Тема Re: Реализацията (8) Хиндуизмът - 6 [re: Oro]
Автор Oro (коректен)
Публикувано 23.03.02 01:33


....продължение на превода....

Ние всички живеем на брега на безкрайното море, което е творящата сила на живота. Ние го носим вътре в нас - висша сила, съвършенна мъдрост и необятна радост.....но то е скрито в нашите дълбини. Помислете си за това - ако можехме да го извадим на светло и да черпим от него постоянно....
Хиндуисткото откритие да реализира човешкия потенциал се обобщава в понятието “йога”. “Йога” е един тренировъчен метод, който довежда до интегриране или обединяване-съюз. Той съдържа физически упражнения но тяхната крайна цел е обединяване с Бога. Духовните пътища, които хиндуистите са прокарали към тази цел са 4 на брой. В първия момент това изглежда изненадващо.....Ако има една цел не би ли следвало да има един път към нея? Можеше да е така ако ние всички започвахме от едно и също място......но в действителност хората се приближават към целта от различни ъгли/посоки, така че трябва повече пътища. Различните стартови точки зависят и пасват за различните типове хора. Всички религии на света признават различни духовни типове, но хиндуизма е посветил в това отношение изключително
внимание - той идентифицира най-важните типове и скицира методите, които пасват за всеки от тях.
В резултат - едно признание, което преминава през цялата религия, че има повече пътища към Бог и всеки изисква своите методи за успех. Когато хиндуизма говори за 4 пътя - това отговаря на четирите типа хора. Някои хора са преди всичко съзерцателни-разсъждаващи. Други са активни и енергични. И накрая - някои, които обичат да експериментират. За всеки от тези типове характери препоръчват хиндуистите една специална йога, която е оформена така, че да извади най-доброто от силните страни на този тип. Типовете не са разделени с огнеупорна стена.....Всеки човек има един дял надарености във всичките 4 посоки, по същия начин както ако разделим едно тесте от карти на 4 ще имаме във всеки дял от 4-те вида бои. Но най-често човек играе с най-силния си цвят.
Всичките 4 пътища започват с морални приготовления. Тъй като целта на йогите е да достигнат до най-дълбоката - божествена същност на Аза, пяната от повърхността трябва да се премахне. Егоизмът размътва водата, омразата изопачава обективността.
Първата стъпка на всяка от 4-те йога поради това съдържа - отказване от лошите навици и създаване на нови добри навици. Отказване от нараняване на другите, отказване от лъжата, от кражбата, упражнения за владеене на себе си, чистота, доволство и самодисциплина и наличието на едно изгарящо желание да постигнеш целта. С тези общи приготовления на ум/предвид ние продължаваме по-нататъка към
специалните направления на 4-те вида йога.

......следва....


9.
Тема Re: Реализацията (9) Хиндуизмът - 7 [re: Oro]
Автор Oro (коректен)
Публикувано 28.03.02 18:38


........продължение на превода.....

JNANA JOGA - Пътя към Бога чрез опознаване.

