с моята щерка ходихме и купихме раница
То си беше цяло събитие, защото аз изобщо не споделих с нея какви намерения имам. Бях набелязала един магазин с огромно разнообразие.
Влязохме и както очаквах очите й останаха по едни лигави барби раници. Ама толкова розови, че да му се додрайфа на човек. Да ме прощават тез дето си падат по цвета...
Заразглежда тя, пробва десетки, които й харесаха. Аз се усмихвам и съпреживявам вълнението й. По едно време й казах: "Миме познай аз ако бях сега първокласник каква раница бих искала?" И о, чудо, детето посочи точно раницата, която много харесах предния ден. Пробва и нея. И каза, че е по-удобна от всичките останали, които качва на раменете си. Аз стоя настрана и не се обаждам. "Ама това оранжево не ми харесва, няма ли синьо, или червено" Мацката извади различни цветове и дазайни раници с абсолютно същия гръб и презрамки, кака Мара си избра сама цвят и модел, платих и си тръгнахме доволни и двете.
Много се зарадвах, че детенце само усети разликите, а раницата която избра е с невероятно удобен гръб. Чак й завидях и другия месец си купувам и аз една такава раница, че и без това спортна чанта не ми стига да си побера сергийката.
Нямам как да ви покажа снимка на първата сериозна покупка на Мария.
Та така.
После ходихме със двете щерки и приятелят ми да се почерпим на Mc Donald. Беше наистина готино това което се случи. Така детето знае защо си е избрало точно таз раница, а аз съм отвсякъде доволна, че постъпи разумно.

Обаче следват други ужаси... но и с тях ще се справим. Късмет и успех на всички в нашето положение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите