Във връзка с работа на министерството: много мразя, когато колеги се подвеждат от приказки на иначе "отлични" ученици, и вярват на глупостите, които разпространяват за колегите им. Вярно е, че сред нас си има истински алчни хора - такива, които за пари биха организирали и екскурзия до Египет по това време. Но не мисля, че те са нещо типично - още повече, че ги има във всички съсловия.
Факт е, че някои неща не се обмислят правилно. В Бургас няколко пъти на едни и същи училища се дават лаптопи по проекти, а те не използват и старите, които имат.
Имам късмет да съм в училище, където работят сериозно. Ако трябват пари за нещо - търси се проект в който да се включим. Това е методът. Всеки си знае работата и се опитва да бъде максимално добър в нея.
Шефът е човек, който умее да слуша и разбира какво се казва когато стане дума за закони, параграфи, и т.н. Освен това е наясно как едно предприятие се прави печелившо. И си е подбрал хора, които да се справят с работа си, а и да могат да запълват дупките, които могат да се отворят. Но не навсякъде е така. Всичко е въпрос на умения на шефовете.
Министерството няма много общо с проблемите в училище - в края на краищата законите не ги правят те, нито пък те възпитават родителите. Вярно, че когато искат нещо, го искат от днес за вчера, но с течение на времето развихме умения и за това.
В момента образованието е точно развиваща се сфера. По принуда, но се развива. Ще има паднали, но досега не съм имала колежка или колега, които да са загубили работата си, и да не са успели да продължат нататък - към по-лека и по-платена работа, или отново в образованието. То не е по-зле от всички останали сфери. Дори бих казала, че е по-добре. Защото не се занимава с глупави проблеми, пръкнали се в главата на някой гуру, а с такива, които се решават на практика.

ПП - Ако Миан беше пуснала нещо от Кришнамурти бих я поздравила. Надявам се, че виждаш разликата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите