Ето го продължението и края.:

Закинтос- Перлата на Йонийско море.
***********
Беше 14:20 ч.
Първо си бях наумил да се кача горе до замъка .Първият ден като обикалях ,видях къде е отклонението и колко е разстоянието ( 3 км в баир по обиколният път).Тръгнах натам по крайбрежният булевард,покрай паркираните отдясно коли и на фона на бибитканията зад мен,на няколко пъти щях да подбера страничните огледала на колите...Стигам до края на селището и хващам нагоре по баира.Слизам от колелото,защото баира ще ме изпоти.Оказа се ,че незнам как и от коя страна да водя колелото,според правилата на движението.Е,ще нарушаваме правилата.И гледам да вървя по сянката.И след всеки завой се местя откъм страната с повече сянка.Стигам до отклонението и тръгвам наляво и нагоре.И след 100-ина метра пак има отклонения, само че не пише в коя посока е замъка...И така на няколко пъти се налагаше да питам накъде.Стигнах до върха на хълма при замъка и срещам моите нови приятели от групата- вече се качили дотам и слизат на обратно с АТВ-то.То стана 15 ч, и замъка вече бил затворил за днес.Не ме пуснаха и не можах да влезя вътре.Но за сметка на това пък видях града от високо,пристанището и целия залив наоколо-чак до Василикос.(Прекрасна идея е да се качите там рано сутрин, за да видите изгрева и късно вечер,за да видите нощният град, осветен от високо).Там ,точно на ръба на скалата има една малка църква,таверна и няколко заведения,където може да седнете,да пиете по нещо, да хапнете и да гледате града отвисоко.Сядам и аз,пия на бързо една бира,хапвам си тайно от маслините и се наслаждавам на панорамата.Бързам да тръгвам на долу,пък да видим докъде ще стигна.На връщане минавам по друг път и след 2 км, съм отново в центъра на Закинтос.Отивам до пристанището,за да разгледам табелите и да видя кое на къде е и колко километра са до там.Избирам си посока наляво-Аргаси - 6 км, и Василикос -16 км.И решавам-отивам до края на полуострова в далечината-Василикос.Излизам от пристанището,завивам наляво, минавам първото кръстовище и виждам табела, на която пише-Аргаси-3 км...А не бях минал повече от 100-200 метра...И хващам по пътя.Минах през Аргаси и след това започва баира.На отиване баира беше по-голям и по-дълъг.Следва по-малко спускане.Пак баир,пак спускане и така около два часа в едната посока.След първият баир седнах на едно заведение да си почина, купих си минерална вода, защото маслините бяха много солени и хайде пак на път.Та чак до Василикос.Спирам от време на време да разгледам плажа и морето.На края във Василикос спрях на самият плаж, седнах на един сламен бар,разположих се удобно, изпих едно фрапе,изядох едни сладолед, изпуших една цигара,погледнах си часовника, за да знам колко да бързам.Беше почти 18 ч.И тръгнах на обратно.Следва баир, после много приятно спускане, по пътя-таверни и заведения, една вятърна мелница и среден трафик на движение.По едно време покрай мен минаха пак моите приятели с АТВ-то...Много яко е усещането, да ти бибитне някой вече познат...Малко преди да стигна до Закинтос,спрях, за да огледам велосипеда- да видя нещо да не се е разпаднало,всичко беше наред.Прибирам се успешно,предавам велосипеда, казвам на човека, че съм ходил чак до Василикос,при което той повтори учудено-ВАСИЛИКООООС?!?!?...И се хвана за главата...Оказа се обаче,че съм просрочил времето с два часа, ползвал съм велосипеда цели пет часа и трябваше да доплатя още три евро...И те станаха 10,но си заслужаваха определено, защото иначе кога щях да обиколя толкова много пеша в тази жега.Прибирам се в хотела,а човека, с когото бяхме в една стая го нямаше.След малко се прибира и разказва как ходил до Каламаки,че там имало аквапарк и че самолетите прелитали буквално на 20-30 метра над него,защото там някъде било летището.Преобличам се и излизам да вечерям.Избирам си една таверна точно на крайбрежният булевард ( от пристанището надясно,по крайбрежният булевард, от лявата страна, минава се полицията и точно първата таверна след една голяма банка-CPB bank.Столовете и масите са разположени точно пред банката...).Избирам си от менюто нещо, което изобщо не го знаех какво е- гледам, че е в групата на Платата-Plates и си го представям като нещо голямо, вкусно и на прилична цена-9 евро.Името му беше много дълго и трудно за прочитане.Избрах си го, заедно с една бира Алфа.След малко ми идва едно голямо плато, с храна,достатъчна ми за два дена...И бира.Поисках си малко хляб, дадоха ми 3 филии и за тях не ми искаха пари...били като бонус...Заразглеждах храната.В средата на чинията нещо правоъгълно,дебело,покрито с два вида смлени вкусотии (от долу лютеница с подправки, а отгоре с бял сос с нещо си в него).Отстрани гарнитура-пържени картофи,марули,3-4 резена домати и някаква арабска питка,нарязана на 4, която стана супер корава и студена докато стигнах до нея.Излапах доматите,марулата и картофите.Почти се бях наял, а порцията изглеждаше почти непокътната...