А някои не искат, защото в къщи с детето им се струва по-скучно, еднообразно, монотонно. Защото измамно им се струва, че кариерата е по-важна от семейството. За тези жени става дума.

Нека да сме на ясно с едно. Когато една жена е учила 7+5 (гимназия +университет) за да получи една определена работа и е работила (тук вече варира времето) същото за да се осъвършенства, мислиш ли че може да си позволи да загуби тази работа или да не се развива в професията си? Затъпяването при гледане на дете е пълно, комуникацията с памперсите може и да не прави впечатлени на жени, които по принцип повече не са правили през живота си, но на тези, които нормално смятат интеграли наум, памперсите наистина влияят зле.
И не ми обясявай,че майките тярвба да правят тая "жертва". Моята майка направи подобна, имаше две висши и безумно добра за времето си работа (трудна работа, която можеше да върши без проблем), в момента е домакинка в училище, просто защото не помни и не можа нищо друго. И да ти кажа, аз, като нейно дете, се чуствам гадно от мисълта, че е стигнала до това положение заради мен и сестра ми. Тя никога не ни е обвинявала, но аз се обвинявам, разбираш ли? И не искам МОИТЕ деца да се чустват така. Искам да имат майка със самочуствие, а не смачкано от памперсите същество. Искам да имат умна, можеща и знаеща майка, която може да им помогне по всеки един предмет в училище, примерно.

Това са словоблудства, разбира се, при нас този фактор се съчета с фактора "липса на пари", избор просто нямаше. А и, както споменах по-горе, на детето му харесва в яслата.

Но не смятам, че една майка тярвба да се откаже от всичко, което е постигнала заради детето си. Защото детето тярвба да бъде ЧАСТ от всичко, което е постигнала, а не единственото. Защото три години са много време, забравя се, затъпява се, особенно когато говориш само на бебешки... Дори и да се върнеш на същата рабпта след това, шансовете да я задържиш.. не са много големи...

С нокти и зъби до край своята чест отстоявай!
Не остарявай, Любов, моля те, не остарявай!