огромни тактични преговори и намеци, дядото реши да поеме ангажимента да я води и прибира от училище. Моята може да стои сама по час-два, а и ще увеличаваме по малко това време (щом картуна върви по телевизията - никой не й трябва). Понеже сме на аналогов телефон все още, смятаме да оставим един стар гсм в къщи с програмирани наши номера и тя само да ни кликва при нужда, а ние ще й се обаждаме.
За занималнята се двоумихме, но като видях помещението (намира се до нашия блок и беше отворено за ремонт)... какво да ти кажа - дори и сега, през лятото, беше мрачно вътре, един нисък таван, няколко много амортизирани чинове...и почти сме се отказали. Мисля си, че да ходи на занималня означава да е цял ден на училище, а това ще е доста уморително за нея ('щото вечер все пак ще преглеждаме какво са учили и като насложиш часовете...излиза близо 9 часов работен ден).
Другия вариант е частна занималня, което излиза около 120лв на месец (щото искат пари и за закуска), което мисля е излишно, щом дядото се наема.
Пък ако видя, че не успява да се оправи сама (и с наша помощ) винаги мога да я дам на занималнята.
Купихме тетрадки с тесни и широки редове и с квадратчета - водих я по различни книжарници за да си ги избира, а тя умря от гордост и кеф, че взима сама решенията за картинките по тетрадките; взехме цветни полу-прозрачни облекла (по писане един цвят, по математика - друг), пиромоливи (като се изхаби графита се вади и се слага отгоре и той избутва новата порция графит...уф, не знам как да го обясня) и няколко гуми (тук малко се сборихме, защото аз исках качествени гуми, които трият добре, а се оказа, че те са само бели за ужас на госпожицата). Чанта още не сме избирали - чакам изложението "всичко за ученика", което правят всяка година - дано направят и тази.
На 8-ми септември имаме родителска среща, на която ще ни дадат първата порция учебници и помагала, а останалите (за които учителката се колебаеше дали са безплатни или не) - на първия учебен ден.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите