Мило момиче, случват се такива неща в живота и то не много рядко. Чудо е, че при теб са се случили чак сега, значи наистина семейството ви е почти идеално...
На кого ли не изпушват нервите в един момент? Кой ли не изтървава думи в момент на яд и напрежение, които не отразяват ни най-малко мислите и чувствата му? И кой ли не съжалява после за това? Оттук нататък има два варианта на реакция, които зависят от самия човек - или да се извини /по-рядко срещано/, или да се нацупи още повече /защото се чувства виновен и не би искал да се коментира поведението му/. Това не зависи от възрастта, а от зрелостта и мъдростта...
Много добре те разбирам. Конфликтите между деца и родители са почти неизбежни, нужна е много дипломатичност и търпение от страна на вторите, а те не са в състояние винаги да ги проявят /причините са най-прозаични, като на първо място бих поставила хроничната преумора от ежедневието.../, нужно е обаче и известно разбиране от страна на първите, което те не са винаги склонни да прояват /понякога и не се сещат изобщо за тази възможност/.
Опитах се да се поставя в описаната ситуация - след работен ден /умора и напрежение/ тръгвате на ресторант /защото имате празник - значи няма мърдане, трябва да се отиде за се отбележи, нищо че, може би на тях не им се излиза от къщи/, викате такси /нерви докато го чакате/, таман сте го дочакали баба ви звъни /нерви, че го бавите долу, но няма начин, ако не се говори с нея, тя ще се обиди /, напрежението расте за всички и всички са вече наострени - в този момент и най-невинната отрицателна реплика може да предизвика пожар - както и е станало. И оттам неконтролираната реакция на майка ти да ти тресне вратата на асансьора и твоята - да се върнеш обратно вкъщи и последвалия разговор по джиесема, проведен също в състояние на нарастнал афект от двете страни... Всяка от вас се е барикадирала в собствения си бяс и усещане за нещо не съвсем редно като реакция. И оттук нататък, явно и двете сте по-склонни да действате по вариант втори /вж. по-горе/
Ядът към другата нараства лавинообразно - при нея се изразява в щурави приказки, при тебе - в щурави намерения. Целта е другата да бъде унижена, уязвена и наказана... Ядът, мило момиче, не е добър съветник. Ако майка ти все още не го е осъзнала на нейните години и развява знамето на родителството като единствен аргумент на своята правота, то на теб ти предстои да го научиш - животът е пред теб. Виж до какви последствия води една необмислено груба реакция - ти си потресена от майка си и си правиш дълбоки изводи от едното нищо, а тя - от теб, или поне така го декларира.
Боя се, че в случая иде реч за една чиста родителска манипулация, чиято цел е да те накара да се почувстваш виновна с две вини - твоята собствена и нейната. Вероятно за нея е въпрос на чест да не си признае своята, но дано да бъркам и дано след като размисли се сети, че този маниер не е най-добрият.
Колкото до брат ти - не си справедлива- той има право да бъде засегнат от тебе, защото ти си пренебрегнала неговия празник, че и на всичкото отгоре след вашия конфликт настроението е клоняло към нулата, предполагам.
Много дълго писах, но това е защото твоята тема ми е много близка - един път като майка и втори - като дъщеря. Така да се каже откривам себе си и в двете роли, да ти кажа честно - не е леко... Сещам се как навремето, скарани с майка ми по някакъв повод и аз обидена до смърт като тебе, излизах сутрин в 8 и се прибирах вечер след като тя заспи /наивно съм си мислела, че тя е спяла, сега вече знам, че не е било така/, стоях по градинките и учех за изпит - беше януарска сесия...Умирах от студ естествено, но инатът ми не позволяваше да се опитам да се разбера по човешки с нея. Сега ми е смешно и никога не бих постъпила така, но тогава беше въпрос да и ходя по нервите и да и натрия носа... После скандалът доби давност и сръдните се разтвориха във времето...
Сега имам син на твоята възраст -17г, съзнателно се опитвам да не му правя това, което ме е дразнело и обиждало, но със сигурност той не си дава сметка за тези ми усилия и вероятно ми намира кусури и има повод да не е доволен от мен. Това е нормално, понякога ми е мъчно и спирам упреците си към него в гърлото си и там става една горчива топка, която ме задушава, но си казвам, че това е естественият ход на нещата, децата растат и се откъсват от нас, постепенно се оформят като личности и характери, което не става без катаклизми във взаимоотношенията, и щом зависи от мен нещата да вървят по-гладко се опитвам да замълча в пиковия момент, а като се успокои топката вече можем да разговаряме нормално и да обсъдим проблема. И ефектът е много по-добър, повярвай, единствено преглъщането на думите в момент на яд е трудно, но се възпитава.
Та с всичко това искам да ти кажа, че нищо при вас не се е променило - тя те обича така както и ти я обичаш. Иначе не би писала тук...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.