|
Тема |
Белите |
|
Автор |
kakata (от Тобосо) |
|
Публикувано | 06.08.02 17:56 |
|
|
Неотменна част от детството и една от най-приятните за спомняне.
Един от най-ярките ми спомени е един зноен летен следобед, когато с брат ми решихме да напием петела за да го видим какво ще прави. Петелът, обаче, отказа да яде напоения с ракия хляб и затова решихме да преминем през по-директни методи за впиянчаването му- като му наливаме ракия през човката.
По време на операцията пристигна разлютената баба и ние като топки отхвърчахме през оградата. Бягайки на зиг-заг из кукурузената нива чувахме крясъците й. После не се прибрахме до късно, защото ни беше страх, че петелът е сдал. Но не беше, жив и здрав и все така зъл.
|
| |
|
|
|