JNANA JOGA е предназначена за духовните аспиранти, които имат силна наклонност към размишления/разсъждения. Това е пътя към единство с Бога чрез опознаването.
Това опознаване няма нищо общо с конкретната информация. Това е едно интуитивно разграничение, което превръща узнатото в опознато. Размисълът е важен за този вид хора. Тяхните мисли навлизат дълбоко в тяхния живот и го преобразуват.
За този тип съзерцателни хора хиндуизма предлага една поредица от доказателства, които ще убедят човека, че има нещо повече в един човек от това, което той си мисли че е. Ключът към разбирането е способността да направиш разграничение м/у повърхностния “аз”, който запълва нашето съзнание напълно и......Голямото “АЗ” което е скрито от погледа ни.
Когато човек иска да развие тази способност той минава през 3 степени:
а/ Слушане. Като слуша мъдри хора и чете свещенни писания аспиранта се запознава с виждането, че вътрешното същество е Себе си.
б/ Мислене. С продължително интензивно разсъждаване и съзерцание това, което бе представено в точка “а” като една хипотеза....добива живот. Предлагат се много различни посоки на мислене за тази цел. На учениците може да се препоръча да разгледат/анализират своя ежедневен език - на какво се основава и какво носи.
Думата “мой” напр.съдържа винаги едно разграничение между притежателя и това, което се притежава. Когато аз говоря за “моята” книга или “моето” яке аз не искам да кажа, че аз съм тези неща. Но аз също говора за “моето” тяло, “моят” ум, “моята “ личност - нещо, което означава, че в известен смисъл аз се виждам като нещо отделно от тях. От една друга гледна точка науката разказва, че не се намира почти нищо в моето тяло, което да е било там преди 7 год. и мисленето ми и личността ми са се променили още повече....И все пак по някакъв начин аз оставам същия човек.
Какво е това “нещо” в моята същност, което е оцеляло ? Думата “личност” идва от латинската дума “persona”, която е била първоначално употребявана за маската, която един артист си слага на сцената. Маската показва показва ролята на артиста....но той самия остава скрит зад нея и анонимен. Хиндуистите виждат това като подобен пример за ролите, които нашия постоянен Себе си приема да играе в различни житейски ситуации.
Ако йогата е способен и постоянен тези размисли накрая ще се проявят в едно живо приближаване към постоянния Себе си, който съществува зад преминаващия себе си. И двамата ще стават все по-ясни и разделени, както водата от маслото, които бяха смесени преди като мляко и вода. Тогава човек е готов за третата стъпка по пътя на размисъла, който се състои от
в/ преместване на идентифицирането към вечната част в човека.
Един от ефективните начини да се направи това е да мислиш за номиналния себе си в трето лице. Вместо да мислиш: “Аз пресичам улицата” да мислиш: “ Мария пресича улицата” и да подсилиш това становище като се опиташ да си представиш една картина на Мария пресичаща улицата.
Тези упражнения дават 2 резултата. Те вкарват един клин между самоидентифицирането с повърностния “аз” и заставят това идентифициране към едно по-дълбоко ниво....докато накрая човека чрез разсъждения, които са идентични с тези на истинското Аз става цял и завършен, какъвто винаги е бил в своето най-вътрешно Себе си.
“Ти си То и няма нищо друго освен То, което гледа, чува, мисли или действува.”
/ Упанишадите/

.....следва-а-а-а........


10.
Тема Re: Реализацията (10) Хиндуизмът - 8 [re: Oro]
Автор Oro (коректен)
Публикувано 31.03.02 16:38


........продължение на превода....

BHAKTI YOGA - Пътя към Бога чрез любов.

Йогата чрез опознаване/размисъл изглежда като най-краткия път към божествената реализация, но също и най - стръмния, защото общо взето живота се захранва по-малко от разума отколкото от чувствата. И най-силното от тях е любовта. Целта на Bhakti Yoga - йогата на любовта и посветеността е да насочиш любовта, която лежи в корените на всички сърца към .....Бог.
“Както водата на Ганг тече безшумно към морето” - казва Бог в Bhagavata-purana “така се движи душата на “бхактата” постоянно към Mен - най-висшето същество, което обитава във всички сърца, когато чуят за моята същност”
Bhakti Yoga е най-популярната от четирите йоги. Един от нейните най-известни представители е мистика и поета Tulsidas, който е живял през 1,500 год. В началото на своята женитба той бил толкова ненаситно влюбен в своята жена, че не издържал без нея и един ден. Но я чул да казва: “ Толкова страстно си привързан ти към мен! Ако можеше да прехвърлиш тази преданност към Бог - Него ще достигнеш веднага”
Тулсидас и повярвал и....то се изпълнило.
Bhakti Yoga си представя Бог по един друг начин от Jnana Yoga, в която водеща картина е едно безкрайно море на Съществото, което се намира под безкрайните вълнички на “азът”. В тази представа Бог е безличен или по-скоро “свръхличен”, защото личността /която е ограничена/ изглежда крайна, докато Бог в Jnana Yoga е безкраен. За Bhakti Yoga /или“бхактата” - този който практикува тази йога/ който приема чувствата за по-важни от мислите Бог изглежда различен по всички тези точки.
Първо, бхактата, когато използува любовта, отхвърля всички предположения, че Бог, когото обича е той самия или себе си еднакъв с Истинския Себе си. И настоява, че Бог е различен. Един хиндуиски поет е написал като подзаглавие: “Аз искам да опитам захарта, аз не искам да стана захар” и после:
“ Може ли водата да се пие сама?
Могат ли дърветата да опитат собствените си плодове?
Този, който благоговее и обожава Бог, трябва да застане до Него.
Само така ще може да изпита Неговата пълна с наслада Любов.”
Второ, след като бхактата е убеден в “различността” /от себе си/ на Бог, също и целта му е различна от тази на Jnana-та. Бхактата не прави усилия да се слее с Бог, но обожава Бог с цялата наличност на своето същество. Всичко, което трябва да правим упражнявайки тази йога е да обичаме най-много Бог. Не само да съхраняваме подобна любов, но наистина да обичаме Бог, да обичаме само Бог /докато други неща са обичани във връзка с Бог/, да обичаме Бог без никаква друга причина / нито тази - за да бъдем обичани в ответ/ Но изключително заради самата Любов. Съобразно степента на която сме се посветили на тази задача - ние изпитваме Радост, с която никакво друго изживяване не може да се сравни. С това да обичаш всеотдайно и пълно.
Как може да се създаде една такава любов?
Задачата не е лесна, защото света е толкова пълен с прах, че не е лесно да откриеш един невидим Бог. Тук на помощ идва хиндуизма със своите митове, своите прекрасни символи, своите стотици картини на Бог, своите ритуали, които превръщат деня и нощта в една безкрайна и непрестанна поредица от молитви. "

