Аз ще окопая градинката пред вилата на село.Докато копая ще слушам песента на птичките.Ще ме галят топлите лъчи на слънцето ,ще ме милва нежния полъх на вятъра.После ще наторя.Торта може да има неприятна миризма,но свежестта на планинския въздух я убива.Ще насадя зеленчуци и докато те се развиват аз ще се грижа за тях с голяма любов-такава каквато ти не изпитваш дори към човек.На село кипи Живот-пеят птици,блеят овце,мучат крави,дечица играят по зелените ливади.В града също кипи живот-ръмжат коли,пищят аларми,съседа отгоре бие жена си,дечица се търкалят и РИЯТв наторения от глистави помияри пясъчник ,чат-пат се чуе задавено от смог чуруликане . Когато моят труд даде плод аз ще имам в градинката си сочни домати поели жарките лъчи на слънцето ,краставици ,пили най-чиста планинска вода .Тогава ти душице ще се редиш на пазара и ще питаш "Български ли са?","Да нямат нитрати?".Естествено,че ще си купиш турски домати с два слоя прах по тях ,нахвърлян от минаващи автомобили. А аз ще се радвам на труда си ,ще откъсна сочен розово-червен домат и млада крехка краставичка ,ще направя салатка ,ще налея ракийка и ще отпия глътка за теб-"Горкичкия той не знае че Рая е на село!" Чао ДУШИЦЕ!