Да се плюят пещерняците един друг е удоволствие, често по-силно и по редовно практикувано от ходенето в пещери. Но когато веднъж на 10 или 20 години се е случило нещо, което е еднозначен успех, дали не можем малко да се лишим от това удоволствие?
Аз лично не помня друго начинание, което да е толкова безспорен успех. При това постигнат без никакви скандали.
Позволявам си да изброя няколко неща, които ме изненадаха приятно. В тях имаше много голям потенциал за скандал, но за всеобща изненада всичко бе свършено перфектно и заслужава похвала.
1. България бе една от първите страни, които получи покана за Крубер. Смятам това за голям успех.
2. За поканата се знаеше много, преди да бъде получена официално. Аз лично очаквах да се изтъпани някой, да разгласи за експедицията, пък после всичко да се провали. Стана точно обратното - всичко бе направено с голяма дискретност, непрекъснато се правеха уговорки, че още не е сигурно. И когато поканата дойде бе огласена своевременно.
3. Предварителната уговорка бе за трима души. Заминаха 4. Това също е успех.
4. За експедицията трябваха 30 хил. лева. Това от една страна е малко, като се има предвид, колко пари се изсмукват от държавата и спонсорите за подобни експедиции. От друга страна за пещерняците и за федерацията това не са малко пари и имаше риск да не бъдат събрани. Но те бяха събрани - при това без никакъв скандал, без съмнения, че са искани излишни пари и без много хленчене. Сигурно е имало хленчене, но не стана публично.
5. Не съм чул някой да се оплаче от избора на тримата титуляри и двете резерви. Помним какво стана при експедицията за Еверест. А постиженията, които направиха Теди и Константин доказват, че изборът е бил верен.
6. Без да се даде и лев за реклама и пиар във вестниците излязоха толкова материали за пещерите, колкото не са излизали за 10 г.
7. За самото проникване - и до 1500 метра да бяха стигнали щеше да е голям успех. Това, че стигнаха до дъното е програмата максимум. Вероятността да я изпълнят беше 1% - колкото е за всяка програма максимум.
8. Всеки може да се гмурне в сифон. Проблемът е, че много хора не излизат след това. Ти лично можеш ли да ми дадеш пример за български пещерняк, който хем има леководолазна подготовка, хем има сили да стигне до -2000 метра. Аз лично не се сещам. Още повече, че новината дойде ден-два преди да тръгнат. Значи няма време и за подготовка. А предполагам, че трябва и собствен инвентар. Който предполагам, че струва пари.
9. На тема минаване на сифона моите притесненя бяха точно обратните - че Теди ще се пробва да го мине, въпреки че няма подготовка. Точно както Христо Христов качи Еверест миналата година. Аман от героизъм! 2080 метра е такова космическо постижение, че няма накъде повече. Още повече като се има предвид, че най-дълбоката дупка в България е 300 и няколко метра. На 2080 метра са слизали само няколко човека в света. Ако наистина си стар пещерняк, трябва да оцениш този факт, а не да мрънкаш, че не са минали още няколко метра, за да си пишат името в бирения тефтер на Гинес. На старите пещерняци, които са в България, а не в Австралия, прави чест, че оцениха единодушно това постижение. И спокойно го обясниха - 2080 е рекорд. Независимо, че няма да го пишат в Гинес.
Съжалявам, че бях толкова многословен. Но рядко се случва пещерняк да направи нещо по-значимо от това да изпие бутилка водка. И когато точно в този момент го нападнат - наистина е нагло.
Владо Йончев