Събрано от мнения на други, мъдри хора:

- юзер: Събори се мост. Инженерът, отговорен за строежа, беше осъден на смърт и убит. (Тогава комунистите считаха подобни случаи за саботаж.) В Щатите, работейки проектантска работа, веднага ми направи впечатление, че никой не търсеше виновника. Търсеше се ПРИЧИНАТА! Един път открие ли се причината, отстраняваше се и се взимаха мерки повече никога да не се повтаря. Та, търсенето на вина, трябва да се превърне в търсенето на причината и нейното отстраняване.

- Ген. Борисов: няма мантинели.
- юзер: В случая липсата на предпазни релси може да не е първопричината, но можеше да задържи автобуса на пътя.

- юзер: Че държавата нямала пари, не е извинение: нещата трябва да се правят или както трябва, или да не се правят изобщо.

- юзер: Винаги се намира изкупителна жертва. Къде е тогава истинският виновен? Между двете понятия има огромна разлика. За съжаление, търсим наистина изкупителна жертва. Това обаче е е бягане от истината. Истинският виновник в случая е държавата - следователно, виновни сме ние. Защото сме се сврели в черупките си и само гледаме от страни и коментираме. И никакво действие. Пълна пасивност.

- юзер: Малкото, което трябва, е от пасивност да преминеш в активност. Да създадеш организация за борба с тия работи. Да напълниш организацията с хора. Всички да търсим отговорност, да демонстрираме, да създадем фонд и да съдим правителството за всяка допусната немарливост, да искаме оставки, да събираме подписи. Така е на запад. И тук така ще стане. Трябва време да мине.

- юзер: На тази държава все такива работи се случват и ще продължат, докато управлението не бъде поето от свестни хора. Не че в други държави не се случват - но там става случайно, докато тук, ако нищо не се случи, това е случайно! Защото всичките условия са налице за случване.
* В Америка деца се превозват в специални автобуси за деца. Подсилени са отвсякъде, имат допълнителна врата за евакуация, както и няколко от прозорците от двете страни се отварят лесно, пак само при нужда на евакуация.
* Когато пътуват САМО деца, задължително се превозват САМО в автобуси за деца. Докато и тук не бъде направено всичко възможно за предотвратяване на нещастия с децата, държавата ще бъде виновна.
* По време на отиване и връщане от училище, по всички улици и булеварди в близост с училищата задължителната скорост е намалена до 30 км/ч. Дори при тази скорост по всички пресечки има доброволци, които спират движението, докато детето или децата пресичат улицата или булеварда.

- Аз: сега, кой е виновен и какво да се прави (вечните славянски въпроси). Заподозрени: шофьор (явно не е карал с 30 км/ч), хора от сръбското управление по пътищата (непоставили мантинели), шеф на фирмата-превозвач (допуснал опасно нощно каране), организатор (учителят, подписал договора с туроператора и носещ обща отговорност), организатор-2 (този, който е координирал групата - къде и кога да ходи); директор (неспазил изискванията на МОН), шеф от МОН (ненаписал наредба за това, с какви автобуси да се возят деца), 12 бр. родители (пуснали децата с вяра в изброените дотук), оцелели възрастни (тук не е много ясно: колко бр. възрастни се събират на един автобусен покрив, за да вадят деца - може би не повече от 2-ма - 3-ма около отвора); производител на въже (скъсало се в най-важния момент, поради което едно от децата изчезна); конструктор на автобус (непредвидил екстремна ситуация); купувач на такъв автобус (със сигурност купен на старо); и още много виновни.

Направо имам чувството, че ... случилото се е било неизбежно. Нека търсим и причините, траурът вече измина, за да не се повтаря и да не става неизбежно.

Agent of Change