Благодаря ти за реакцията и забележките. Това беше опит да се обяснят по възможно най-простия начин няколко основни неща, и като всеки подобен опит разбира се има и своите недостатъци.

Въпросите ти са поставени тенденциозно, и са неуместни, защото цитираш един текст, който е строго популярен, а не научен. Защо е необходимо да се заяждаме, вместо да си помагаме?

Чудех се, дали да им отговоря, тъй като целта им очевидно не е търсене на отговори. Ти ги знаеш много добре...Реших обаче да го направя от уважение към теб, и към останалите, които може би не ги знаят.

1. Утаечните скали и карбонатните скали синоними ли са?
Не – това са термини, които описват различни характеристики. Карбонатни скали са варовика и доломита. Пример за утаечна не-карбонатна скала – пясъчник.

2. Т.нар. "варовикови" пещери не се ли образуват само във варовик, а ако са в гипс да е по-удачно да се нарекат гипсови?
По-удачно е, да. Широко е възприето по света обаче да се наричат “варовикови” – това важи и за пещерите в мрамори. В България действително се наричат по-често "гипсови".

3. Мраморът утаечна скала ли е или метаморфна?
Мраморът е метаморфна скала – образува се от варовик подложен на висока температура и голямо налягане в продължение на дълги периоди от време.

4. Утаечните скали само в океани ли се образуват?
Не. Утаечните скали се образуват от най-разнообразни по състав утайки, които се натрупват в следствие на ерозионни фактори по дъната на реки, езера, морета, океани.

5. Всички утаечни скали ли са със частично органичен произход? Въобще, колко вида утаечни скали има?
Не. Има утаечни скали с изцяло минерален състав. Според различните типове класификация видове може да има много.

6. Къде по нашата планета почвената покривка надхвърля 15-20 м.? Съществува ли някъде почвена покривка с дебелина над 2 м.? Изобщо, какво е почва?

Почва: неконсолидиран материал с органичен или минерален състав, който се намира на повърхността на земята и служи за естествена среда на растеж на земни растения и т.н.... В името на класификацията долната граница на почвата е приета за 2 метра, действително. В публикацията, която цитираш обаче понятието “почва” е третирано по много по-свободен начин – като всичко, което заема пространството между монолитната основна скала и въздуха. В този смисъл цифрите 10-15 метра са валидни за определени местности.

7. Кои други скали, изключая карбонатните, са разтворими?

Този въпрос не е коректно зададен. Химически разтворими на практика са почти всички скали. В нашия случай обаче за такива приемаме карбонатните скали, защото при тях процеса на химическо разтваряне протича най-бързо и по тази причина има пряко оношение към спелеологията.

8. А карстова местност е тази, в която съществуват карстови форми, ако правилно съм схванал обяснението що е карстова местност?

Да – според най-възприетото в България и света определение.

9. Съществуват ли пещери, недостатъчно големи, че да се завре човек в тях? Какво е пещера?

На това му викат софизъм. Зависи как се разбира понятието. Според мен, да, съществуват. Когато кучето ми (дакел) влиза от повърхността в тясна галерия, която, да речем е 50 метра дълга, аз я наричам пещера, и само съжалявам, че не мога да се завра в нея.

10. Боянският водопад (резултат от ерозия и специфична форма на релефа) карстова форма ли е?

Този въпрос е напълно изваден от контекста – ако се прочетат предишните изречения съвсем ясно се разбира, че под “специфични форми” в случая се разбира “специфични КАРСТОВИ форми”. Не, Боянският водопад не е карстова форма.

И, на последно място, по въпроса за класификацията на карстовите местности – те, разбира се, както и всяко друго нещо, могат да бъдат класифицирани според различни признаци. Аз избрах тази класификация, като най-проста и популярна.


Не знам дали си струваше да губя тия десет минути да отговарям на това... Много ми е мъчно обаче, че именно пещерняк от по-старото поколение го е написал. Аз знам, че extremno.com, със своята позиция по отношение на БФСп, дразни много хора. Въпреки това обаче, сътрудничество между старите пещерняци и по-младото поколение е нужно, за да не се загуби натрупания с годините опит. Te иначе младите ще се научат и сами – рано или късно, и ще поемат по своя си път. Приемственост обаче няма да се получи.

Все пак ми се иска да добавя следното. Ако имате критики към това, което се опитваме да правим, отправяйте ги в нашите форуми – те няма да бъдат изтривани. Така е по-честно. Ние сме се заели с нещо трудно и неминуемо ще допускаме грешки. От заяждане обаче няма да има никаква полза и аз лично няма да отговарям на публикации, чиято единствена цел е конфронтация.

От сърце ви желая успех под земята и над нея.