Виж сега, ареалът на един животински вид е част от науката за него. Ареалът не е случайност. Наличието на един (особено толкова специфично приспособен) билогичен вид подсказва определени химикофихически свойства на водата например. Да не говорим че намирането на един толкова спелеоендемичен вид на две изолирани места е изключително интересно от гледна точка на естествената история на вида. Дълго е тук да ти обяснявам, но само ще ти изтъкна, че протеят е ларва на земноводно, което никога не метаморфозора във възрастната си форма. Сиреч той е вид, който се размножава във фаза "попова лъжичка". Несъмнено видът е вторично приспособен към пещерен живот. Това прави намирането му на две изолирани места изключително интересно от систематична гледна точка. Дали е генетично идентичен със популацията от Постойна, доколко е така или вече се е обособил като подвид или даже отделен вид. Това са въпроси важни за науката.

В забележката за публикацията усещам неуместна ирония.

Една научна публикация е резултат на системен труд и изследване на определен обект и всичко свързано с него. Така че, ако е научна и сериозна, тя не би могра да бъде сместена в едно изречение. Има много аспекти и параметри, които трябва да бъдат изследвани, описани и научно доказани и обосновани със средствата на прецизна научна методика. Нужни са диаграми, илюстрации и референции...

За парите вече писах. Те не са най–важното, но има хора, за които биха били и някакъв допълнителен стимул. Колко? Зависи къде се публикува и от размера на труда. Богаташ от това не се става...

Славата е относително понятие и е въпрос на лична перспектива. Ако човек е горд да види името си в принос към науката, за него не би имало значение колко души ще го прочетат. Удовлетворението е това, че си допринесъл. "Звезда" такова нещо няма да те направи...

Интелигентните хора би трябвало да подразбират тези положения между редовете, за да се избягва подреждане с клечки като горното...

Тук имам един въпрос: По какво (освен опит и натренираност) мотивировката (а не отношението и етиката – там е ясно) на "обикновеният турист"се различава от тази на "истинския" пещерняк? Какво му дава привилегията да се вре в пещерите, за да разглежда и изживява, пазейки егоистично впечатленията само за себе си и същевременно да презира тези, които имат някакви допълнителни интереси – познание и разбиране, например? И какво лошо виждаш във факта, наученото да се публикува за употреба и от други учени, а и от широката публика?

Ако откриването на нови разклонения, нови пещери, естетическата наслада и вълнения от красотите им и картирането им е нещо, което ви (на всички истински пещерняци) доставя откривателски трепети и удоволствие, защо отказвате това удоволствие на всички други етични учени, чиито професионални интереси са малко по–встрани от вашите, но все пак са легитимни научни интереси, свързани с пещерите. Ако пещерите бяха доказано мъртви откъм фауна и флора, вероятно никога не би имало дебати като настоящия. Биолозоте просто не биха имали никакъв интерес от лазене под земята. Но пещерите за живи и това прави интереса на биолозите абсолютно легитимен. Поне точно толкова, колкото и вашия.
И докато отношението ви е: "Открих, видях и премълчах", не бива да се ядосвате, че из дупките се врат всякакви "неистински" пещерняци... Просто някакси е нужно да си набавят необходимите сведения и факти.
Ако някой открие протея и обяви това на учен в сответната област (не е задължително на мене), последният ще има нужда от няколко лабораторни екземпляра и от данни за мястото – температура, химическа композиция на водата и скалата, наличието на други видове животни и т. н. И с това се изчерпва всичко... Каква опасност има, ако конкретното място остане непосочено? Постойна е защитена пещера, цял свят знае къде е протея и няма драматични последици...

Ако трябва да разговаряме с абсолюти бих казал, че най–големият защитник на пещерите е този, който никога не влиза в тях, нали така? Но абсолютите са опасни за една позиция и по–добре да зарежем тяхната логика...