6.
Тема Re: Реализацията (6) Хиндуизмът - 4
Автор Oro (коректен)
Публикувано 03.03.02 16:29


........продължение...

На първия знак пише: “Общност” /или “Братство”/. Че “Общността” същевременно поддържа нашия собствен живот и този на другите съдържа едно значение, което никой отделен живот не може да има. Нека тогава да прехвърлим нашата вярност към Общността и да и дадем правото на приоритет пред нашия собствен.
Това прехвърляне маркира първата значителна стъпка на религията. Това донася религията на задължението. В хиндуистките очи това е третата голяма цел в живота след Удоволствията и Успеха. Тя упражнява силно привличане към узрелите. Хиляди хора са трансформирали своята воля “да взимам” към “да давам”. Желанието “да печеля” към “да служа”. Не да “триумфираш”, но да приемеш отговорността за това, което трябва да се свърши - е станало тяхния избор.
Хиндуизмът е богат на линии на направление за хората, които искат да сложат едно рамо на колективното колело. Те подготвят пришълците за задълженията, които пасват за възраст, темперамент и социален статус и ние ще се върнем към тях по-късно. Тук ще повторим това, което бе казано във връзка с Удоволствията и Успеха.
И Дългът дава богато възнаграждение ....и все пак остава духът незадоволен. За да можем да оценим неговите възнаграждения - се изисква зрялост, но щом зрялостта е налице ....възнаграждението е значително. Този който изпълнява своите задължения с посветеност се радва на респект и благодарност от своите близки. Още по-важно е самоуважението, което се дължи на това, че спомагаш със своето. Въпреки че, когато му дойде времето....и това възнаграждение става недостатъчно.....
Трудно е да се достигне до една формулировка, която точно да идентифицира становището на хиндуизма към света. Светът съдържа значително много неща, за да ни задоволи за няколко живота. Но рано или късно всички ще станат наясно както казва Simone Weil: ....” че Доброто не се намира тук долу, че всичко което смятаме за добро тук е.....крайно и ограничено. Че ще се изразходва. И веднаж изразходвано.....оголва
студената необходимост.....Празнотата...настъпва”
Ако това, което се изразходва/изпразва не може да ни задоволи напълно - кое може тогава? Единствената алтернатива - безкрайното. Безкрайното е междо другото доста абстрактно понятие. За да го свържем с човешкото задоволяване ние трябва да го свържем с липсите, които обсъдихме вече. Удоволствията, Успехът, Дългът не са всъщност това, което ние желаем - казват хиндуистите. Това, което истински желаем
е да узнаем. Да бъдем, да узнаем и да станем щастливи. Никой не иска да умре, да бъде невежа за нещата или да бъде нещастен. Удоволствията, Успеха, Дългът са само заместители на това, което собствено желаем. Те са отвори през които нашите истински желания преминават през нас - временно. Както прозорците могат да пропуснат само една част от същността, природата, познанието и щастието. А това, което ние всъщност желаем е - тези неща в неограничена степен/количество. Това четвърто, последно и истинско желание за което сме програмирани хиндуистите наричат “moksha”/освобождение/. Освобождение от всичко, което ни отдалечава от безкрайнaтa Същност, безкрайното Съзнание, безкрайното Щастие.
Това ни довежда до най-изумителното становище в учението на хиндуизма за човека. Това, което ние желаем най-много - можем да го имаме. И каточе ли това не е достатъчно - казват също: - Ти вече го имаш!
Защото какво е човека? Едно тяло? Разбира се - но нещо повече? Една личност, която се състои от ум, спомени и дадености. Това също - но още нещо повече? Някои отговарят - не, но хиндуистите не се съгласяват. Като основа в самия човек се намира един животодаващ резевоар, който никога не умира. Който никога не се изчерпва/изпразва и който е неограничен в Съзнание и Щастие. Този безкраен център на всеки живот, това скрито Себе си или Атман не е по-малко от Браман - самото Божествено. Тялото, личността и Атман-Браман. Един човек не е съвършен преди и трите да се включат в картината.
- Но ако това е верно и ние в същността си сме безкрайни, защо това не е явно?
- Отговорът е, че вечното лежи дълбоко “заровено” в нас под почти непроходимата маса от разсейване, заблуждения, илюзии и инстинктивни лични интереси, които съставляват нашето повърностно "себе си". Една светлинна шахта може да бъде задръстена с прах и отпадъци, така че да не пропуска повече светлината изобщо. Човек има задачата да прочисти своята “светлинна шахта” така че Светлината отвътре да може да блесне с пълна сила.
“Целта на живота е” - казва един мъдрец “ да се отдалечиш колкото се може повече от...несъвършенното “

.......следва.....


