|
Закинтос- Перлата на Йонийско море.
***********
Когато хората пътуват от вътрешността на България към столицата в желание да напуснат, макар и за ден родината си, в търсене на място за почивка, те проспиват пътя до София.И така дори няма над какво да се замислят.Пътувам и аз.Заглеждам се през прозореца на автобуса.Впечатление правят запуснатите и изоставени къщи по селата, обраслите с бурени дворове, изоставените ниви,пущинака около пътя,обраслите с треви тротоари около къщите на селата, покрай които минава пътя за София.Но не за това ми е думата.Е, да тръгваме.Закъде ли? Опитайте се да познаете.Днес ще ви водя на остров Закинтос.И то ще ви заведа до места, които едва ли ще видите, ако следвате стъпките на организираното пътуване.Няма да ви пълня главите с история, най-много да ви спомена за една -две легенди.Тя,историята е много интересна, но живеем в света на интернет,където само с няколко кликвания,ще се доберете до нужната информация,както направих аз.Ще кажа само това, че остров Закинтос е бил опустошен до основи, след като оттам е минало едно страховито земетресение през 1953 година.Но сега,60 години по-късно природата, красотата и екзотиката са си казали думата .Отново са издигнати нови хотели,зеленина.
От този клип, намерен в интернет тръгна цялото пътуване- случайно намерен, хареса ми и реших,че това е мястото, което искам да видя:
http://varadinov.com/%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B4%D0%BE-%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%BE%D1%81-zakynthos-zante/
Пътувам организирано.Оставам три дена на острова, и един ден в Древна Олимпия и селцето Камини ( съвсем близо до Патра).Тръгваме от София към 20:30 часа вечерта на 27.август.Пътуваме през нощта, която я проспивам изцяло.Минаваме през планините, по чукарите, по които се вие магистралата А1 и Егнатия Одос (на гръцки: Εγνατία Οδός, Егнатия Одос, код: А2).Егнатия Одос е гръцкият превод на латинското Виа Егнация - името на древния римски път на Балканите, свързващ Бизантион с Драч.Общата дължина на тунелите в двете посоки около 100 км, през планината. Събуждам се точно в началото на моста Рио -Антирио при Патра.Не пропускам да го снимам . Мостът Рио-Антирио свързва Етолоакарнания с Пелопонес през Коринтския залив в Западна Гърция.Открит е на 7 август 2004 година. Има дължина 2880 метра, а в най-разтворената централна част разстоянието между пилоните е 560 метра. Широк е 27,2 метра и разполага с пешеходна и велосипедна зона за преминаване през него.Плащаме таксата, минаваме моста и пътешествието продължава.Пристигаме за обедният ферибот в селцето Килини, около 11:30 ч, по обед и имаме малко време да се разходим из селцето.Малък плаж, тихо, спокойно.После хващаме ферибота в 12:30 ч, за Закинтос.Билета ни е 6 евро в едната посока ( правят отстъпки за групи).Ферибота е достатъчно голям, има си 2-3 салона ( по-голям и по-малък), по един бар във всеки салон,канапета, масички, все едно сте в луксозен ресторант.Има си телефон с фонокарта,два стола за масаж,като в моловете.Ескалатор ви качва от входа до горният етаж. Има места, на които можете да гледате ТВ- филми, новини на гръцки.Пътуването е около час и десет минути ( губи се време в качване и слизане).И към 13:50 ч, вече сме на острова, настанили сме се в автобуса и се отправяме към хотелите.
Казвам, към хотелите, защото групата беше разделена на 3 части...Едната в хотел Диана ( мисля беше), точно в края на площада в Закинтос ( така се казва и главният град, където акустират фериботите).Другата група бяхме в хотел Ириа, а третата част от групата беше настанена в студиата в съседният курорт Лагана.Веднага след като разбрах, че има и група в Лагана, започнах да съжалявам, че не си бях избрал да бъда в тази част...Но това не означава, че лесно се отказвам от това, което съм си намислил...Мятам пътната чанта в стаята на хотела, слагам раницата на гърба и тръгвам да разглеждам острова...Нямаме вечеря,така че съм ограничен единственно от залеза на Слънцето и настъпването на мрака...което не се очертаваше да е скоро.Хващам по асфалтирания път в посока надясно от пристанището и докъдето стигна...След края на последните постройки не остава нищо за гледане.И тъкмо когато си мислех, че това наистина е така, видях на брега на морето едно малко захлупено барче,покрито със слама с няколко дървени столчета,една-две маси и нищо повече...Под сянката на една палма.И там наоколо видях нещо наистина интересно:-една дървена лодка, на пясъка,очевидно изоставена и не ставаща за нищо, освен...да бъде напълнена с куп с празни стъклени бутилки от алкохол,глинени съдове,бърдучета и морски раковини...И точно това имаше в нея.Много интересно.И още няколко други подобни творения на човешката и морска фантазия.Снимах с телефона всяко нещо там, което ми хареса. Не след дълго пътя завива рязко наляво и се отделя от брега.Точно там, на ъгъла се е сгушило едно малко параклисче.Заизкачвах се по баира нагоре виждайки отвисоко, че наоколо няма друг плаж, освен селището на брега на морето- малко по-нататък.Циливи.