-----------------------------

........следва.....


11.
Тема Re: Реализацията (11) Хиндуизмът - 9 [re: Oro]
Автор Oro (коректен)
Публикувано 13.04.02 18:22


.....продължение на превода....


"Поставени като самоцел те могат да “конфискуват” мястото на Бога, но това не е тяхната цел. Те трябва да запознаят човешкото сърце с това, което представят - но самите те не са. Не е мъдро да се схващат картините/идолите на хиндуизма като отглеждане на обожествяване и неговото разнообразие като политеизъм. Вместо това картините са като летища, от които натоварения с чувства човешки дух може да отлети по “самотното бягство от самотата”. Един символ, които многоръките картини могат да представят Божията власт, митове които могат да достигнат дълбоко до това, което е заключено за интелекта, блянове и легенди представящи идеали по един такъв начин, който кара слушателя/зрителя да копнее да ги осъществи. Стойността на тези неща лежи в тяхната способност да повика нашето съзнание от световните абстракции назад към мисълта за Бога и Божията Любов. Когато пеем за славата на Бога, молим се с безрезервна посветеност, медитираме върху Божието величие и чест, четем за Бога в святи писания и схващаме цялата вселена като творение на Бога - ние придвижваме своята посветеност постоянно и сигурно по посока на Бог.
Три страни на метода на “бхактата” заслужават споменаване:
Japam - означава повтаряне на Божието име. То има паралел с християнството.
В една молитва на Христос, която е описана в една класическа книга в руски дух “Пътя на един пилигрим” - “Нека Божието име “бръмчи” във всяка твоя дейност!”
Това е едно от най-любимите изречения на бхактата. Дали човек пере или плете или сее или пазарува...проникват свещенните думи в подсъзнанието и го изпълват със святост.
Да повтаряш една любовна мантра е една религиозна употреба на факта, че любовта съдържа различни нюанси съобразно това към кого е насочена. Любовта на родителите към своите деца е пропита от защита, докато детската любов съдържа зависимост. Любовта към приятелите е нещо различно от мъжката и женска любов в брака и съвсем различна от любовта на посветения служител към неговия Бог. Хиндуистите смятат, че всички тези начини могат да подсилват Божията любов и окуражават бхактите да ги прилагат всичките в различни ситуации.
И накрая идва обожаването на Бога под формата на едно избрано божество -“Ishtadeva”. Хиндуистите представят Бог в безброй форми. Всички те заедно сочат в еднаква степен към Бог, но те препоръчват отделния обожател да развие една постоянна привързаност към една от тях. Само по този начин човек може да задълбочи своето приближаване и се приобщи към тази сила напълно. За повечето хора може най-въздействуваща “ishtadeva” да бъде една от реинкарнациите на Бог, защото любящото сърце е по природа склонно да обича човеци."


......следва...


12.
Тема Re: Реализацията (12) Хиндуизмът - 10 [re: Oro]
Автор Oro (коректен)
Публикувано 20.04.02 18:39


....продължение на превода...

