Низвергнатият в ада Сатана изгубил един смарагд от своята корона. Скъпоценният камък се превърнал в чаша. Савската царица изпратила чашата като подарък на цар Соломон. След Соломон чашата била собственост на юдейският княз, фарисеят Никодим. По време на Тайната вечеря Исус пил именно от тази чаша. След като Божият Син бил разпнат, Йосиф Ариматейски загърнал тялото на Учителя в плащеница, а кръвта капка по капка събрал в тази чаша. С тази реликва Йосиф пътувал по света да проповядва християнството. В края на краищата той стигнал до Британия, където основал първия манастир Гластонбери. В него се пазело съкровището - святият Граал, превърнал се за хората във въплъщение на Божията благодат и мерило за човешка добродетелност. По някои данни Йосиф Ариматейски създал монашеско-рицарски орден, чиито членове се наричали темплейзи.Те били първите пазители на чашата и независимо от отчаяното съпротивление, което оказали на саксите, завладели Британия, били принудени да отнесат светинята в Сарас, откъдето тя ... "се възнесла на небето", т.е. следите й в историята се губят, за да се появи отново в преданията за крал Артур и рицарите на кръглата маса, върнали святия Граал благодарение на храбростта си. Мнозина са убедени, че и днес чашата е някъде на недостъпно място в планините на Южна Франция.

Quot homines, tot sententiae.