Изядох си и хляба,след него и двата соса, с които беше покрито това , в средата на чинията и отдолу се показаха...четири дълги и плътни кебапчета,големи колкото хавайска пура ( по една педя)...Изядох едното,изпих бирата и вече ще гръмна ,ако продължавам...И срам-несрам,повиках сервитьорката,поисках да си платя, посочих останалите три кебапчета и казах, че ги искам за вкъщи... (То спити -на гръцки).Ха, смешно ли ви е? Платих 11 евро,взех си алуминиевата кутия с кебапчетата и се понесох към хотела.Сложих ги в хладилника и на другият ден си ги дояждах на ферибота та чак и след Килини.Нагласих си телефона да ми звънне в 23 ч и си легнах...Да-да.Така беше...Изкарах един бърз сън, станах, облякох се и се понесох на последната нощна обиколка на Закинтос.Минах по оживената улица ( тази която е на трета линия,успоредна на главната).Тя беше повече от оживена.Заведения,ресторанти,туристи.Избрах си една сладкарница и реших да излапам една торта,посочих най-сочната от витрината и продавачката ме пита- Фриганя...? ОООО, разбира се...Това ли било то фриганята...ама само как попаднах от раз на нея...сервираха ми я с чаша вода...Да си оближеш пръстите.И с този прекрасен вкус на Фриганя завърши моето приключение на Закинтос.Сбогом Закинтос, сбогом мое щастливо лято.Сбогом моя поредна осъществена мечта...
Минах набързо през площада,насладих се на вечерната атмосфера покрай ресторантите и баровете,на музиката,която се носеше от всички страни и се прибрах в хотела.Беше минало полунощ.Следва ставане, закуска на шведска маса и отпътуване за пристанището, ферибот в 10:15 ч, пристигане в Килини,Отпътуване за древна Олимпия,свободно време в градчето в подножието и отпътуване за Каминиа ( съвсем близо до Патра, за последната нощувка). Дневен преход от около 160 км.,И така до древна Олимпия са около 60 км..Някъде към 13:50 бяхме там, входа за археологическият обект е 6 евро, но той затваря в 15 ч...С местен екскурзовод ( най-досадното и изгубено в превода време)...Местният водач, една префърцунета възрастна жена с една много атрактивна рокля-воал в сини цветове с един бял колан, с една бяла шапка с периферия и с един бял чадър-тип аристократичен бастун, да не слънчаса...Рея...Малко преди обекта, я вземаме от магистралата, влиза в автобуса,хваща микрофона и почва да шляпа на английски- хелло, май найм Реа...дъра-бъра...И водача на нашата група я спира и почват да си говорят само двамата...Та интересното ми беше,когато видях как тази жена носи един албум със снимки на всички обекти от Древна Олимпия.И към всяка снимка има прозрачно фолио, на което по някакъв начин е показано как е изглеждало преди и сега.Спираме пред някоя арка и тя показва снимката-как изглежда сега,после добавя страничката с фолиото и вече се вижда, как е изглеждало това на времето- 4 век примерно.Камъни, арки,колони,бани,Олимпийски стадион (как са мерили навремето разстоянията).Стадиона бил дълъг 192 метра, което била мярката един стадии. Някой си древен грък навремето скачал 100 пъти изминал това разстояние и то станало мярка еталон...такива едни легенди...Мразя легендите.И понеже ги мразя и ги пропускам покрай ушите си,ще ви разкажа само една, която ми беше интересна и се заслушах-ама накрая.Сега сме в Древна Олимпия.Има там някакви дървета и добре че са те, иначе жегата е непоносима.Гледам много да не се отдалечавам от групата, защото времето ни е ограничено.Опитвам се да се кача на някой висок камък, за да снимам и в този момент започва да ми свири един от пазачите на обекта--- не може така да се качвам по хилядолетните камъни и каменни блокове, а на мен ми е интересно да усетя как са се чувствали древните гърци и философи, стояли по тези камъни и вперили погледи в чукарите насреща...Зевс, Хера,Артемида,Посейдон и там цялата свита от богове и богини.Спортовете,състезанията, които навремето са се провеждали там и т.н...Става 15 ч, обекта затваря, дават ни 40 минути време да се разходим из градчето до обекта, слизам надолу, разглеждам сувенирите,джунджурииките по сергиите, имаше и триизмерни картички,ресторантчета, много приятно градче ( има и ЖП гара, значи може да се дойде до тук и с влак, ама незнам от къде).Дори и името на градчето не запомних-толкова ме беше напекло.Качваме се в автобуса, още 100 км и сме в Каминиа-Kaminia.Та сега легендата,за която споменах.;Зевс и Хера. Хера била законната съпруга на Зевс.Но Зевс си имал и други тайни любовници.Бил се влюбил в една нимфа-ЙО.Обаче се притеснявал да не би Хера да разбере и да го накаже.Срещал се тайно с Йо и се забавлявали.Обаче Хера разбрала и го нахокала.Хера тръгнала да търси тази нимфа Йо, за да я накаже.Обаче дотогава Зевс превърнал Йо в крава и я пуснал да се спасява.Тя избягала.Но Хера продължавала да я търси.Но не знаела, че Йо е вече крава....И така се появило името Йоница.Оттам Юница- (дето сега по селата някои викат така на кравите)...Такива работи...