http://www.feelgreece.com/bg/tsilivi
Вървя си по пътя и разглеждам вилите наоколо.И тъкмо когато реших да се отказвам и да се връщам,стигнах до едно магазинче вляво от пътя.Спрях се, взех си една бира и седнах малко да си почина под сянката на едно маслиново дръвче.И докато пия бирата,оглеждам скицата на острова ( която си бях нарисувал на ръка, гледайки картата в Интернет,преди да тръгна и на която съм си отбелязъл близките селища около Закинтос)и се чудя накъде да продължа, когато разбирам, че това Циливи било на още 2-3 км.Продължавам.Минавам по брега, покрай близките хотели, после малко по пътя стигам до Циливи, минавам през целият плаж.Много приятно място- няколко бара на брега на морето, множество басейни и много майки с деца, които пищят,радват се на морето и си играят на пясъка.И след края на плажа, стигам до едни скали, които в началото могат да бъдат минати, но после продължаването напред става навъзможно.Хващам един асфалтиран път нагоре, минавам покрай няколко вили и кокетни къщички,със зелени морави, екзотични растения ,цветя.Излизам на главният път и се ориентирам да се връщам...В едната посока дотук съм вървял около два часа, с малки почивки.Не ми се искаше да вървя и на обратно още толкова и реших да помахам на стоп...Повярвайте ми- това е най-глупавата идея,която може да ви хрумне.Със сигурност ще си останете само с махането ( ако това ще ви достави удоволствие).И вървя в посока към Закинтос по главният път и разглеждам Цивили откъм вътрешността.Минавам покрай една автобусна спирка и гледам, че има автобус за Закинтос, който трябва да мине след час време.Достатъчно, за да се поразходя още малко.И така до следващата спирка вървя и гледам- много добри хотели, много готини заведения, с едни канапета, с едни възглавнички и все покрай главният път.Стигам до следващата спирка и там пише, че след 40 минути ще има автобус...Тъкмо за по бира време.Отбивам се в най-близкото до спирката заведение, разполагам се на мекото канапе,облягам се на кожената възглавничка,поръчвам си една бира-Алфа, запалвам си една цигара, изпускам дима на тънка струя и се заглеждам в трафика по пътя-моторетки,младежи, прибиращи се от плажа,АТВ-та, велосипеди,коли- кипи усилен живот.След час слънцето ще залезе и каквото има да става там, ще става.Но докато това се случи, аз трябва да съм си в Закинтос.Дръпвам биричката бавно, допушвам си цигарата,грабвам си раничката и тръгвам за спирката.Идва автобуса, качвам се, казвам, че искам до центъра на Закинтос ( горе-долу се оправям с елементарните думички от бедният ми гръцки речник),плащам 1,60 евро и сядам.И след 5- 6 спирки, автобуса спира някъде в нищото пред една постройка и шофьора казва -това е спирката на Закинтос.Слизам аз и започвам да се оглеждам.И за да не изглеждам чак толкова тъп, тръгнах след другите пътници, които слязоха там, защото автобуса продължава за Лагана.Оказа се ,че това е автогарата на Закинтос,която е чак на върха над града...И оттам,през пътя, по една пътека, между къщите,улицата става по-широка и накрая слиза долу на площада на Закинтос.Вече е доволно тъмно, но щом дотук стигнах,остава само да се прибера в хотела.Не, деня още не е завършил- до полунощ има още време.