" Пътят към Бог чрез работа.

Третият път към Бога - този който е подходящ за хора от енергичния тип е:

KARMA YOGA
КАРМА ЙОГА - пътят чрез работа.
Работата е най-важното в живота. Смисълът не е само в това, че хората трябва да работят, за да оцеляват. Повечето хора обичат да се ангажирват с нещо конструктивно - те намират това за задоволяващо. За тези хора хиндуистите казват:
“ Ти няма нужда да се оттеглиш в един манастир, за да реализираш Бог. Ти можеш също така да Го откриеш във всекидневния свят, както навсякъде другаде. Всичко, което трябва да направиш е - да се научиш да работиш по един такъв начин, който те приближава по-близо до Бог, а не те отдалечава от Него.
Как ще се осъществи това зависи от другите компоненти на природата на работника. За да избере пътя чрез работа карма-йогата вече е показал израз на своето чувство за активност, но сега остава въпроса дали на разположение е поддръжката от разсъдъчност или отдаденост/посвещение. Отговорът на този въпрос решава дали йогата ще подходи към работата по един разсъдлив начин или в духа на любовта. В първия случай практикува карма-йогата размисъл по начина на един jnana-yoga, но в другия случай практикува посвещение към любовта - бхакти-йога. Нека да видим от близо как духовната динамика функционира в тези два случая.
Според учението на хиндуистите всяко действие, което се насочва към вътрешния свят действува обратно към този, който е извършил действието. Всичко, което върша за собствена полза, наслагва един нов пласт в/у моето аз. И така като става все по-дебел този пласт.....постоянно ме отдалечава от Бога. И обратното - всяко действие, което извършвам без да се замислям за себе си, намалява моето егоцентриране докато....нищо повече не ме разделя от божественото. Във връзка с този принцип трябва хората с чувство да работят за Бога - а не за себе си. “Този, който извършва действие без привързаности и ги насочва към Бога, са толкова недокоснати от тях, както листата на лотуса от водата” / Бхагават Гита/
Един такъв човек е все тъй активен както преди, но работи с един друг дух - от вярност. Действията не се извършват за лични облаги. Те сега не само се извършват като служба на Бога, но се схващат като стимулирани от Божията воля и движени от Божията енергия, която струи през посветения служител. “ Ти си действуващия - аз съм инструмента”. Действия, които се извършват в този дух просветляват “аз” -ът вместо да го натоварват. Всяка работна задача се превръща в един свещен ритуал, който се извършва като едно любовно приношение към Бога.
За хората, които са по-разсъдъчни отколкото емоционални преминава работата насочена към Бог по един друг начин. Но те също работят неегоистично. Ние виждаме как философите имат една тенденция да схващат представата за безрайния Аз - в най дълбокия център на човека като по-смислена от мисълта за небесния Отец, който с Любов наблюдава целия свят. Затова те чрез работа търсят просветлението вместо постоянно задълбочаване в любовната връзка.
Те работят в един необвързан дух и изтеглят една линия между ограничения “себе си” и безкрайния Себе си, който лежи под него. По този начин те се “раз-идентифицирват” систематически от крайния “аз”. Това означава, че те подхранват една постоянна липса на интерес към това каква полза те могат за извлекат за своите усилия или какви заслуги, пари или признания ще получат. Подобни компенсации са наистина по-приятни но....карма-йогата познава тяхната цена: Ако човек инвестира в тях - те увеличават егото му. Като правят това - расте дебелината на изолиращия пласт между неговото настояще и неговото Истинско Аз и от там неговата ....изолираност.
Алтернативата е - работа, която се извършва по един необвързващ начин, така че човек е освободен от своето емпирично “себе си”. Работника продължава своята работа, но понеже се идентифицира с Вечното, оставяйки работата да се извърши от емпиричното “себе си” Истинското Себе си няма нищо общо с това. ”Този, който извършва своята работа продиктувана от неговото задължение, без да се интересува от плодовете на труда си - той е йога”/Бхагават Гита/
След като извършил по най-добрият възможен начин нещата, които трябва да се извършат...той остава печалбата да падне там, където пада. “За мен е все едно - печалба или загуба. За мен е все едно - слава или срам. За мен е същото - удобство или болка” /Бхагават Гита/. Този, който се е научил да работи по този начин, самият е спокоен, когато е страшно зает - като оста на едно въртящо се колело. Това е абсолютната тишина на движението. Дори и хората с философски или емоционални склонности практикуват карма-йога по различни начини. Лесно е да се види, че тези практики водят в същата насока.
Двете насоки се придържат към едно радикално намалено хранене, което има за цел да изтощи крайното/ограниченото “аз” като отнема вниманието от въздействието, което вашата работа има в/у крайното “аз”."

