А не ти ли е хрумвало, че детето се притеснява дори и от теб? Моя приятелка е била по подобен начин като малка, дори "загрижената" й учителка е настоявала да я пратят в специализирано училище за изоставащи /или нещо подобно там както се казва/, а в момента тази жена е с две висши образования, като и двете е завършила с пълно отличие. Истината при нея е била, че много се е притеснявала без да го показва видимо или да каже на родителите си и една жена е усетила това нещо и с много такт и внимание са постигнали чудеса. Ако детето ти е подучуло нещичко или усетило, че е по-различно, колко му е на едно мъничко същество да се стресне и да се затвори в себе си... и ето ти крайния резултат, като не е задължително това да е по всички предмети, така че не изключвай и тази възможност преди да му лепнете като етикет тази дислекия. Ти пишеш, че от 3 годишно познава буквите, после е сричало и накрая - нищо. Ами за мен е много озадачаващо да е с дислексия или да се наблюдава обратен процес, който е характерен за преклонна възраст - връщане към ранното детство и тотално забравяне. Защо ли ми се струва, че на детенцето нищо му няма, а разковничето е другаде?!
Искрено ти желая да се справите с този проблем! Успех!

Аз знам, че нищо не знам!!!