Охх, и аз като Швейк все се сещам по никое време! Присетих се покрай Сънчо за кошчетата в Белгия. Бяхме в Троана с белгиец, известен спелеолог и се гъзурчехме да мерим с компаси разни нападали и разкривени образувания. Покрай хубавите кристали, които стърчат направо от глината, колегата ме запита дали може да вземе една малка паднала друзичка като сувенир за гаджето му, също пещернячка. Познавам и нея и него, приятели сме, но преглътнах традиционното гостоприемство и му казах, че не е редно и че не може. Трудно ми беше да го кажа и ми беше криво после.
Но за мен, тъмния и прост балкански субект е абсолютно изключено и недопустимо да питам такива неща, когато съм из белгийски пещери, например. Както, убеден съм, и за всички вас.