От всички мнения прочетох само твойте и не знам дали някой друг е казвал същото, но...
Ти си виновна!
Повярвай ми, и аз често съм се карал с наш'те за дребни нещица и са се правили големи скандали защото съм се сопнал или съм ги обидил в гнева си, но намирам сили почти моментално да им се извиня ако видя, че грешката е в мен... В случая ти признаваш, че грешката е в теб - била си изнервена, баща ти те е упрекнал за нещо дребно за което иначе би си затворила очите и накрая си търсила на кой да си го изкараш и това е бил брат ти, който пък е рожденник и е логично да се ползва с по-голяма протекция в този ден... Може би не осъзнаваш, но ти си провалила рожденния ден на брат ти, празника на цялото семейство е отишъл по дяволите, защото не си преглътнала гнева си натрупан през миналите 1-2 дни.
В този момент според мен си постъпила адски грозно както го описваш... Вместо да се извиниш и да кажеш, че просто ти се е събрало в повече ти се инатиш като магаре на мост и то в един по-специален ден, какво очакваш? Да ти донесат вечеря от ресторанта и да ти се извинят, че баба ти е искала да поздрави брат ти за РД-то ли?
Може би трябва още сега да идеш и да се извиниш и на тримата... Казвам "може би", защото за мен, най-вероятно, вече би било твърде късно, защото ще изглежда точно като подмазване, но може да го направиш по друг начин... Да им се извиниш и да им кажеш, че искаш наказанията да си останат в сила, така ще си получиш урока, ще се сдобриш със семейството си и няма да излезне като подмазване. За мен лично това би бил най-правилни ход, но ти все пак ще си решиш сама...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите