Я и аз да се включа със случка от 1976г. Тогава нямаше единично въже, но се изпълняваше една подобна на прехвърлянето операция, когато две въжета са свързваха при по - големи отвеси (а пропо, тогава се работеше сама с немски, пардон ГДРски, 9мм алпииски въжета!). Та правим си ние тренировка за прехвърляне на възел - на големия вход на Проходна. Имаме точно4 въжета по 40м. (вероятно и по по - малко, защото все някой се изхитряше да си отреже тайно прусече). Значи точно колкото ни трябват и нищо повече. Тръгва едно то лицата да минава възела, почва да се мотка на него, да се суче, да се клати и най - накрая се чува ясен метален звън. Изпусна си рогатката (ако не знаете това е устойството за спускане предшестващо десандьора и рака). При тово лицето се самоосигурява с жумар на второто въже.... Да го спуснем долу - и дума не става - няма толкова въже. Да го теглим нагоре - нямаме приспособления за полиспаст, а сме и само двама души.... На всичкото отгоре, тогава столчета нямаше - карахме я на прусечета и беше адски неудобно да се заседяваш по отвеса.....На всичкото отгоре, когато увиснеше на едното въже, другото си прибираше елонгацията и замъкваше част от джаджите нависоко. Много паяшка история се получи...., а не бяхме и с много опит... Добре, че сравнително бързо се сетихме да му вържем рогатката на рапелното въже и той някак, висеики по двете въжете си я изтегли нагоре... Посело баче се мота още около час докато се оправи.... Естествено през този час заваля проливен дъжд.... Накрая изпуснахме и влака..