Имах един учител по български език в началното училище лека му пръст че го споменавам. Един здрав българин със едни рунтави вежди. Живееше много близко до училището дали имаше 200 метра, но винаги изваше с колата на работа. Улицата му беше с обратен наклон към училището и зимата събираше момчетата да му бутат старият москвич - после тези които са бутали не ги изпитваше - изяждах се от яд, че ен съм момче да бутам и аз.


Учителят ни по математика пък не знам защо ни водеше на разходка в гората. Имаше една тънка пръчка на края с гилза, та с нея така почукваше по главата. Застане зад тебе и като напишеш грешен отговор - дрън по главата. И не спира докато не напишеш вярното.
Мен не ме е дрънкал, защото бях дяволче. С баща ми играеха всяка вечер карти и аз преглеждах задачките и която не знаех карах татко да ми я обясни. Той да не изгубе авторитета си прид мене, я записваше на лист и я вземаше с него - посел на другата сутрин на закуска ми я обясняваше.(Така и не се издадох, че знам за тези му хитрувания)
Откроних се малко де, та математика ан една разходка надушил 3момчета че са пушили. Прибираме се той ги строява пред черната дъска - проведе разпита набързо и показаха цигарите. Той хваща цигарата и я дава на първият да я изяде - той отказва и като го почна с пръчката по клавата, по ръцете абе където свари онези другите викаха "Другарю дай ние ще ядем", даде им на тях да ядадт и като ги подбра и тях на бой.
Сега си захласвам от смях като се сещам. Тези тримата така и не пропушиха.



После в техникума по френски учителя ни беше голям образ.
Дали имаше 50кг с мокри дрехи - дъщеря ми беше в мойта паралелка и ние бяхме "избранниците", на които преподаваше. Няма да забравя как ученичка от горен курс е предупреди, че каквато е първата оценка, тя ще е и в дипломата. Та първото ми изпитване при него беше на някакъв урок с телефон. Идва образа в клас с два телефона играчки, ама от тези модерните за тогава с кабел свързани( имахме някакъв диалог дето си го бях написала на листче). Хваща едно бюро и стол и изнася отвън в коридора. Пита за желаещ за излезе навън, при което аз само дето не си откъснах ръката от протягане, така де този отвън нямаше да го изпитат. да ама "Другаря" ми каза да съм излязла да седна на бюрото при телефона. Проклинах си младините късмета и изхвърлената монета от 10 стотинки през прозореца ( така правехме да ен ни изпитват).
Излезам, сядам а той сяда на моето място на първият чин - отвън изкара дъщеря си. Аз сложих крак върху крак и извадих листчето на коляното.
Чета си от листчето, а той навел глава я поклаща в такт с думите ми без да ме погледне. половината се заливаха от смях защото виждаха, че чета.
Като свърших той ми каза че произношението на буквата R не ми е много добро и заради това ще ми пише 6 с два минуса. загинах от смях на оценката. Човекът я написа в бележника си. Това беше в първи курс първото ми изпитване. Повече в час по френски аз не бях изпитвана. Казваше номера ми виждаше ме че съм аз и казваше "А, 6 с два минуса". Няма да забравя как съученичка дето не спеше за да учи й беше написал 4 с един плюс ( много рядко да е написал цяла оценка, както и най-високата беше 6 с два минуса), та тя искаше да я поправи и все ставаше по желание да я изпита, след като я изпиташе неизминно й поставяше 4 с един плюс.

Ако някой му е бил ученик да пише една бележка

Имаше и още весели случки с учители, но тези бяха незаменими