Свещеният Граал

"И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза : вземете, яжте. Това е моето тяло, и като взе чашата и благодари даде им и рече : пийте от нея всички. Защото това е Моята кръв на Новия завет, която на мнозина се пролива за опрощение на греховете"
Евангелие на Матея, 26:26-8

Граала заема уникално място във въображението на западния свят още от зората на Средновековието. Дори и днес продължава да е често срещана тема в съвременната литература. Цели векове е бил източник на вдъхновение за писатели, художници и композитори и днес излъчва своето вълшебно сияние от филмовия и от телевизионния екран. Граала, свещеният потир, за който се твърди, че може да изцелява всякакви болести и да донесе мир и благоденствие на света, е въплъщение на стремежа към безсмъртие и към сбъдването на мечтите и въжделенията на човешкия род.
От дълги години на търсенето на Граала се отдава значимост не по-малка, отколкото на самата свещена вещ. В средновековната литература героите, стремящи се към Граала, в множество епически поеми достигат самопознание и духовно просветление при извършването на подвизите, изпълващи тяхното търсене. На факта, че Граалът така и не успяваше да бъде открит, сякаш не се отдаваше особено значение. Същинското търсене бе търсенето на познание, а същинската награда - осъзнаването на собствената същност. В множество средновековни повествования Граалът е просто светлина, подмамваща героя към изясняването на мястото му в света, към най-важната битка в неговия живот, тази за разкриването на неговия смисъл. Именно такъв е Граалът, обрисуван по времето на готическото възраждане от 19в., в картините на художниците, творяли преди Рафаело, и в стиховете на викторианските романтични поети. Тази представа за Граала е възприета и от днешните автори на романи и на сценарии за Холивуд. Какво обаче точно представлява Свещеният Граал? Съществувал ли е някога? Съществува ли и сега?
Днес за повечето хора Граалът е част от царството на легендите. При все това, през Средновековито е бил смятан не просто за надарен с вълшебни свойства предмет, а за най-свещената християнска реликва. Възприемането на съществуването му в онези времена е било не признак на повърхностно суеверие, а свидетелство за дълбока религиозна вяра.
В повечето средновековни рицарски романи за Граала от 13в. нататък той е описван като чашата, използвана от самия Христос по време на Тайната вечеря, при която виното се превърнало в негова кръв. Вярвало се, че тя била съхранена от учениците му по време на преследванията, на които били подложени от римляните, като сетне била пренесена в Британия и станала цел на търсенията на крал Артур и неговите рицари. Милиони християни в света твърдо вярвали, че Иисус е Син Божи, и в чудото, случило се по време на Тайната вечеря. Християните не изпитвали съмнения в съществуването на чашата, ползвана на Тайната вечеря, и през Средновековието мнозина от тях продължавали да вярват в нейното оцеляване.
.....
В църквите на цяла Европа реликвите били излагани публично, за да бъдат посетени от хиляди поклонници, изпълнени с надеждата да получат помощ, изцеление или душевен мир от близостта с тях. Поклонниците били готови да заплатят, за да им бъде позволено да погледнат или докоснат реликвите, благодарение на което църквите, абатствата и катедралите, притежаващи мощите на най-известните светци, успели да натрупат огромни богатства. Някои религиозни центрове придобили богатство и мощ единствено благодарение на приходите от реликвите.
Прекрасен пример за това е абатството Гластънбъри в Самерсет, чиито внушителни развалини датират от края на 12в. През 1184г. старите сгради били унищожени от пожар и духовниците изпитали отчайваща потребност от средства за възстановяване на храма. Единственият сигурен начин за събирането на пари бил привличането на големи количества поклонници. През 1190г. при разчистването на развалините на абатството монасите заявили, че в основите му открили костите на най-малко трима известни светци - Патрик, Гилдас и Дънстън, и тримата смятани за патрони на храма. Реликвите, изложени на показ, подтикнали множество заприиждали поклонници към щедри дарения. Абатството събрало толкова много средства, че не след дълго било възстановено и се превърнало в една от най-внушителните сгради в Англия.
През Средновековието е могло да се прави добър бизнес с всякакви реликви. Най-ценени обаче били тези, за които се смятало, че са свързани със самия Христос. Тъй като според Библията Иисус се възнесъл телесно в небесата, нямало как да се обяви, че костите му се намират на земята. Следователно, за реликви, свързани с Христос, са били обявявани различни предмети. Мнозина твърдели, че разполагат с истински трески от кръста. За подобна слава претендирал и прословутия саван от Тюрен, с който, според твърденията, било покрито тялото на Христос, след като било свалено от разпятието. Не ще и дума обаче, че стига да е успяла да оцелее, най-свещена от всички реликви е щяла да бъде чашата, в която някога е била налята самата кръв на Христос.

Най-старото упоменаване на Граала, като чашата на Христос е дело на поета от Бургундия Робер дьо Борон, автор на творбата "Joseph d'Arimathie" , написана някъде около 1200г. В Библията се разказва как Йосиф, богат търговец от Ариматея, след разпятието положил тялото на Христос в гроб. Според Робер дьо Борон, Йосиф Ариматейски успял да получи чашата, ползвана на Тайната вечеря, от Пилат, и събрал в нея капки от кръв от разпънатото тяло на Иисус. Според поемата сетне Йосиф, след редица приключения, пренася Граала в Британия, в "Долината Авалон".
През последвалите десетилетия други писатели съчиняват множество подобни творби, в които Граала е описан като приказен обсипан със скъпоценности потир, направен от злато и сребро. Ако чаша, използвана на импровизирана вечеря в Палестина от 1в., е успяла по някакъв начин да оцелее, малко вероятно е да е представлявала такъв разкошен предмет. Най-вероятно е била прост съд, направен от дърво, камък или глина. Пък и би ни било трудно да свържем Иисус, скромния дърводелец, отказал се от всякакви материални блага, с един такъв разкошен съд.
Независимо от това как е изглеждал Граалът, дали наистина е оцелял и е бил скрит някъде на британските острови?
Граалът е неразривно свързан с името на крал Артур. Той и неговите рицари са главните герои на почти всички средновековни повествования за Граала.
Именно рицарите на Кръглата маса търсят и успяват да открият тази най-свещена от всички реликви. Следователно, преди да започнем да оценяваме истинността на творбите за Граала, трябва да се занимаем със самия крал Артур. Дали този крал е рожба на средновековното въображение? Или пък наистина е съществувал?

Въведение към
"The Search for The Grail" Graham Phillips, 1996
"По следите на Граала" Греъм Филипс, 1998 "Мириам" - София
.

Редактирано от Kpъr на 31.12.01 20:29.