Историята на дупката е следната:
Пещерата е известна отдавна. По време на съпротивата тя е служила за убежище на партизани от Червенобрежкия отряд. На 27/07/1972г от “Планинец” София проникват в нея и картират началните части (480м). През 1975г от “Лесковец” Червен бряг откриват нови части и една 100м пропаст, на чието дъно слиза Ив.Бачков. През лятото на същата година пещерата е изцяло проучена и картирана от “Черни връх” София - П.Йончев, П.Петров, В.Вълчев, Ф.Марков и Н.Чилев с дейното участие на Ив.Бачков.
През 1981г пропастта е екипирана за влизане по системата на единичното въже от Н.Гладнишки, Н.Генов и Тр.Даалиев.
Няколко години пещерняците Ж.Петров, К.Дикански, Виктор Стефанов от "Хеликтит" и "Витоша" работиха по намерено проължене и на 16/09/2001г увеличиха дължината с 24.5м (но не и денивелацията).
Входовете на пропастта се намират на 30м от нивото на р. Вит. Като от тази цифра извадим общата денивелация на пещерата (-106м) се получава, че дъното на пропастта се намира на 76м под нивото на реката. Тъй като тези 76 метра не са запълнени с вода, което е с противоречие с теорията за единно огледало на повърхностната и подземна хидрографска мрежа, формулирана от А. Грунд, следва да допуснем, че съществува водоупор (за такъв може да служи неокарстен титонски воровик), който не допуска преминаването на водите на р. Вит в пропастта.
За новите части: След спускането на камбаната (удобно да се екипира с таванни планки - има няколко спита, част от тях клеясали) се попада в голямата зала. В десният й край (когато си обърнат с лице към глинената скулптура) следва кален праг, на който доскоро бе оставено стационарно въже. След прага галерията се разклонява две, като и двете задънват след няколко метра. В лявото разклонение, малко преди да се стигне до края, пак отляво се разкрива тясна дупка надолу.
Когато си с лице към отвеса, на нивото на гърдите отдясно има забит спит, но вероятността да се открие е много малка. Всичко е ужасно затлачено с кал и трябва да се рови, за да се стигне до основна скала. Самият отвес е тесен и кален и се стига до положение, в което се заклинваш все повече в калта и разбираш, че не можеш лесно да се върнеш. Ръцете ти са приклещени, а самохватите не зацепват - предупреждение за "желаещите", че ги чакат само неприятности и почти никакъв шанс за продължение.
И нещо важно - дъното се запълва бързо с вода. При обилни дъждове и пълноводие камбаната завършва с езеро - залата под нея е залята. Нивото тук достига над седем метра от пода, като покрива и възходящия кален праг на новите части. Най-вероятно водата извира именно от гореописаната дупка в лявото разклонение на новите части. Тъй като се намира под нивото на р.Вит, която е наблизо, водата при пълноводие или валеж заема мястото си. Тя се оттича също толкова бързо, колкото се и пълни - не повече от 4 часа. Толкова беше разликата между две прониквания, в които едни от участниците стигнаха до езеро, а другите до сухо дъно. Данните са от 2000г.
Това, че на никой не му се разхожда по входните части между четирите входа е отделен въпрос, а точно там се набира голямата дължина. Надолу е само отвеси...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите