко изплетена телена мрежа, през която да се показват и улавят стръкчетата трева, но "риещата активност" на зайчето е достатъчно ограничена. Между другото: не се разваля и подържаната морава, страничен аспект, който ще успокои родителите, които работят и подържат градината. Алтернативата е лично да пазите и наблюдавате зайчето. Това съвсем не е погрешна стъпка, но ако ви кажа че едно от моите зайчета след двуминутно /!/ риене вече подскачаше навън, ще признаете, че тази възможност все пак е твърде утопична. Нито едно дете, а още повече възрастен човек, не е в състояние непрекъснато да бди над зайчето, без да се наложи да се отклони за няколко минути. Заграждението трябва да е удобно за отваряне от стопанина, както и да е достатъчно безопасно за зайчето срещу кучета и други хищници. Най-подходящ за случая е капак, който се отваря отгоре. На всяка цена при продължителен престой навън осигурете на животното укритие, където то да може да се приюти при неблагоприятно време. От само себе си се разбира, че заграждението се инсталира само върху тревни площи. Би било жестоко да оставите животното само върху гол камък, например на терасата, понеже оттам то може добре да се наблюдава. Не препоръчваме да оставяте зайчето, свикнало да живее вътре в къщата, да нощува на вън в заграждението. От друга страна домашното зайче, подслонено навън, е по-калено, но и то набива да се надценява и следва да се вземат мерки за по-голяма сигурност срещу проникване и му се набави достатъчно голяма защитна колибка. Кафезът за пренасяне. Не е абсолютно задължително да притежавате преносим кафез, но все пак трябва да знаете какво се разбира под този тип кафези. По принцип един подобен кафез е предназначен само за краткотрайно пребиваване на животното. От една страна той е удобен за притежателя, който няма да бъде принуден да транспортира зайчето в обемния си зайчарник, а от друга страна осигурява безопасност за дългоухия, тъй като стените го подпират и той няма да се подхвърля насам и натам. Преносимия кафез обикновено се използва на път за ветеринарния лекар, когато водим зайчето за оплождане или на изложба, като обикновено на вас ще ви се налага да го използвате само в първия случай. Транспортните кошници се предлагат на пазара или сами можете да си направите. Има плътни и прозирни кафези, като първите са по-практични. Следва да се обърне внимание на основата, която да съответства на зайчето, както и на достъпа на достатъчно въздух. В преносимия кафез се оставя храна и вода само когато зайчето се пренася на големи разстояния, тъй като водата обикновено се разлива от съда. За животното пребиваването в този кафез е твърде неудобно, за това би трябвало да го пренасяте само при наложителни ситуации. Понятно е, че не бива да оставяте зайчето в преносим кафез в горяща кола под изгарящите лъчи на слънцето. Почистване на клетката и хигиена. За да е здрав и жизнен нашият скокливец, всичките му кафези и оборудвания в тях трябва да се подържат чисти. Докато почистването на преносимия кафез се налага само след използването му, а при заграждението на открито то се състои само в преместването му на друго място след стъпването на тревата, почистването на обичайното убежище на зайчето е малко по-трудоемко. Насипната настилка трябва да се сменя 2-3 пъти в седмицата. При това изцяло се подменя настилката само в тоалетния ъгъл, докато останалата част в зависимост от степента на замърсяване може частично да се използва повторно. Най-добре е да използвате права лопата, защото с нея се достигат и ъглите и по този начин не се налага да се разглобяват частите на вътрешната клетка. Паничките и поилките се изплакват преди зареждането им. Ако използвате някакъв миещ препарат, изплакнете ги с чиста вода. При силно замърсяване с налепи от водорасли в поилката, тя се почиства с прилежащата четка за бутилки. Два пъти в годината клетката трябва да се дезинфекцира с някакъв домакински почистващ препарат. Правилно хранене. Зайчетата спадат към тревопасните животни /Herbivoren/. Ето защо