Прибирам се в хотела,един бърз душ,преобличам се за вечерните приключения,вземам си малко пари, 20 евро мисля,че са достатъчно и отново излизам.Вече се е стъмнило, всички са излезли навън.Оживените улици след залез слънце са две-едната е крайбрежната, а другата е на втора или трета линия навътре, успоредна на крайбрежната.Хотела Ириа беше този, в който аз бях :Yria Hotel,
Kapodistriou 4, Закинтос.).Намира се на първа линия по крайбрежният булевард, след площада вляво почти към края,докъдето са хотелите.
Та, минавам първо по улицата, която е във вътрешността-широка,права с много магазини-за дрехи, за сувенири, за чанти,ресторанти,сладкарници ( непременно да влезете в някоя сладкарница и да изядете една Фриганя ( φρυγανια γλυκο ).Ще запазите този спомен за много дълго време.Това е едно квадратно ,сочно,вкусно, добре сиропирано парче торта със топяща се в устата бяла сметана отгоре и полята със сладък ягодов сироп)...Поднася се с чаша вода.И струва 3 евро.Има къде да седнете, има какво да изпиете, има какво да видите.След края на тази улица, тръгвам да се връщам, но минавам по крайбрежната улица.Там решавам да седна да вечерям.Избирам си един ресторант под палмите, които са много добре и ефектно осветени,сядам и започвам да се оглеждам наоколо.На съседната маса са седнали двама мъже и си говорят.Надавам аз по едно ухо,защото ми стана интересно.Единият мъж се оказа грък ( част от персонала на ресторанта), а другият- българин.Ама си говорят на гръцки.И гъркът казва на другият какви думички знае на български.Изрежда-:-юрган, чаршаф, комшия...И на мен ми става смешно, защото всички тези думи са с турски произход...И после казва ( ама говори с гръцки акцент)- стабилизатор...Е, тук вече се засмях на глас...тази дума, как я запомнил-първо толкова дълга и второ няма нищо общо с кръчмарската му работа...И накрая казва -Лека нощ...Аз мълча и се подхилквам.И си мисля какво да му кажа като си тръгвам...Поръчвам си пица и бира.Аз такива неща ям, защото знам, че ги има навсякъде и са почти на една и съща цена.Вмествам се в рамките на 10 евро за вечеря.След като приключвам с вечерята,идва сервитьора и ми предлага да си избера десерт, който минава като бонус, за него не се плаща- диня,баклава ( това само схванах от 7-8 десерта, които ми изброи)- избирам си баклава...ммммм,разкошен вкус.Плащам си , тръгвам, минавам покрай този мъж и му казвам-Лека нощ...Той много се зарадва...Продължавам да се прибирам и когато стигнах до площада- там се задържах по-дълго,Нощтта отдавна се е спуснала, часът минава 23:15 ч,около площада е съсредоточен нощният живот-на всяка маса- по запалена свещ,барове и ресторанти около площада-пълни с народ,музика отвсякъде- много добри хитове,младежи се кефят на всичко-китайчета,италианци,американци, сърби, гърци,българи...В средата на площада един човек на изкуството седи и твори.Около него младежи и деца.Загледах се какво прави: Клиента ( дете,младеж или по-голямо хлапе ) седи мирно в профил, а човека го гледа и с една ножичка му изрязва профила на една черна хартия.И когато всичко е готово, отлепва черната хартия, показва му я, залепва я на една бяла хартия и му я дава...приликата с профила ( от главата до рамото) е уникална.Не запомних колко евро струва това. Избирам си едно заведение за последно питие, преди лягане, качвам се на вторият етаж ( то няма къде да се стъпи от компании).Вземам си един коктейл,който така и не го разбрах какъв беше-водна чаша,пълна догоре с лед,нещо слабоалкохолно вътре, сламка и ..за .9 евро...Това определено може да мине в категорията -Може и без него...Избирам си едно място, питам дали мога да седна и чувам едно-Сядай...Гледам- една компания от нашата група...Ама то в тъмното не можах да ги позная.Седнах, говорихме си кой къде е ходил,след като сме се настанили.Гледаме от високо живота по площада.То един барплот от край до край, запалени свещи, свеж вятър подухва,глъчка отвсякъде.Много ми хареса.Прибирам се след полунощ и си лягам.Следва ставане сутринта, закуска на шведска маса и целодневен круиз - от 9 до 16 ч,по вода-Сините пещери и залива Наваглио.
