нямаме повечето пишещи там, но пък не ни и трябват психоаналитици - фундаменталисти като анахарсиса. Психоанализата и психотерапията вече имат толкова много разклонения, че Фройд би се гътнал, ако станеше и видеше накъде са довели теориите му. Тъй като ние с тебе, любезни Оро, сме много практични хора, стоещи здраво върху земята, явно бихме се причислили към онези практици, които боряват с достъпни, общочовешки и изпитани средства. Такива, които и без Фройд биха съществували като средство за взаимопомощ, но формулирани по друг начин.
Ето прочетох го май вече три пъти този откъс от книгата. Е, разбрах накратко, че във всеки човек живееят детето, отпечатъка от родителя и продукта от тези две "субстанции" - въдрастният. Въпросът е кое преобладава, родителят или детето, които доминират възрастния, или възрастният който е осъзнал, че вече не е дете и че е отделна личност от родителите си. Значи, казва психотерапевтът трябва да разделим тези личности. И какво става по-нататък?
Е, ще чакам продължението на превода.