Купих си една много хубава книжка касаеща психологията на детското развитие. Страшно ми харесва как са обяснени повечето проблеми на децата от 1 до 7 годинки. Общо взето не е нещо ново, но на мен ми допада как е обяснено, още повече, че откривам отговори на много аспекти от поведението на детенцето описани и обяснени много добре. Разбирам и грешките които съм допускала от чисто неразбиране на детската психология. Определено смятам да се постарая да ги избягвам...Но ...опитвам се да накарам и таткото да прочете книжката. Той само кима и казва, "Да, добре", но знам, че няма да я прочете. Не е кой знае какво, но ние двамата заедно допускаме еднакви грешки. Той обаче се сърди като малко дете когато се опитам деликатно да му кажа, че това което казва или прави не е много възпитателно. Не става дума за сега когато съм прочела нещо, а по принцип. Имам в предвид, че до известна степен имаме малко разногласия относно методите на възпитание. Затова исках да бъде по-съпричастен и да прочете това, което са писали хората които се занимават именно с детската психология. Ее....ама на него не му е интересно, знам....в свободното време не му се чете точно това. Не искам да го прави само заради мен защото така не става. Да не говорим, че на бабите пък абсурд да им промениш начина по който реагират. В действителност се получава, че детето е възпитавано по различни начини от двамата родители и от бабите и дядовците. Не се ли получава тогава нещо като объркване? Как да разбере защо едно нещо може при единия, а при другия не...или защо мама реагира така, тати по друг начин баба по трети...

Вие как постигате консенсус относно този въпрос? Не може все пак детето да се гледа само от един родител. Мисля, че поне между майката и бащата трябва да има единомислие, не е ли така?

И още нещо искам да питам...всъщност това не е най-подходящия въпрос точно по време на такива весели празници, но....как обяснихте на малките деца какво е смъртта? Онзи ден готвих един заек и Моника пристига, вижда ме да го кълцам с ножа и казва: "Ауу, недей така да го режеш! То сега ще умре ли?" Не бях говорила с нея на тая тема, но тя все отнякъде е придобила някаква аморфна представа. Измислих някакво временно обяснение, че това "пиле" както обиди тя заека, не е истински, като този който мърда и , че това е "пиле за готвене" което си купуваме от магазина. Те се съгласи и това беше достатъчно за момента. Но след няколко дена видяхме една умряла котка на улицата. Мони я гледаше доста заинтересовано и дори дни след това се сещаше, че там е била умрялата котка. Усещам как скоро трябва да обяснявам какво е това да си умрял. Тоя въпрос е достатъчно неприятен и за възрастните, но за децата може да стане повод за труднопреодолим страх, ако не е представен подходящо за малко дете.

Вие как се справихте с това? Знам, че обикновено възрастните обясняват, че човек като умре, отива при звездите или нещо подобно...Това удовлетворява ли децата на първо време? Интересно ми е просто как реагираха децата ви когато бяха на 3 г?


Monika 11.12.2001

Bejb много ги обичам твоите теми.

Сега по същество:
Това е класика в жанра - всеки да "възпитава" деца, както той си знае, без оглед на това какво искат или не искат родителите. Сложих думата в кавички, защото като казвам всеки, включвам и бабите, а според мен не е тяхна работа да възпитават децата ни, макар и те с бясна готовност да се включват в заниманието. Ако бабата не пренебрегне поне три основни възпитателни принципа на родителите, съвсем ясно дефинирани за единица време, защо за бога е баба! Но това е пренебрежимо малък проблем, като се има превдид, че бабите рядко са с децата /или поне моите баби с моите деца/.

С бащата нещата стоят по друг начин. Ние също имаме несъвместимост в мненията и различия в реакциите. Аз съм по-мека и отстъпчива. Или поне съм склонна преди да гръмна и викна да изслушам мотивите на децата защо са извършили това или онова, а след това да взимам мерки. Баща им не пита и не иска да знае защо. Директно раздава правосъдие. Мен това ме дразни жестоко. И децата са усетили, че има пукнатини и се възползват от това. Ориентират се без грешка и всичко забелязват. Усещам ги как се нагласят спрямо мен и моите критерии, защото те определено са по-приемливи за тях. Баща им е абсолютно безкомпромисен. Не знам дали не е и защото те прекарват много повече време с мен, но не ги виждам да са объркани или реакциите им и мисленето им да е непоследователно или неопределено. Напротив, съвсем ясно са формулирани правилата и те точно знаят какво се иска и очаква от тях. Разликата е само в последствията. Сигурно е грешка тази тактика на "лошото и доброто ченге" /защото при нас така се получава на практика/, но не виждам някакви ужасни последствия върху децата.

