Каке, направо ме разби с тази тема... Чета какви лудории сте вършили всичките, и като нахлуват едни спомени...
Например за първата цигара - във втори клас бях, срещу трети, на гости на баба и дядо през лятната ваканция в Елхово. Бай Кольо комшиата, понеже нямаше друга работа, почна да ме задява дали съм мъж. А аз, засегнат ли ме на тема мъжественост - страшен ставам, и естествено - Мъж съм дядо Кольо, на 9 години съм, ама съм МЪЖ, ама-хаа! А стареца продължава - Абе я като си мъж дръпни тук една цигара. Озърнах се аз дали не гледат баба и дядо отнякъде с голямата тояга, взех си една цигарка от кутията, дядо Кольо ми поднесе огънче, и - стана тя каквато стана... Ама така е - "Слънце" без филтър е това, не суперлайт, тинтири минтири - от две дърпания два дни ми държа влага. И ме избиваше на кашлица
Или пък унищожаването на всякакви шоколадови вкусотии... Със сестра ми бяхме се специализирали в изяждането на шоколади, шоколадови бонбони и прочие вкусотии без да се усеща, че в кутията или опаковката е останал само въздух. Който се интересува - давам безплатни консултации в тази област.
Или пък зимните изпълнения в стил "Студено ми е на дупето" Що пижами скапахме така - слагахме ги да се греят на печката, за да ни е топло после на дупетата - ама пусто от това топлене такива дупки зейваха баш на местото на дупето Че даже един-два пъти и до огнени ефекти се стигаше...
Или пък редовния изход от финансовата криза в детския бюджет Родителите ни бяха ни донесли по една касичка от тогавашната ГДР - много сладки - като консервна кутия от по-големичките, с по един процеп отдолу и с весели картинки. И като закъсахме - касичките се обръщаха и аз като батко с часове си играех да изсипвам монетите една по една - защото касичките не можеха да се отварят (освен като консервена кутия) и трябваше монета по монета да се изсипва съдържанието им през процепа, а за банкнотките сестра ми като по-умничка беше намерила и съответния уред - пинсетата за вежди на майка ни
А за торбата с белите да не отварям дума, то не са гумени паячета, не са дъвки с пружина, дето те цапва по пръста като си дръпнеш дъвката, не са светещи очи, не са запалки, дето ти пречупват цигарата - какво ли няма там.
Ех, кога ли ще им дойде пак времето на всички тия реквизити за бели - че потомството ако е по-кротко от татко си, така ще има да сбират прах тия джаджи Дали пък да не направя един търг за джунджурии за весели бели?

Животът е хубав - изживей го докрая!