7.
Тема Re: Реализацията (7) Хиндуизмът - 5
Автор Oro (коректен)
Публикувано 16.03.02 22:21


....продължение на превода на откъси от книгата "Световни религии"

Хиндуизма смята, че е възможно да се прекосят несъвършенствата напълно и ги свежда до три:
1.Тези, които ограничават радостта, познанието и битието, които ние всъщност желаем. Да започнем с това, което затваря радостта и се намира в 3 подгрупи:
а/физическа болка
б/неизживяна страст
в/скука - една празнота, която напластява апатия и депресия - чувството за безмислието на живота.
За физическата болка ние ще схванем бързо, защото тя произлиза от тялото, което накрая ще я надрастне - духовния характер на хиндуизма се състои в надрастване.
Психологичните разочарования идват, когато Егото не получава това, което иска да получи и те ще се оттеглят накрая - когато Егото престане да настоява.
Празнотата ще изчезне, когато интереса се отвърне от външния свят, защото космическата драма е толкова мощна в своята привлекателна сила, когато Азът е привлечен към нея.
Друго ограничение в живота е “невежеството”. Упанишадите говорят за това “да узнаеш това, което носи Познание за всичко - когато човек се е научил да познае."
Тук не е вероятно че се говори за “фактически познания”. По-вероятно е, че се отнася за едно интуитивно Познание, което те отваря за значението на нещата в тяхната цялост.
Що се отнася до ограниченията на битието - третото ограничение в живота, ние можем да се приближим към него като попитаме - Как ще се дефинира “Себе си”?
Естествено ние не можем да го дефинираме с физическото пространство, което заемаме. С количеството вода, която изместваме във ваната. Лесно е да се схване, че ние измерваме нашето “Себе си” според нашата духовна големина - обемът на действителноста, която ни ангажира. Според този критерий хората, които могат да се слеят със Себе си като цяло, ще станат неограничени......но едва ли това се чувствува съвсем правилно.....защото те все пак ще умрат. Обекта на тяхния интерес ще продължи да съществува, дори и когато те са изчезнали вече. Затова има нужда да подходим към този въпрос не само “пространствено” но също и от переспективата на времето. Строго погледнато - всеки миг от нашия живот е един вид смърт. Този миг умира и никога няма да се роди отново. И все пак въпреки, че моя живот в това значение не представлява нещо повече от....погребения на мигове...аз не мисля за себе си като умиращ всеки миг....защото аз не се идентифицирам с тези моменти. И макар, че ги нанизвам като перли на един конец аз не ги изживявам като идентичен с тях.
Хиндуизма довежда тази представа до границата на логиката. Това постановява, че следващите животи по същия начин ще се нанизват както моментите в този.
Това е главния момент в оценката на хиндуистите за човешкия живот. Дълбоката психология ни е направила възприемчиви към представата, че има нещо повече от нашия ум от това, което си представяме. Хиндуизма разширява тази представа и схваща умът като безкраен. Щом като нашия ум е неограничен в своята същност, трябва да е също неограничен в своето съзнание, защото не съществува нищо извън това, което съществува - да се узнае. И то е безкрайно в своята радост, защото няма нищо, което да е чуждо на това, което може да застане на пътя на това блаженство.
Хиндуистката литература е осеяна с метафори, които са събрани, за да ни събудят за златното съкровище, което е скрито дълбоко в нашето същество. Ние сме като един крал, който е обзет от загуба на паметта и облечени в дрипи скитаме в нашето царство без да знаем кои сме ние.....Или...ние сме като едно лъвче, което се е отдалечило от майка си и е отгледано от овце и започнала до пасе и да блее като тях.
Ние сме като един любовник, който в един сън търси объркан в целия свят своята любима...без да схваща, че тя всъщност лежи до него през цялото време."

.....стига ви за сега....да не задимят някои глави...