Аз не знам ти какво имаш предвид под "един възпитава по един начин, друг по друг начин". Но все си мисля, че родителите все пак имат ясно формулирани основните принципи на възпитание, по които са постигнали пълно съгласие и оттам нататък разликите в постигането на целите са малки и несъществени. В такъв случай детето няма как да се обърка и да не може да разбере какво се иска от него.

За смъртта... При нас се случи така, че се наложи децата много отрано да се сблъскат с това. В един относително кратък период загубихме няколко много близки хора и аз нямаше как да не им обясня. Аз го правя на принципа на надстройване на информацията. Започвам с основното, после добавям инфо при друг удобен случай и така. Но като се има предвид колко хора починаха и как аз всеки път трябваше да обяснявам, а и всичко ставаше пред очите им, мога да кажа, че моите деца знаят за смъртта много повече от останалите деца на тяхната възраст, макар и това да не е мой избор. Обяснявам им по достъпен за тях начин. Явно съм успяла да го направя добре, защото те нямат някакъв нездрав ужас от смъртта. Тъгуват естествено, но знаят, че това се случва и че човек губи близки хора понякога. Използвам разказчетата за звездите и им внушавам, че любимите ни хора не ни изоставят, а продължават да са с нас, защто истински са ни обичали, а ние пазим спомена за тях и така пак сме заедно. То тази теория на мен ми помага да приема загубата, какво остава за тях. Не преекспонирам събитието, но и не ги лъжа, че нищо не се е случило. Във всеки случай няма начин дядо им да почине и аз да ги излъжа, че е заминал на дълга почивка например.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Редактирано от dara на 28.12.04 11:08.

Моля, напиши и коя е книгата, че напоследък се чувствам като един индианец, а вече сме на 4,5 години! Четох "изкуството да бъдеш родител", но там нещата са къде-къде в по-мек вариант на това, което сега ни сполита - крайни неотстъпчиви капризи, страшен "напук" с оня особен поглед в края на бялото на очите и изблици на агресия спрямо по-благите наоколо, които не се отбраняват достатъчно. А досега не сме имали такива проблеми ... Направо не знам! Усещам, че е редно да съм по-наясно относно реакцията си и тя не може да е спонтанната, има нужда да се отреагира правилно, но как?

Като се роди Терминатора, аз изядох Спок с кориците. Всъщност го бях прочел още преди да се роди, после вече го знаех наизуст. Всичко правех по тази книга. Настоявах жена ми, бабите, сестрите ни, всички около нас да се съобразяват стриктно с правилата. Никой да не разрешава нещо,което е било забранено, никой да не забранява разрешените неща, всеки да се съобразява с моите спокови зания, защото се е родил Принца- моя умен, хубав и добър син, който трябва да се развива съвършенно. Ясно ти става, че след 6 месеца бях вдигнал всички във въздуха, а след още 6 половината ми правила отидоха на кино. Лека полека взех да загрявам, че бабите много добре го гледат и няма начин да е другояче, защото са умни и добри, и му мислят доброто не по- малко от мен. Че жена ми не може да е моето второ аз и колкото и да иска, няма начин да бъде дори приблизително еднаква с мен във възпитанието на нашето слънце. И освен това, детето великолепно разбира разрешеното и забраненото, независимо че едни номера минават пред бабите, а други пред мен.
Според мене, това че сме различни помага, а не пречи във възпитанието. Така лапешорите разбират, че хората са различни. И че поведението (наказанието) му е в граници. Например: ако лапето счупи чиния един ще го накаже, а друг ще се опита да разбере дали е без да иска. Но че при всички положения ще последва наказание ако вземе да троши чинии нарочно. Разбира се говоря за случаите, когато възрастните не почнат да си правят напук.
Все още много обичам Спок. Но най- често от него цитирам това, че най- добре е човек да е естествен с децата си. Те при всички положения ще вземат най- доброто от нас

А за смъртта и за по сериозните въпроси поднасям кратка информация, с ъпдейт на всеки следващ път.
- дядо ти е звезда, ама най- ярката.
- е, да! Тъжно е.
- не може да се върне, но много ти се радва
- след много, много време всички ще станем звезди и ще падне страхотна игра
........

Ти си обяснила тая работа със заека повече от добре. Тоя си е за готвене. Друг е за гората, трети за зоологоческата градина... После, като поиска още инфо, снеси още малко.. Обясни само това, което може да разбере

ние с таткото общо взето почти не се разминаваме в методите и принципите си.

