Ти не ще се върнеш Никурета-
онзи ден водата на реката те помете.
Край клуба ни свири като теб
неуморно непокорен ветър.
Ти зовеше.Но след сигнала твой
стана тихо, непонятно тихо.
В опита си да оправиш моста
камък май се тупна и те литна.
После някой плува из водата,
чул във сетния ти миг раздиращ вик,
но акъла ти тежал е и потънала си
в речните дълбочини.
Ний видяхме Моста днес-
тупналия камък от влага бе настинал.
Как ли би се радвала ни Никурета,
само тъй да можеш да го вдигнеш...