Как успяваш да "дозираш" нещата? Аз не разбирам как мога да "дозирам" някакъв показан интерес от децата към определен модел на поведение, или към определна музика, или определен тип герои, играчки, модни аксесоари в момента .... Защо си доволна, че детето ти не се интересува от Барби? Това просто е една играчка. Ако си в чужбина знаеш, че не е проблем детето да се сдобие с красива кукла, която в никакъв случай няма да е компромис със чувството ти за естетика. А ако в един момент поиска такава кукла? Ти ще му я купиш, но нямам да си доволна, или няма да му я купиш за да си доволна? Нещо не схващам.
Децата менят интересите си и минават през различни периоди, докато открият себе си.
Всички сме минали по този път. Ние можем да направим доста със собствения си пример на поведение и разговори, с отношенията си един към друг в семейството, музикалните ни интереси, нещатата, които правим всички заедно през свободното време, през времето, което прекарваме само с тях и говорим за много неща. Но само толкова. Всяка забрана или менторски тон е грешка според мен. Защото обикновено има обратен ефект.
Интересното е, че не помнят даже някои свои увлечения. В началото на ранните си тийнеджърски години, дъщеря ми носеше тениски със стряскащи изображения, с размер достоен за баща й, даваше всичките си джобни за дискове с музика от която ни боляха ушите, дни наред ... полите бяха "табу", носеха се широки, безформени панталони с грозни големи джобове и скейта беше закрепен за ученическата й чанта денонощно. Т.е. отдавна беше минало времето на всички видове принцеси и Барбита. Споделяше с мен: "Грим! Никога няма да ме видиш намазана ...". Ами ... и това отшумя. Когато преди да заминем трябваше да прередим и разчистим всички дрехи, не можа да си познае "униформите".
Сега и трябват 2 часа за да се приготви за излизане и дрехите се купуват от магазини, които би избягвала преди като дявол от тамян с презрителното "Б-р-р-р, гледай к'ви барбешки боклуци ...". От онова време и остана май само стръвта към нестандартни спортове, но това са си само мои страхове, никога не и казвам: "Страх ме е, не ходи на сноу борд, или не се катери ... " Ама още си е принцесата на тати. Докога ли?