Съжалявам, че моят постиг не е удовлетворил очакванията ти Ню. Все пак струва си да се замислиш и ако имаш малко детенце да си останеш при него докато навърши три годинки.
Изпълни майчинския си дълг, бъди пълноценна майка. Порадвай се на майчинството си и остави малкото да ти се порадва на тебе. За раздялата има време, тя неминуемо идва един ден - рано или късно. Най-добре е да дойде навреме. И това време е детската градина.
Ако не ти звуча убедително, потърси специализирана литература по проблема, посъветвай се с психолози.
Аз самата съм изкарала ранното си детството си по ясли и пансиони. Имам смътни спомени как плача и как ми е зле.. Имам и няколко снимки, на които все съм просълзена или направо се дера от рев. Ако питаш майка ми в яслата съм се чувствала фантастично, лелките ме обожавали и даже съм наддала на тегло. Нима лицемерието на лелките и наднорменото тегло са критерий за щастие. Не, нямам хубави спомени. Като "тегля чертата" недостатъците засенчват плюсовете. Всъщност плюсовете са били в полза на майка ми и баща ми. За тяхното удобство и релакс.
Големият ми син беше също една година на ясла. Никак не исках да го давам, но бях принудена. Трябваше да работя. Няма по-кошмарна година в живота ми откакто съм майка. Вярвай ми. Ако държиш мога да ти разкажа с подробности. После в детската градина всичко тръгна по мед и масло. Просто му беше дошло времето за обществото, външния свят, приятелите. И болестите не бяха вече такова изпитание. Голямото дете боледува по леко.
Наскоро едни немски политик изкоментира, че източногерманците не се вписват добре в обществото поради тежкото си детство прекарано по детските заведения, далече от мама и семейството. Точно тези хора са днес онази маргинална част от обществото - отчаяните безработни, фпустранти, хора с психични откронения и криминогенни елементи. Така смята той. Това разбира се е манипулативно обобщение направено с предизборни цели, но в него има и зрънце истина.
Няма по-хубаво място за едно малко дете от родния дом, при родната майка, която го обича и иска. Супер е когато има и татко и батко и кака.
Семейният модел вече е много видоизменен в сравнение с този о тпреди 50 или дори отпреди 20 г. Хората живеят много разделени, отчуждени. Но това не пречи на бъдем добри майки и да посветим един, тъй кратък, период от живота си на малките съкровища. нали?