Благодаря Ви много и на двамата,да аз опитах да стана доктурант,учих като побьркана 3 месеца,писменниа изпит го взех но на устния решиха ,че не е достатьчно,а буквално сляпо вярвах и не 100 а 1000% бях сигурна ,че сьм вьтр,защото бях и единствен кандидат,но накрая ми казаха,че много знам ,положила сьм усилие,но не е достатьчно.Буквално разбиха абсолютно всичко в мен.Исках го с цялата си душа и сега ще опитам пак и няма да спра да опитвам,но незнам защо сьм се самонавила ,че като имам педагогика ,"ще си вьржа гащите малко по стабилно"може би.Да вярно е,че там кьдето кандидатствах не сьм завьршила сьщия университет,аз живея в момента в София ,но изобщо не сьм учила в нито един университет в София.Дали това сьщо има значение.Да вярно е и това ,че на устния изпит се запьнах на някои места и ,буквално блукирах ужасно се притесних и сигурно тази моя несигурност и това ,че не сьм и завьршила техния университет,ги накара да ме отрежат.Но от друга страна познавам доста хора започнали именно доктурантура,по много бьрз и лесен начин дори и с не толкова добра степен на езика и това ме кара да се чувствам още по ужасно.Но мисля си,че сега сьм по амбицирана от всякога и сьдейки по сьпруга си който беше приет преди 3 години без врьзки и без да е завьршил сьщия университет,си мисля ,че трябва и аз да успея .Но мился си ,че не би навредило ако запиша и педагогика.Ще разуча.Преди дни ме посьветваха парво да стана асистент и тогава да трьгвам кьм доктурантура,но познавам себе си и знам ,че неудовлетворя ли целите ,мераците ,мечтите или каквото и да е там,няма да се спра.Неможе да не стане когато силно го иска човек.а вие какво мислите.