Лени, извинявай, че се намесвам, ама побратимяването с какво ще помогне да се предпазят децата ни занапред? Или може би трябва да се побратимим с всички, които биха помогнали на деца в такава ситуация?
Не би ли трябвало да се запитаме НИЕ какво правим за децата си? Аз лично след случката си дадох сметка, че АЗ трябва да говоря на детето си какво да прави в подобна ситуация (недай Боже!). И всъщност като се замислиш - всичко това не трябва да бъде като една лекция, еднократно наливане на ум, а нещо постоянно изработвано. Ей това ми е учудването - Защо не учим и не учат децата ни на нещата от живота, а ги поставяме в някакви клишета и после се питаме как така не са се справили?