Всеобща декларация за правата на човека
Приета и провъзгласена с резолюция 217 А (III) на Общото събрание на ООН от 10.12.1948 г. Издадена в сборник от международни документи, 1992 г.
ПРЕАМБЮЛ
Като взе предвид, че признаването на достойнството, присъщо на всички членове на човешкия род, на техните равни и неотменими права представлява основа на свободата, справедливостта и мира в света,
Като взе предвид, че пренебрегването и неуважаването на правата на човека доведоха до варварски деяния, които потресоха съвестта на човечеството, и че създаването на един свят, в който хората ще се радват на свобода на словото и убежденията си и ще бъдат свободни от страх и лишения бе провъзгласено за най-съкровения стремеж на човека,
Като взе предвид, че е необходимо правата на човека да бъдат закриляни от закона така, че човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и потисничеството като последен изход,
Като взе предвид, че народите на Обединените нации потвърдиха в Устава своята вяра в основните права на човека, в достойнството и стойността на човешката личност, в равноправието на мъжете и жените и обявиха своята решимост да насърчават обществения напредък и по-добро жизнено равнище при по-голяма свобода,
Като взе предвид, че държавите-членки се задължиха да постигнат в сътрудничество с ООН всеобщо уважение и зачитане на правата на човека и неговите основни свободи,
Като взе предвид, че общото разбиране на тези права и свободи е от най-голямо значение за пълното осъществяване на този обет,
Общото събрание провъзгласява тази Всеобща декларация за правата на човека като обща мярка, към постигането на която трябва да се стремят всички народи и държави, така че всеки човек и всеки орган на обществото, имайки постоянно предвид тази Декларация, да се стремят чрез просвета и образование да съдействуват за зачитане на тези права и свободи и чрез последователни национални и международни мерки да осигурят тяхното всеобщо и ефективно признаване и спазване както сред народите и държавите-членки на Организацията, така и сред народите от териториите, намиращи се под тяхна юрисдикция.
Член 1
Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.
Член 2
Всеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение.
Освен това няма да се допускат никакви различия, основани на политическия, правния или международния статут на държавата или територията, към която човек принадлежи, без оглед на това, дали тази страна или територия е независима, под попечителство, несамоуправляваща се или подложена на каквото и да е друго ограничение на суверенитета.


Член 6
Всеки човек, където и да се намира, има право на признаване на неговата правосубектност.
Член 7
Всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да е дискриминация на еднаква закрила от закона. Всички хора имат право на еднаква защита срещу каквато и да е дискриминация, нарушаваща тази Декларация, както и срещу всяко подбуждане към дискриминация.
Член 8
Всеки човек има право на ефективно възстановяване на правата си от компетентните национални юрисдикции за действия, нарушаващи негови основни права, признати му от конституцията или закона.

Член 10
Всеки човек има право при пълно равенство на справедливо и публично разглеждане на неговото дело от независим и безпристрастен съд за установяване на неговите права и задължения, както и за разглеждане на каквото и да е наказателно обвинение, предявено срещу него.

Член 12
Никой не трябва да бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот, семейството, жилището и кореспонденцията, нито на посегателства върху неговата чест и добро име. Всеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства.


Член 18
Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали.
Член 19
Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.

Член 28
Всеки човек има право на социален и международен ред, при който правата и свободите, провъзгласени в тази декларация, могат да бъдат напълно осъществени.
Член 29
1. Всеки човек има задължения към обществото, в което единствено е възможно свободно и цялостно развитие на неговата личност.
2. Всеки човек при упражняването на своите права и свободи, е подчинен само на такива ограничения, установени със закон, изключително с цел да се осигури необходимото призвание и зачитане правата и свободите на другите и за удовлетворяване на справедливите изисквания на морала, обществения ред и общото благоденствие в едно демократично общество.
3. Тези права и свободи при никакви обстоятелства не могат да бъдат упражнявани в противоречие с целите и принципите на ООН.
Член 30
Нищо в тази декларация не може да бъде тълкувано като предоставящо право на дадена държава, група или лице да се занимават с каквато и да е дейност или да извършват действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, провъзгласени в нея.
начало

………………………………

Наказателен кодекс на република България
“ГЛАВА ІХ А
КОМПЮТЪРНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ / Държавен вестник бр.92 от 2002г/
Чл. 319а (1) Който осъществи нерегламентиран достъп до ресурсите на компютър, копира или използва компютърни данни, без разрешение, когато се изисква такова се наказва с глоба до три хиляди лева.
(2) Ако деянието по алинея е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за извършване на такова деяние, наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба до три хиляди лева.
(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.
(4) Ако деянията по предходните алинея са извършени по отношение на сведения, представляваща държавна тайна, наказанието е от една до три години лишаване от свобода, ако не подлежи на по-тежко наказание.
(5) Ако от деянието по ал. 4 са настъпили тежки последици, наказанието е от една до осем години.
Чл. 319б (1) Който без разрешение на лицето, което администрира или ползва компютър, добави, промени, изтрие или унищожи компютърна програма или данни, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до две хиляди лева.
(2) Ако с деянието по предходната алинея са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба до три хиляди лева.
(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено с цел имотна облага, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба до пет хиляди лева.
Чл. 319в (1) Който извърши деяние по предходния член по отношение на данни, които се дават по силата на закон, по електронен път или на магнитен носител, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до три хиляди лева.
(2) Ако деянието по предходната алинея е с цел да се осуети изпълнение на задължение, наказанието е лишаване от свобода до три години и с глоба до пет хиляди лева.
Чл. 319г (1) Който въведе компютърен вирус в компютър или информационна мрежа, се наказва с глоба до три хиляди лева.
(2) Ако от деянието по предходната алинея са настъпили значителни вреди или е извършено повторно наказанието с лишаване от свобода до три години и глоба до хиляди лева.
Чл. 319д (1) Който разпространи компютърни или системни пароли и от това последва разкриване на лични данни или държавна тайна, се наказва с лишаване от свобода до една година.
(2) За деяния по предходната алинея, извършено с користна цел, или ако с него са причинени значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до три години.
Чл. 319е. Доставящ информационни услуги, който наруши разпоредбите на чл. 6, ал. 3, т. 5 от Закона за електронния документ и електронния подпис, се наказва с глоба до пет хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.”