но общо взето аз съм лошата , аз ги юркам да прибират играчки, подреждат и т.н. както и ги гоня с лекарства, разтривки и т.н., но просто се прибирам няколко часа по-рано от таткото

допускаме грешки....естествено е, нашите методи се различават много, ама много от тези на бабите и се караме с тях. много рядко децата са при тях, и странното е, че децата ни се карат с бабите в наша защита и съответно бабите не ги искат.

за смъртта -

големия ни син някак си не прояви толкова голям интерес въпреки че като беше на около 4 години като почина любимият му дядо. той си е практичен по природа и повече се притеснява от войни в момента, което не му пречи да играе КС до забрава

дъщеричката ни, която е на 4 и 1/2 е много заинтересована от темата за смъртта. още миналата Коледа и обяснявах, че смъртта не е страшна, че човек като е много стар и уморен умира и се превръща в една светла звездичка. тя се сеща на няколко седмици веднъж и пита за умирането, мисля че много се страхува от това нещо, и затова и казвам, че ние няма да умрем сега, а някога като станем много много стари и много уморени. Притеснява ме, че често отваря тази тема, което ме навежда на мисълта, че не съм си свършила работата с обяснението

А за разни риби, пилета и т.н. не обръща особено внимание. обаче големия син е много жалостив и често отказва да яде месо, жал му е за животинките

Предколедно минахме по Витошка и имаше сакати, болни...дъщеря ни беше доста уплашена от един от тях и само за това приказваше, как се е случило, защо му е така, дали го боли...аз се опитах да обясна...но нещо не се справих

изобщо забеллязвам, че с щерката не се справям особено добре, а така много се старая.....

При нас разликите с бабите се основават на факта, че при баба и всичко и е позволено. Баба и прави така "Добре, добре, само спри да плачеш" и и разрешава. И много добре разбирам защо прави така, но така и прави "мечешка услуга". На мен ми коства много нерви да си отстоя позицията като родител понякога и да не разреша това което съм забранила веднъж. Но всяко следващо "постижение" при баба и постигнато с рев разбива това което се опитвам да постигна, а именно да я науча, че не всичко което пожелае може да се осъществи, а истериите и изобщо няма да помогнат. В действителност тя се окуражава от това, че баба и и разрешава само за да не плаче. До такава степен се е специализирала, че още преди да започне със същинския рев заема физиономия "плачещото пате" и чак след това започва с рева. И веднага започва да се жалва "оох, избърши ми капкитеееее" - т.е . сълзите, които естествено липсват при тоя вид плач. Ако аз не се трогна, тя сама отива, вади кърпи от шкафа и започва драматично си бърше въображаемите сълзи и сополи, като нарежда "не мога да спра".....понеже знае, че ще я увещавам да спре да плаче....Понякога тоя театър ми е смешен, но само ако спре дотук и не премине в истинска истерия което вече е в състояние да ме изкара и мен извън кожата.

Татко и пък се ядосва на неща които според мен не са кой знае какво и обратно, аз се ядосвам на друго, което според него не е кой знае какво. И съответно реакциите ни са такива.

Струва ми се, че той , както и аз донякъде просто не сме наясно за причините поради които тя реагира така бурно за някой неща. Например той, както и самата аз както понякога се улавям едва ли не си мисля, че тя го прави нарочно, иска да се наложи само за да стане това което иска. На пръв поглед изглежда така, но всъщност причината която я кара да се държи по този начин не ми е непозната. В действителност на никой човек не му е приятно да се подчинява безпрекословно на друг било то и родител. Още повече, че тя е в такава възраст когато има илюзорната представа, че всичко може сама и е Голяма_Кака. Представих се аз на нейно място и веднага ми стана неприятен начина по който се опитваме с баща и да я подчиним на нашата воля. Малко е смешно да го проумявам това едва сега, направо ме е срам да си призная, че от известно време съм се съсредоточила върху това да не и позволя да ми се "качи на главата". Един вид, чисто и просто гледам да браня родителския си авторитет. Едва сега се поставих самата аз на нейно място, като се опитвам да погледна през очите на детето. Защото разликата очевидно е огромна. Разбирам сега, че не това е начина. Не да се опитвам просто да се наложа, защото....аз майка ли съм или лукова глава...

Това важи с двойна сила за таткото. За него е учудващо "откъде се пръкна такъв инат" след като той е бил кротко дете. И смята, че това поведение трябва да се наказва по-строго отколкото го правя аз. А както казах от друга страна баба и е крайно мекушава като възпитател и дори на шамара който си позволи да и лепне Моника отвърна с ...."Благодаря!" Обяснявам и, че 3 годишно дете не разбира иронията и начина е крайно неуместен, но....скоро след това станах свидетел на същата сцена.

И най-гадното е, че понякога откривам у себе си следи от възпитателните подходи на майка ми и баща ми които никога не съм харесвала и сега смятам за грешни ...