.....следва....


13.
Тема Re: Реализацията (13) Хиндуизмът - 11 [re: Oro]
Автор Oro (коректен)
Публикувано 04.05.02 22:03


....продължение на превода...

"RAJA YOGA -Пътят към Бог чрез психофизически упражнения

Поради зашеметяващите висини към които води Raja Yoga - Царската йога е известна в Индия под името “царския път към реабилитация”. Тя е оформена за хора с чувство за експериментиране и е пътя към Бог чрез психофизически упражнения. В противовес на научните експерименти, тези на Раджа Йога експериментират със собственото себе си. Човек няма нужда да приеме някаква догма, но експериментите изискват хипотези, които догмите са оформили за да се потвърди или отхвърли. Хипотезата, която лежи в основата на Раджа Йога е
индуисткото учение за човешкото “аз”. То може да се формулира както следва:
Азът има 4 пласта. Първият и най-явен е тялото. След това следва съзнателния пласт в нашето съзнание. Под тези двата е третата област - индивидуалното подсъзнателно, което се състои от наслояванията от нашата индивидуална история.
Ние сме забравили повечето от тези наслоявания, но те продължават да ни оформят.
Запада се доверява на тези три първи сегменти на “аза”. Хиндуизма се отличава с това, че приема и една четвърта съставка. Под другите 3 и в още по-малка степен схващан от съзнателния ум както и от безсъзнателното лично /макар че абсолютно е свързано и с него/ стои Самият Аз - безкраен, безпрепятствен и вечен.
“Аз съм по-малък от най-малкия атом и все пак по-голям от най-голямото. Аз съм Цялото, различновидовата, разноцветна, многоформена Вселена. Аз съм стария Бог. Аз съм същество от злато. Аз самия съм Божественото Блаженство.”
Целта на Раджа Йога е да демонстрира валидността на това четиристранно становище за човешкото “аз” като заведе питащия, към едно директно лично изживяване на “ най-вътрешното в своето вътрешно”. Нейния метод е съзерцателноста на волята, нейното намерения да насочва психическата енергия на “аза” към неговото най-дълбоко място. Със скицата на хипотезата на Раджа Йога пред нас ние сме подготвени да скицираме 8-те стъпки в експерименталния опит да потвърдим тази хипотеза.. Преди всичко нейното крайно и най-екстремално твърдение.
1. и 2. Първите стъпки се отнасят към морални приготовления, които са общи за всичките 4 йога, защото докато личния живот не е в един относителен ред и междучовешките отношения хармонични, няма надежда за по-дълбоко самоопознаване. Водата на повърхноста трябва да е спокойна. Първата стъпка включва изпълнение на 5 форми на въздържание: От нараняване, лъжа, кражба, сексуалност и лакомия. Втората стъпка - 5 поддържащи: Чистота, удовлетвореност, самоконтрол, прилежание и медитация в/у божественото.
3. Макар, че Раджа Йога по същество се отнася към съзнанието, тя въздействува и на цялото тяло. За да го кажем по-точно: Действува на съзнанието чрез тялото. Едно обикновенно добро здраве е главно изискване за тялото, за да не пречи на съзнанието да се концентрира. Най-прочутото откритие на Индия е позата “лотус”, когато йогата
сяда - за предпочитане на една тигрова кожа, която символизира енергия облечен в еленова кожа, която символизира спокойствие с кръстосани крака така че петите на всеки крак почиват на другия крак. /бел. на преводача: Аз превеждам от книгата дословно, но това за кожите може и да не го приемете......милиони бедни индийци правят “лотус” ей тъй както са си - полуголи. Откъде толкова кожи за всеки? / С приемане на естествената извивка на гърба - гръбначния стълб е изправен. Ръцете са отпуснати на коленете като показалците са свити и докосват върха на палците. Очите могат да са затворени или фокусирани в някаква точка отвън. '