За първи път - през 1974г. в нея влизат полски пещерняци - до там са заведени от един от хижарите на "Бъндерица" на който му направило впечатление, че от едната страна на обичайно пълен със сняг "котел" се е появил малък отвор между снега и скалата. Поляците разкопават и след около 50 тина мета провирания (може би и малко по - малко) достигат първия отвес - около 40 м. Тогава едната му страна представляваше леден водапад, по който спускането и осибено изкачването беше много емоционално, защото въжето се вразваше в леда. Единично въже нямаше, жаба също, даже още се спореше дали самохватите или стълбичката са по удобни., я нещо се отплеснах...

През 1975г се провежда прочутата ялова експедиция на "Академик" София, по време на която 4 дена се изнася багаж до заслона на Казаните, четири дена се търси безуспешно дупката (на стената на Вихрен, вместо на Джамджиевия ръб) и четири дена се сваля багажа.

През 1976г. същия клуб провежда две експезиции, по време на които е картирана пещерата и се стига да дълбочина, ако не ме лъже паметта 120 м.

В момента дълбочината е около 140м, или нещо подобно, като слизането надолу става през гадни тесняци - не е вече работа за мен и съм спрял да се интересувам.

Иначе си струва да се види, особено за млади хора, големия отвес не е толкова голям (43м май), екипирана е. Сегя е мялка рянечка, но след месец юни става.