Здрасти MoniT,
май единствено Jennifer ме разбра. Откъде ти хрумна, че ти приписвам менторски тон? За три годишно дете това е просто един абсурд. Аз съм го пробвала с моите тийнейджъри, затова и казвам - не става!
Просто се дивя на термина "дозиране" на нещата. Това ми беше въпроса. Можеш да предложиш всичко: балет, гимнастика, кукли, каквито смяташ, че са изпълнени или не със съответната култура и поведение, да демонстрираш интерес към определени книжки, с надеждата, че ще бъдат харесани, изобщо да се стараеш да бъдеш модел на поведение, и въпреки това не очаквай детето да те следва. Децата са си личности, в повечето случаи дори по-открити и по-честни в отношенията си от нас възрастните.
Винаги когато тръгвам да давам съвети на поотрасналата си вече щерка, се сещам как посрещах такива от майка ми. Това страшно помага ... Спестявам си поне половината от приготвените думи.
Просто трябва да си изживеят времето на принцеси, момента на компютърните игри (някои не го изживяват въобще), пълното отричне и протест срещу всички съществуващи норми и модели на поведение, и така докато ни настигнат в един момент ...
А бе имаше един страхотен филм със Стийв Мартин, доста старичък, но пък в някои аспекти вечен. Не знам как е заглавието на български, оригиналното е
"Parenthood". Препоръчвам го от все сърце на всички, които са в обувките на родители, пък и хлапетата ще го оценят.
А, и какво значи това "безполово" възпитание? Някаква нова теория във възпитанието ли? Слава Богу, че сме се поотгледали преди тази новост. Че тогава верно щеше да е зор да разпределим ролите, кой Снежанка, кой Батман.