Селцето Каминиа е на брега на морето,хотела, в който сме е Посейдон ( да не се бърка със съседният хотел, който е Посейдон палас).Настаняваме се и аз тръгвам на разузнаване-по главният път през селото- има 2-3 автобусни спирки, където спира автобус, който отива в Патра.По натам има една църква, няколко таверни.много красиви вили- с градини,зелени морави,палми,кучета...През две къщи има пресечки за към морето- 50-100 метра и излиза на морето.От двете страни на тези пресечки също има много красиви вили.Но няма плаж.Ей-така- двора на вилата излиза на морето- по едни камъни и си в морето.Даже на няколко места хората си прекарали от къщите водопровод до морето с монтиран на него душ...излизат си от вилата, влизат си в морето, после излизат,мият се на душа и сядат на шезлонга в двора на къщата си- много яко наистина...И в далечината се вижда моста на Патра.Прибирам се в хотела,излизам на терасата и си поръчвам вечеря.Какво ли ще ядем тази вечер-определено пак ще е нещо непознато и трудно за представяне...Терасата на хотела е наддадена на метър над морето.Седя на кожено канапе,облегнат на кожени възглавнички, на масата запалена свещ, закътана в стъклен похлупак,гледам моста на Патра насреща,пуша цигара и тръскам в морето...И си чакам вечерята.В средата на терасата е разположен басейна на хотела.Той обаче се ползва само от 10 до 18 ч.Сутрин се почиства, а вечер гостите на хотела са излезли на терасата на вечеря и басейна не може да се ползва,а ние пристигаме след 18 ч, и си тръгваме на сутринта преди 8 ч.....Та избрал съм си Саганаки..В стаята на хотела имаше една папка с менюто на ресторанта, разгледах го преди да излезя.Какво ли е това...незнам,ама съм го чувал...И бира.Идва ми бирата и една чиния -почти празна.В средата едно парче,голямо колкото кутия от Витамин С...И до него парче лимон.Толкова.За 4,50 евро...Само саганакито...Отначало си помислих, че е препечена филийка, но като го опитах-приличаше на панирано сирене...Определено минава в категорията-Може и без него...На ти сега саганаки-( една година по същият начин се бях натресъл на Тзатзики в Солун...което се оказа не по-различно от салата Снежанка- така аз се запознавам с националната кухня,като попадам на неща,характерни за страната която посещавам).Та си викам да бях си похапнал за тези пари в едно от малките ресторантчета в селото...И аз вземам половината лимон, пускам си го в чашата , заливам го с бирата,отивам на бара на хотела, вземам си една сламка и така- бира в чаша с лимон и сламка.Много яко.За днес толкова.Нощувка, закуска на шведска маса.Един от групата отишъл на рецепцията и си взел каталог- жълти страници на Гърция-Greek Yellow Pages Online- с карти на цяла Гърция, разделени на 13 части ( по области)- доста подробни карти, щом като и това малко село Каминиа го има там.Голям каталог-400 страници, с телефони на всички автогари,пристанища,летища,интернет адреси...: www.xo.gr. Оле,искам и аз- отидох и аз и си поисках между другото-Първо си поисках това ,което се виждаше, а после попитах и за каталога...Жената ми го извади от един шкаф и ми го даде- безплатно.И така-последен ден на прибиране в България.Следват около 800 км път с почивки през три часа на същите места, на които почивахме на идване.Минаваме отново по моста на Патра,виждаме и селищата,пръснати от двете страни на Коринтският залив,хващаме по чукарите нагоре и всеки се унася в сладка дрямка.Следват тунелите,виадуктите и привечер сме в България.
Е,това е всичко.И понеже видеоклиповете, които са около час време още не са ми готови, линковете към тях ще пусна в някои от коментарите по-долу.