Изключително си права в това, че настроенията на майката се предават и на детето, колкото и тя да НЕ го съзнава. Дочути от детето разговори на тази тема, подслушани тюхкания и обсъждания МОГАТ ДА НАВРЕДЯТ И ДА ЗАДЪЛБОЧАТ ПРОБЛЕМА. Точно заради това посъветвах майката да се опита да предаде на детето си усещането, че и без братче животът може да бъде прекрасен. Което си е самата истина. Както и без шоколад!

Моля, не се шокирайте пак от това с шоколада. Никой не може да ме убеди, че ценностната система на 4 годишно дете е толкова перфектно и правилно развита, че то вече може да направи ОГРОМНА разлика между липсата на братче и липсата на мечтана играчка. В този смисъл - какво да кажем за дете, което СИ ИМА братче и за него най-голямата трагедия е, че няма електрическа тротинетка например??? Мислите ли, че липсата на братче в първия случай В СЪЗНАНИЕТО на четиригодишника е по-силна от липсата на тротинетката във втория случай - сравнено КАТО ЕМОЦИЯ?

Сега ми идва на ум например, че моят син също няма ни братче, ни сестричка, и от време на време ми поставя такива изисквания и въпроси, естествено. Но, уверявам ви, МНОГО повече страда в моментите, в които го лишавам от компютър, отколкото в тези, когато се сети за проблема на "самотата" си. А си представям колко нещастен наистина щеше да бъде, ако около него всички угрижено си обсъждахме защо и как се е случило това, че няма как да имаме второ дете и колко сме отчаяни от това.

Редактирано от yниKaлнa на 12.02.08 09:10.