|
|
| Тема |
 Как учите децата да споделят |
|
| Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
|
| Публикувано | 25.02.08 13:51 |
|
|
|
Общо взето моето дете е малко, все още не е особено "споделителен", но гледам има разни дечица, които си казват много повече от това, което аз разбирам от него. Може да е въпрос на характер, но може би родителите на тези деца да успяват повече да ги предразположат отколкото ние с баща му-него, примерно.
Аз самата не съм споделяла много с родителите си. Сега сякаш съм по-близка с тях, отколкото преди. Но помня, че майка ми много се притесняваше с мен-момиче, някъде отивам, с някой, пък не и обяснявам. Не че криех, а някак си ми беше...неудобно да спделям с нея. Дори да съм искала.
Повечето пренасяме съзнателно или не, (до известна степен) моделът на възпитание, който сме получили ние и върху нашите деца.
Не бих искала да е така в този аспект.
Просто ми се ще да съм "в крак" с това, което става в живота на детето ми.
На този етап си разказваме как ни минават дните-аз моя, той неговия., което е една стъпка напред, преди и това не ми казваше.
Ще съм благодарна на Вашите мнения/опит.
Думи, думи и нищо повечеРедактирано от Пъpпъл на 25.02.08 13:52.
| |
| |
| 
|
|