Дори и да съм на почивка, сутрин пак някой трябва да ме събуди, за да мога добре да закуся.Звъни ми телефона минутки, преди да отвори ресторанта.Ставам, обличам се и слизам долу.Традиционна континентална закуска-сок, кафе,саламчета,кашкавал,купички със сладко,мюсли,варени яйца,масло,няколко вида дребни сладки,кекс,пай,диня,халва.Все неща, които много си обичам, но не всеки ден мога да си похапвам.В 8 ч, се събираме на главната улица и се отправяме към пристанището.Качваме се на корабчето-аз се качвам на най-горната палуба, за да гледам отвисоко.Избирам си един ъгъл със сянка и се разполагам там.Голяма грешка е да се настаните на най-горната палуба, освен ако не искате цял ден да ви пече и духа едновременно.И една група от нашите се настанява около мен- и всеки гледа да е на сянка ( защото отгоре се пада едно такова,подобно на спойлер).И бабите се кефят, че са на високо и на сянка, а аз леко се подхилквам.На пристанището след нас се изсипват още 5 автобуса и всички се качват на борда.Долните палуби вече са заети, корабчето след малко тръгва, а на мен ми става все по-смешно.Защо ли?- Ами защото след като тръгва корабчето и сянката започва бързо да се мести,а слънцето все по-безмилостно да пече, защото вече няма зад кое да се крие...Толкова е просто...И бабите почват да се усещат,че не са заели правилните места...Пък по едно време като им се допуши...И като гледат, че никой покрай тях не пуши и като не могат да си запалят цигарите ( защото много яко духа...)...А аз бях седнал точно там, за да мога да снимам с камерата отплаването отвисоко...И после слизам на долната палуба-втора палуба е най-добре:-вътре има салон,бар,канапета, не духа и е сянка...Следва целодневно плаване.Когато минахме, покрай брега, докъдето аз бях ходил предната вечер...И споделих- никой не ми повярва.Почти 70 % от острова е скалист.Отвесни скали, високи по 100-200 метра са надвиснали страховито над морето.Отгоре по върховете им, зеленина-храсталаци, каменолюбиви видове.Спирахме на три места за по 40 минути- на едни заливчета за гмуркане и плуване.От кораба се носи приятна гръцка музика.Стигаме до залива Наваглио-там,където е кораба на корабокрушенците.Едно малко заливче със супер високи и страховити скали.Там вече имаше един кораб,нашият беше втори, след нас дойде и трети...А сега си представете три кораба, с по три палуби, с по 100 души на палуба, да се изсипят на този малък плаж.Е, хайде сега- половината са във водата, а другата половина на плажа- за минути целият плаж се изпълни с народ...А като спре корабчето,пуска котва.И като пусне металната пътека, за слизане... тя потъва във водата да кажем на нивото на коленете на средновисок човек...И аз седя и следя слизането на туристите от съседният кораб.Като нагазят във водата, и се намокрят до над коленете.Това ме накара да си прибера по-нависоко в дрехите по-ценните неща,които нося.Запретвам крачоли и слизам по пътеката.По трудноподвижните туристи, ги поемат двама мъже на края на пътеката...Седя на плажа там, гледам страховитите скали, и разглеждам кораба, който заседнал там някъде през октомври 1980 г. { Заливът на корабокрушенците Навагио}-
http://www.youtube.com/watch?v=VpyAZzFKNNo
Линка е примерен от интернет.
Едно ръждясало желязо,изгнило,подобие на кораб, надраскано с тебешир отвсякъде.Интересно е да се разходи човек из него, да се катери по борда му.По плажа има едни много красиви бели камъчета,от които си вземам за спомен няколко.Времето минава неусетно, свирката на кораба ни свири и всички поемаме обратно към борда му.Следва обратният път на връщане, минаваме покрай Сините пещери, определено си заслужава да бъдат видяни ( http://www.youtube.com/watch?v=_mvxDVDePII )- видеото е линк от интернет.
