го направих и аз. Много добре помня как стана, въпреки че едва ли съм била на повече от три. Един много студен зимен ден си стоя при баба в Кнежа, печката бумти, натъпкана с дърва. Тя трябва да отиде да вземе храната ми от детската кухня, обаче й беше жал да ме извежда по студа и със сто заръки : Не пипай печката, не пипай ножицата, не излизай, играй си там с куклата изтърча навън. Нещо се позабави и аз реших да се подстрижа. Хванах ножицата и започнах да кръцкам всеки кичур, който ми е достъпен. За да не правя боклук, отворих вратичката на печката и хвърлях там отрязаната коса.
Баба си дойде и още от двора ободряващо подвикваше: Я, да видим какво носи баба на момичето! Като отвори вратата и ме видя, изпищя и изпусна и съдинки и хляб, и всичко. После ми върза една забрадка, да не се плашил дядо като си дойде за обяд. А като разбра, че съм хвърлила косите в печката я заболя сърцето и пи разни лекарства.
След обед дядо ме заведе при бръснаря и се снабдих с чудо прическа- нула номер посред зима.

Дъщеря ми фризира само куклите, сега всички барбита са с прически на затворнички от руски лагер.