при избора на храна трябва да внимавате вашия дългоушко да получава различни храни, за да не се разболее от приемането на хранителни продукти, които не се понасят от тревопасните животни. Обмяната на веществата при зайчетата изисква от храната да се получават белтъчини, въглехидрати (за сила) и мазнини в определено съотношение. Освен това заешкият организъм организъм се нуждае от минерали и витамини, без които правилната обмяна на веществата би била невъзможна. Потребността от отделните хранителни вещества зависи от продуктивността на животното. Така например една бременна женска или често използвания за разплод мъжкар се нуждаят от по-големи количества храна отколкото вашето домашно зайче, което вероятно няма да се развъжда. Вярно е също така, че повечето движения водят до по-голямо изразходване на енергия, но късите разстояния, на които подскача вашето зайче, не бива да се вземат под внимание в тази връзка. Ако обаче дресирате вашето джудже, следва да балансирате количеството храна съобразно по-високите натоварвания. Хранителните продукти, които са нужни за изхранването на вашето домашно зайче могат да се разделят в три основни групи: Концентриран фураж. Концентрирания фураж представлява първата група. Във всеки зоомагазин се предлага "ежедневна храна за зайчета" от различни производители. Съставките на тези храни са разнообразни и по състав са пригодени към потребността на зайчето от хранителни вещества. Концентрирания фураж съдържа овес на зърна или под формата на овесени ядки, изсушена царевица и евентуално малко количество ечемик и пшеница. Друг голям дял от концентрирания фураж е пресования (пелети), който обикновено е под формата на пръчици или колелца. Това е машинно пресован специален фураж, който е съставен от множество отделни съставки. Освен житото той включва трева, меласа (страничен продукт от производството на захар, със сладникав вкус), витамини и минерали, които са обогатени по изкуствен път. В зависимост от състава им цветът на пелетите варира от светло до тъмно зелен. Във фуражните смески, в зависимост от производителя, се съдържат незначителни количества пуканки, ориз, изсушени белтъчни съединения и "хрупкав хляб". Тези смески осигуряват на домашното зайче вкусна и разнообразна храна. в изсушен вид те са с продължителна трайност, само че щом са престояли повече от 6 седмици на склад, някои от съставките губят част от витаминозното си съдържание, например овесените ядки. Ето защо внимавайте за срока на годност, който трябва да е обозначен на опаковката, или ако купувате по-ефтин фураж, приготвен в самия зоомагазин, не пропускайте да се информирате за трайността на витамините. Въпреки, че готовия фураж с изтекъл срок на годност, няма да причини вреди, доколкото загубата на витамини се компенсира от друга храна, фуражът, който се рекламира по други причини следва да се изхвърли. Неизползваема е влажната, плесенясала и заразена с паразити храна. Инак не пакетирания насипен фураж, който се предлага в зоомагазините, по състав и качество е напълно равностоен на "специалната храна" на маковите фирми. Можете да спестите 30-40% от разходите, ако си купувате оттам "фураж в кесия". Разбира се, напълно е възможно сами да съставите храната на вашето зайче. За целта веднага ще изброим най-важните видове концентриран фураж: Овес (ядки или цели зърна); Царевица (изсушени зърна); Пресован фураж (пелети); Твърд, изсушен хляб. Ако отглеждате повече зайчета или освен тях имате и други гризачи, например морски свинчета, най-добре е сами да си смесвате фуражите. Зърното и пресованите продукти ще намерите на селскостопанския пазар. Предимството при подобно съчетаване на храната, е че можете изцяло да се съобразите с вкуса на вашите животни. Тук е валиден принципът, че колкото по-големи количества храна купувате, толкова по-малко плащате на килограм. Тази възможност трябва да се вземе под внимание, но не бива да се преувеличава! Нужна е все пак цяла орда животни за да се справите с 25

Редактирано от zoomaniak на 01.01.05 06:21.