Така е, донякъде си права, но замисли се, че няма универсална ситуация, която да важи за всички хора.
Ако детето се чувства щастливо в яслата/градината, приятно му е да си играе с другите деца и ходи с желание и в същото време майката се чувства добре и пълноценна, когато се развива в професията си, то защо и двете страни да се измъчват и да се придържат към някаква формула, която била най-правилната за някой си друг.
Всеки трябва да си прецени за себе си какво ще избере, според това как детето приема градината/яслата и какво и коства на майката работенето или оставането вкъщи.
Но не съм съгласна, че заради детето трябва да жертва целия си личен живот и да започне да живее само заради него.