|
Вече не знам как да започна...И с кой да споделя...но тези хора определено не са добре, а най-лошото е че точно на мен са родители..
Значи накратко...абсолютно БЕЗ да искам разлях върху бюрото си прясно мляко...разбира се, веднага изчистих до колкото можах, но някои учебници залепнаха...и страниците също...при което баща ми се събужда и влиза в стаята ми...и като видя изпадна в истерия. Опитах се на БЪЛГАРСКИ език да обясня, че не съм го направила нарочно...какъв щеше да е смисъла от това? Но той дори не ме изслуша. Започна да крещи...но за какво крещене става въпрос...Майка ми пък за пореден път ми доказа колко ме обича с думите си, които ме нараняват повече от всичко...Никога не ме е боляло така, както когато страдам благодарение на родителите ми.
Току що отново го чух..."мърла"...
Нещо подобно се случи на края на учебния срок...Много добре знаеха резултатите ми - не бяха отлични, но все пак прилични за ученичка в 9 клас...но не...майка ми не спря цяла вечер да ми повтаря каква съм била - луда, ненормална, изчадие от Ада...с какво Господ я бил наказал да има дъщеря като мен...която освен, че е лесбийка е и наркоманка...И това от майка ми...На сутринта, когато любимия ми баща се прибра от работа...още 3 часа опяване как съм си била провалила бъдещето...и какво ли още не...
Не знам какво им става...само ме обиждат...дори баща ми наскоро ме удари...а не го беше правил от година и нещо...майка ми винаги се е държала добре с мен...когато е имало защо ми се е карала, разбира се, като всяка майка..но вече е непоносимо. Не се задържам вкъщи особено много..защото не мога да понасям всичко това, което те ми причиняват...Мислех, че нещата ще се оправят...Започна 2рия срок...изкарах добри оценки като за начало...уж се зарадваха...но това, което се случи тази сутрин...отново ме накара да се замисля...Току що майка ми дойде и ми заяви, че съм й съсипала целия живот...
Кълна се, не зная към кого да се обърна...Приятели - бол, но се съмнявам да ме разберат и да успеят да ми дъдат съвет...Не че "изповедта" ми пред непознати е най-подходящото решение, но честно казано не се сещам за друго...Единственото което искам сега е да стана на 18 и да се разкарам от нас...ако зависеше от мен щях да го направя още сега..за да не съсипвам ничий живот...за да не чувам постоянно "мърла, изрод...." и пр....Толкова съм объркана....имам чувството, че някакъв дявол се е вселил в тях....
Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите.
|
Отново ще ви позанимавам с моите родители...
