Защо мислиш, че всички жени, оставили децата си и тръгнали на работа поддържат " интелектуално ниво, свързано с обща култура, логическо мислене и пр. " Огромна част от тях кръстосват крака по офиси и целодневно се изказват по форумите в стил "на всяка манджа мерудия". Ако работата им беше толкова обществено значима и развиваща, нямаше да имат време за това. Като добавим и ниското заплащане, напълно неоправдано (и икономически и морално) ми се струва решението на тази крехка възраст да се подмята детето по обществени заведения.

Спорен е въпроса дали една майка, работеща 8-10 часа, домакинстваща в къщи още поне 2, би могла да помага в решаването на задачи по математика. Още по-малко вероятно е да има време за четене и развиване на общата си култура (тук влизат: театър, кино, концерти и т.н.)

Една майка, която има нагласата, че времето прекарано с детето и смачква самочувствието и я "затъпява', не би трябвало да се насилва да го прави. Избора е между "най-добро за детето" и "най-добро за мен" . Но нека не пропагандира неверни (безумно смешни) теории, а просто да си признае ....

Аз съм от другия лагер, опитах се да работя, но не мога изобщо да се концентрирам и вживея в работата. Постоянно ме гложди съвестта, че се занимавам с глупости, докато децата ми имат нужда от мен. Не мога да им осигурявам разнообразни и стимулиращи занимания (дори през уикенда), не общувам достатъчно с тях (общуват с баби, гледачки, лелки ит.н.) и съответно изпускам контрол над възпитанието и развитието им. Към всичко това се прибавя и цайтнота в който изпадам, когато някой се разболее.
Така качеството на живот ми се сгромолясва и ставам "смачкана", без самочувствие, без настроение и желание за каквото и да било (четене, театър, секс)

Без да ходя на работа знам и мога, чета и съм информирана, мога да водя разговори за качествени книги, много повече от мнозина работещи. Не мисля, че съм жертва, нито че завинаги съм си затворила пътя към професионално израстване. Ако бях неврохирург, виртуоз, незаменим в своята област и от мен зависи живота на хора, бих се върнала на работа. Но не виждам какво по-важно мога да "сътворя" сега, от това да се погрижа за децата си.