Имахме опитно поле, ама такова хубаво, подредено, че чак и по телевизията идваха да го снимат. А учителката ни една знойна селянка (аз съм си селянче) решава да повери на мен окопаването на най-ценното й поле (метър на метър) с памук.
Горда че първа съм свършила поставената ми задача, я викам и тя пристига поклащайки се. В момента който ми погледна полето зарева и занарежда (Не се майтапя верон ревеше като бабичка на гробище).
"Ох .....(името ми).... какво си направила ма, как така си могла ...(името ми) ...ма всичкият ми памук да изкопаш, ох ...(името ми) ... откъде семе ще взема сега и т.н и т.н. Аз ревнах, какво им оставаше да правя. Тя хванала в ръце няколко стръкчета и нарежда.