По пътя на връщане спираме на още едно място-приятно заливче за плуване и гмуркане и към 16 ч, следобяд отново сме на брега на Закинтос. Заставам на изхода на кораба, за да видя колко туристи е побрало...И като стигнах до 320 и се отказах да броя, защото при автобуса групата само мен чакаше..А и много малко още имаше да слизат.Отново сме в автобуса и отново на път за хотелите- кой от където е...Само че аз се бях нагласил да замина с групата за Лагана, за да разгледам и там.Никой нямаше против тази ми идея, стига да мога да се върна вечерта на Закинтос...Абе аз да ида, да видя, а пък ако ми хареса мога да остана...Кеф цена няма,ако можеш да си го позволиш,както казваше един запален турист.Речено-сторено.Тя нощувката си ми е в Закинтос, ама какво пречи да си платя и една на Лагана..А последният автобус за на обратно е към 19 ч...Рано ми се вижда.Пък и таксито от Лагана до Закинтос излизало към 13 евро.Имам време да мисля.И така вече съм в Лагана. { Laganas }. Питам водача,преди да си е заминал, в коя посока е плажа и къде е спирката на автобуса-казват ми, оставят ме там.А аз дори не погледнах къде точно ме оставят, та в случай,че реша да остана, да знам на сутринта къде да ги търся за поредният круиз.Групата си отива по студиата за нощувка,нашият автобус се връща в Закинтос и аз оставам сам-самичък насред Лагана...Е, да тръгваме, а?
Разбирам,че плажа е само напред и тръгвам натам.Първо минавам покрай една бензиностанция,следва голф игрище,малко по-надолу има и картинг писта,следват магазини за сувенири,за дрехи,за чанти,кафенета и супермаркет, един,два хотела и от там нататък до плажа само барове ,ресторанти, дискотеки и места за бързо хранене и сладолед-от двете страни на пътя,че и във вътрешните улици-хотели с басейни и музики около басейните.Супер много оживен курорт с младежки компании, които определено знаят как да се забавляват.И аниматори.За всичко е помислено.Сърби,италианци,руснаци,негри,американци.Ранен следобед е, а ми е интересно какво ли се случва тук след залез слънце.Стигам до плажа,оглеждам се на двете страни и поемам наляво.Шезлонгите са един до друг , едва ли не и в морето.Минавам между тях и виждам вече и първите барове на плажа.Харесвам си един по-голям и със сламен покрив.Тъкмо като за мен.Наоколо палми.Под сламеният покрив една голяма тонколона гърми световни хитове.Огледах менюто,избрах си пица и бира.Толкова-колкото да си похапна, да си почина и да се огледам наоколо.След това се разходих почти до края на плажа.Някъде,преди началото на скалите е мястото,над което прелитат самолетите,които кацат на острова.Летището е някъде там- между Лагана и Каламаки.На всеки 15-20 минути там каца или излита самолет.Пистата се вижда сравнително добре от Закинтос,като се изкачите на върха на хълма Бохали, в посока на замъка и погледнете от терасата,където е църквата и малкото заведения напред и надясно ( точно срещу вас,от другата страна на залива на Закинтос се пада Аргаси,след него е Василикос,а от другата страна на склона е Каламаки и Лагана).На Каламаки има Аква парк и като се качи човек там на водната пързалка и самолета прелита на 20-30 метра над него...И докато разгледах всичко това и Слънцето залезе.И след като реших, че тук ще е интересно да остана поне до полунощ и защото не ми се мъкнеше и раницата на гърба, реших да видя дали няма да мога да си намеря сам хотел, в който да мога да остана...В първият хотел, в който влизам, точно до двете дискотеки-хотел "Дива",си намирам стая за една вечер за 34 евро...Речено-сторено- оставам.Плащам си, отивам в стаята,мятам раницата на леглото, преобличам се,оглеждам какво има в стаята-ТВ,котлон,тиган и чаша... И излизам.Вече е минал 21 ч,заведенията започват да се пълнят, дискотеките отварят и започват да святкат рекламите и лампичките.Целият курорт се превръща в една голяма дискотека.
