Хей,братчед.Не си мисли,че не съм си понасял досега последствията.Не си мисли,че не те разбирам,като ми говориш.Може да съм бунтар,но това е нещо,по-осъзнато от бунтарство.Аз знам срещу какво се "бунтувам и го правя целенасочено".Може би,ще ти го обясня така:
Не е виновно детето за постъпките си,защото не ги осъзнава.
И аз не съм виновен,защото се научих да бъда като дете и да не осъзнавам,когато пожелая.Това не са философии.Аз го правя,контролирам тази "лудост".И понякога се случват неща извън онези взаимовръзки,за които ми говориш!Наричате ги чудеса!Но мисълта,че са чудеса,ви пречи да ги правите.Ето това си загубил от младините си.Възпитали са те,че си слаб човек и са те наказвали за всичко.Детето е най,големия мъдрец,но намесата на родителите му отнема мъдростта и то познава доброто и злото.Аз не съм луд.Ако ме срещнеш на улицата,няма да ме различиш по-нищо!Знам,че тези неща са опасни за психиката на повечето хора,но аз доста се страхувам,за да допусна полудяване.Страхът ми е защитната реакция,но мога да го изключвам ако пожелая.
Ще помогна на хората,да се усвободят от страховете си!