|
|
| Тема |
 Re: да [re: Пъpпъл] |
|
| Автор |
DaCat (леко шашната) |
|
| Публикувано | 02.03.08 20:45 |
|
|
|
Синът ми е вече на 17 .
Започнах да говоря с него като с възрастен човек, когато беше на 4-5. С уважението на един човек към друг, а не с наставничеството на родител към дете. Мъжът ми е затворен и нищо не споделя и до момента, не исках и с детето да бъде така.
Доверието се гради много дълго време и малко по малко. Винаги съм се извинявала, когато съм виждала, че грешката е в мен, никога и за нищо не съм го лъгала, споделяла съм нещата, които съм сметнала за разбираеми за неговата възраст. Отделяла съм поне по час, час и половина на ден за разговор, майтап или игри заедно
Когато влезе във възрастта на влюбванията, утихна... Докато не го хванах на разговор за една моя нещастна любов от това време. Нямате представа как излезе от черупката си детето, просто да не повярваш! Поток от думи!
Искате ли да споделят, споделяйте и вие. Много познаване на детето се иска, докато се напипа точно проблема, после споделете вашия опит по съответната тема. Ще видите, че работи!
Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто - да го направиш
| |
| |
| 
|
|
