по въпроса за смъртта няма да вземам отношение. за мой късмет не ми се е налагало до сега поради лична причина да я обяснявам, имахме един период, в който коментираха "когато мама умре", "на еди-кой-си майката умряла", "майка ти ще умре" като обида на сестрата без осъзнаване, че тази майка е и нейна, който ми беше много неприятен, но след като преглътнах личния отенък и приех, че не е лично отношение, обсъждането беше чисто хипотетично без да съм сигурна, че нещо е стигнало наистина до ума и съзнанието...
това, по което искам да взема отношение, е ненаучното отношение на бащите към възпитанието на децата. аз чета доста и се опитвам всячески да прилагам наученото в общуването с децата. но съм до голяма степен доволна, че съпругът ми се отнася абсолютно инстинктивно към тях. не чете психологични и медицински изследвания, контактува с тях според настроението си и аз съм на мнение, че те имат нужда от това. децата са сензитивни същества, много добре и бързо се нагаждат към начина, по който околните общуват с тях. в началото много се ядосвах и често му правех забележки какво им казва и как реагира на редица техни прояви, но постепенно стигнах до заключението, че е здравословно за тях едно не съвсем издържано психологически, но добронамерено отношение от членове на семейството. така децата се научават да се нагаждат към "неправилно" от научна гледна точка отношение, но все пак такова не с цел да им навреди. не задълбавай толкова. важното е баща и да я обича и да контактува с нея, не да чете книгите и спазва всички правила препоръчани в тях.
надявам се, че сте имали весела коледа и да посрещнете новата година още по весело !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от миз на 29.12.04 08:31.