Минавам нагоре, надолу и не мога да си избера къде да отида, толкова е голям избора.Спирам се на едно заведение с един дълъг дървен барплот от край до край, с изглед към главната улица.Зяпам тийнейджърите,които сноват нагоре-надолу с моторетки и АТВ-та.Вземам си една пица,седя на този барплот и си похапвам бавно.Точно през пътя са две дискотеки една до друга- "Rescue" ( Спасение,спасявам- на български ) и "Zeros" .Аз знаех само за Rescue .Та седя и гледам какво се случва едновременно и пред двете дискотеки.Пред Zeros спира един джип, с логото на дискотеката.От него слиза младеж със видимо гипсиран крак и с две патерици.Като го гледам от разстоянието на което бях-от другата страна на пътя- наистина изглежда, като пострадал младеж с гипсиран крак....Да,ама Не.И ето какво се разиграва там след броени минути -:-младежа ходи насам-натам пред заведението,накуцвайки с двете патерици.И по едно време патериците му се подхлъзват и той пада на земята...Аз се загледах натам.Мислех, че наистина е паднал...Веднага един от другите младежи отива да му помага да се изправи.И тъкмо го е изправил на половина и аха, да стъпи на краката си...и падат едновременно и двамата...И това се повтаря още два пъти...Това ме накара да се загледам по-добре.И виждам, че това е една бутафория.Гипсовото покритие на крака му отгоре до долу може да се маха и да се слага.А петната от кръв, които видимо са върху бинта и гипса са...изкуственни ( даже дали не бяха и предварително изрязани и залепени...).Много ефектен скеч.След половин час това пак се повтаря...само че този път другият младеж го издебва ,навежда се и му издърпва патериците изпод ръцете му.Оня пада, претърколява се и другият отива да го изправя...Е, как да не се забавлява човек, да ги гледа.След още половин час, около входа на това заведение минава една малка група одърпани хлапета от малцинството.С тях имаше и две възрастни ,пак одърпани жени.И от заведението единият от персонала изважда един наръч тениски с рекламно лого и ги дава на хлапетата.И като се започна едно грабене,едно дърпане, една глъчка...Грабят хлапетата по 2-3 тениски и ги обличат една върху друга...Много интересно.Минавам на друг бар.Харесвам си един, на масите, на което имаше наргилета с по 5 накрайника.Искаше ми се да пуша, ама 5 евро за една доза ми се видя много.Останах само на бира.Виждам през пътя хора от нашата група, тръгнали на разходка и само ги питам, къде се събират за тръгване сутрин и пак си останах сам със бирата.И така от бар на бар, от бира на бира и стана време за същинската дискотека.отивам в Rescue.
Отвън по масите все още имаше места,сядам на една маса,вземам си един сок и се заглеждам по съседните маси.Младежите са много дружелюбни,усмихват ми се,някои от тях ми подават ръка за запознанство ...Много приятна обстановка.Минава по едно време сервитьора с една табла,на която са наредени няколко шота...И една компания,която го чака.И един младеж надъхан ще ги изпива на екс...Едно по едно на екс едно след друго-так-так, следващото-так-так, следващото.На третото взе да се задъхва...Четвърто,пето,шесто, седмо...СЕДЕМ шота на екс.
А в един от хотелите наоколо, с басейн, имаше промоция от полунощ до 3 ч...Всякакъв алкохол по едно евро...Там ходят да се напиват след полунощ компаниите-търкалят се по шезлонгите,влачат се по земята.
Влизам в дискотеката.Входа е безплатен, вътре е прохладно.Едва след полунощ започва да се пълни от жадни за купон младежки компании.Световни хитове,приятна обстановка.Какво друго му трябва на човек за една запомняща се почивка.И така- вече е 2 след полунощ и мисля, че толкова ми стига,прибирам се в хотела, наспивам се набързо, ставам,тръгвам, купувам си закуска и...българска кока кола-"сподели соса кола с"... и в уреченото време съм на мястото за тръгване.За днес ни предстои лов на костенурки от 9 до 12 на корабче в обикаляне на тази част на острова,където са костенурките Карета-карета.Видяхме ги още на малкото пристанище на Лагана,откъдето тръгват корабчетата.Едни големи и като си покажат главата над водата и всички пасажери на корабчетата въздишат доволни и бързат да снимат.Корабчето ни беше с прозрачно дъно.Имахме 2-3 спирки по заливите за гмуркане.Минахме покрай островчето Маратониси.И към 12 на обед се връщаме.И малко преди да акустираме и пак видяхма костенурките.Около нас имаше още две корабчета.Оградихме костенурката с корабчетата, за да могат всички да ги видим.И само гледам как двете корабчета са опасно наклонени на едната страна, защото всички туристи са стъпили на единият борд да гледат...Малко оставаше да се обърне корабчето...Прибираме се по хотелите към 13:30 ч...Твърде рано, за да се спи...ОООО,само какво си измислих.Оставям си багажа в хотела и айде пак навън...Минах през супермаркета, вземах си една кока-кола и 150 грама маслини без костилки и отидох да си взема велосипед под наем...Избрах си мястото,питах зе цената- 7 евро за три часа...Готово.Поискаха ми лична карта, записаха ме в кой съм хотел и в коя стая, дадоха ми заключващо устройство,избраха ми един велосипед с кошничка отзади ме пуснаха.Мятам колата и маслините в кошничката,яхвам велосипеда и ставам част от трафика.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
|
Ето как прекарах на о-в Закинтос