След като не искам тя да се държи по определен начин, трябва да се науча и самата аз да не реагирам така. Какво се изненадвам, че крушата не е паднала по-далече от дървото. Това ми беше много неприятно напомнено преди няколко дена когато с баща ми се скарахме доста бурно и мъжа ми макар, че ме защити, каза, че всъщност сега разбирал на кого приличам в начина си на спорене... Стана ми много гадно защото точно тази черта най-много мразя в баща ми....


Monika 11.12.2001

Редактирано от bejb на 28.12.04 17:55.

Според мен не че не се справяш с дъщеричката, ами тя е по- се впечатлява от тези неща. И аз забелязах, че Мони много се вълнуваше от тази умряла котка и затова се замислих как точно да и обясня. Но това със звездичките наистина звучи добре. Едно, че се виждат на небето, друго, че голяма част от родитерлите го обясняват така и има известно единогласие по темата :)


Monika 11.12.2001

аз не обичам много книги в които се дават конкретни съвети за родителите (нямам в предвид Спок а по принцип).

'Ако стане така - направете едикакси или кажете едикакво си', 'не е добре да казвате това защото ще стане така' и др.

Според мен идеята е ние като родители да разберем защо детето се държи по определен начин и тогава да реагираме по естествен за нас начин. Проблема обаче е, че повечето пъти само си мислим, че знаем причината и сме толкова убедени, че не ни се иска дори да допуснем друга възможност.

Затова много мразя някой като ми каже "Еее, едно време хората да не са си гледали децата по книги" Вярно не са. И затова съм убедена, че са допускали грешки от погрешно тълкуване. Но всичко зависи от начина на живот който са водили хората. Ако имаш не едно ами 8 деца, ако цял ден се трепеш да им осигуриш какво да ядат...едва ли ще се замислиш много кой точно възпитателен подход да избереш.
Но това е друга тема. Всичко зависи от конкретната ситуация в която се намираме и какви са приоритетите ни.

Но да си довърша това което имах в предвид..:) Детето носи темперамента в себе си от самото раждане, но благодарение на преживяванията си, добри и лоши, то се оформя като конкретна личност с индивидуални психологически характеристики. И това ми звучи доста стряскащо, защото като си представя, че всеки един детайл, всяка една малка или на вид незначителна случка изгражда бъдещата личност. При това според съвременните теории първите няколко години на детето са решаващи. Това са основите в/у които се гради всичко останало...


Не би било кой знае колко притеснително, ако не вземем в предвид, че в зависимост от темперамента си в някой случаи децата развиват трайни комплекси или още по-лошо - психически травми, които им оставят за цял живот.

Аз май прекалих с черногледството.. Днес май не ми е ден:(


Monika 11.12.2001

E, аз го премам, не като черногледство, а просто като разъждаване по въпроса. Теоретични модели, демек, правим с теб, дали и как им се отразяват на малките хишници различното държание на мама и татко. Чесно, не мисля, че детайлите са толкова важни. Тоест не, важи са, но бебока е наясно че бабата разрешава едно, по- големият авторитет - таткото го рарешава само в определени случаи, а най- вери биг бос - маман, съвсем го забранява. И то е наясно кога може да го прави това нещо (например ядене на сладолед през зимата или игра със стъклени фигурки) и че то не е от баш разрешените неща. Детето не се обърква. Всичко му е ясно. Надвесването от балкона е жестоко забранено, защото не го дават баба, мама, татко, батко, абе никой не го дава, значи е нещо страшно. Но виж играта с водата в кухнята може да мине при някои положения.
Вече имам още едно, по- малко Терминаторче и за него не съм дал нито една инструкция на бабите. Аз, наистина, съм късметлия с тях(с бабите), но искам да кажа, че вече не държа всички да копират моето поведение спрямо детето. Бих забранявал само откровенни тъпотии, като плашене или бой. И то пак зависи.

Книгата се казва "Психология на детското развитие"

за родители на деца от една до седем години


включва няколко глави:

Закони на детското развитие
1. Кризата на 3тата година
2. Във "Възрастта на грацията"
3. Склонността за подражание
4. Детските въпроси
5. Полът у детето
6. Играта на детето

Светът през погледа на детето
1. Страховете на детето
2. Детското разбиране за смъртта
3. Братската ревност
4. Детската агресия

Лабиринти на възпитанито
1. Любовта на майката към детето
2. Бащи и деца
3. Ранни прояви на надареност
4. Стил на възпитание и неговото отражение в/у развитието на детето


не съм написала отделните теми на точките в главите, но мисля, че това е достатъчно.

цена 6 лв.;)


Monika 11.12.2001