Съвет не мога да ти дам, съжалявам! Само разбиране, защото съм в същото положение. Е, мой син си има вече братче, ама от мен май няма да доживее такова. Но си говорим, вече с хипотетичното "ако". Ако имам друго бебе, ако живея с друг мъж, ако ... Той е на 8 сега. Подобни разговори ги провокирах аз преди време, с определена идея да го подготвя евентуално ако се наложи. Сега той чат-пат се присеща нещо по темата. Видимо е приел вече възможността да се появи друг мъж и да имам друго дете. Но ако вземе да стане, нямам идея как ще се чувства.

А ти защо мислиш, че детето няма от къде да му хрумне тази идея? Все пак, той не живее на остров само с теб. Гледа филмчета, четеш му приказки, играе с други деца. Братчетата и сестричетата са част от света около нас. А щом е на 4 не знам доколко е наясно за нуждата от мъжко участие поне в създаването, ако не в отглеждането.

За тъжното, на мен също ми е тъжно. И за него, че си няма другарче, и за мен, че няма да изпитам пак усещането да държа бебе. Но това е живота, кво да го правиш. Важното е да не показваш, че ситуацията по някакъв начин ощетява детето ти. Да не го съжаляваш, че "е самичко". В крайна сметка, дори и с татко, пак можеше да нямате второ. Просто го обичай с всичката любов която имаш. Пък не се знае, знае ли се. В днешно време и на 50 можеш да станеш майка, здраве да има само.

Аз съм си мислила за осиновяване, най-малкото все мога да дам нещо по-добро отколкото един дом за сираци. Но ... не съм уверена в себе си, не знам ще имам ли сили да се справя. А това не е пералня, да я върнеш. Отговорността е до гроб. Та затова не го и мисля вече, няма смисъл от химери. Поне за мен. Но се възхищавам на хората намерили тези сили.